3.стр. от определение по гр.д. № 60379/2016 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36
София, 12. януари 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 60379 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 72/23.03.2016 на Варненския апелативен съд по т. д. № 731/2015, с което е потвърдено решение № 99/27.05.2015 на Добричкия окръжен съд по т.д. № 181/2014, с което са отхвърлени предявените искове за прогласяване нищожността на договорна ипотека на основание чл. 170 и чл. 167, ал. 3 ЗЗД.
Недоволен от решението e касаторът [фирма], представляван от адв. М. Б. и Б. Т. от Б., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси: съществува ли неизвестност за личността на собственика по смисъла на чл. 170 ЗЗД, ако в ипотечния акт е посочено лице, което не е собственик на ипотекирания имот; какви са последиците от прехвърлянето на публичен склад за зърно, без предварително разрешение на Националната служба по зърното в нарушение на чл. 10, ал. 3 ЗСТЗ; съставлява ли противоречие на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нарушаването на императивни правни норми и по-специално нарушението на чл. 10, ал. 3 ЗСТЗ; към кой момент се преценява недействителността на сделката – към момента на сключването й или към момента на предявяване на иска и допустимо ли е кумулирането на административна и гражданска отговорност, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма], представляван от адв. М. А. от САК а оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото, тъй като в съдебната практика се разграничават основанията за недействителност на учредената ипотека на основание чл. 167, ал. 3 и чл. 170 ЗЗД и съдът е приел, че няма императивна забрана за разпореждане с публичен склад за зърно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 20.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е закупил ипотекирания публичен склад за зърно от частен правоприемник на първоначалния собственик. Имотът е ипотекиран за обезпечение на банков кредит от предходен приобретател на склада, чийто договор за покупкопродажба е прогласен за нищожен поради противоречие на закона, без участието на банката-кредитор като страна по делото. По делото няма спор, че и за ипотекирането на имота не е било дадено разрешение от Националната служба по зърното и фуражите по чл. 10, ал. 2 и 3 ЗСТЗ. От правна страна съдът е приел, че чл. 170 ЗЗД установява императивно изисквания за съдържанието на ипотечния акт относно личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане и за размера на сумата. В това отношение не са налице неясноти в ипотечния акт. Банката не е обвързана от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е прогласена нищожността на сделката, легитимиращата ипотекарния длъжник като собственик на ипотекирания имот. Към 30.04.2006 г. ЗСТЗ съдържа изискване при прехвърляне на собственост и учредяване на ипотека върху складови помещения, управителят на публичния склад да поиска разрешение от Националната служба по зърното и фуражите, като са уредени само последиците от извършването на ипотека без разрешение – недействителност по отношение на влогодателите и държателите на складови записи. Последици, свързани с недействителност при продажба не са уредени, уредени са принудителни административни мерки съгласно чл. 32, ал. 1 ЗСТЗ. В случая относно продавача не са взети никакви мерки, дори прехвърлянето не е прието като пречка да бъде издаден лиценз на приобретателя. Без правно значение е отмяната на нотариалния акт по прогласената за нищожна сделка, тъй като на отменяване подлежат само констативните нотариални актове.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като вторият и третият материалноправни въпроси обуславят решението по делото и се разрешават противоречиво от съдилищата, както се установява от представеното решение № 10/12.04.2011 на Софийския градски съд по гр.д. № 1377/2010.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 72/23.03.2016 на Варненския апелативен съд по т. д. № 731/2015.
Указва на касатора [фирма], и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 11.982,40 лева, като представи документ за извършения превод.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.