Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
гр. София, 13 март 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора Ивайло Симов
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 27 по описа за 2019 г
Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура, Перник, срещу нова въззивна присъда на Пернишки окръжен съд № 19 от 5.12.2018 г, по ВНОХД № 266/18, с която е отменена присъда на Пернишки районен съд № 518 от 11.09.2018 г, по НОХД № 2300/17, и подсъдимият М. Ю. Е. е признат за невиновен в това, че на 5.03.2017 г в [населено място], в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, с Наказателно постановление № 15-4332-001573 от 29.04.2015 г, издадено от Началник отдел „Пътна полиция” при СДВР, влязло в сила на 4.05.2016 г, е управлявал моторно превозно средство: лек автомобил „марка”, ДК [рег.номер на МПС] , без съответно свидетелство за управление, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 343 в, ал. 2 НК.
С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 5.03.2017 г в [населено място], в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, с Наказателно постановление № 15-4332-001573 от 29.04.2015 г, издадено от Началник отдел „Пътна полиция” при СДВР, влязло в сила на 4.05.2016 г, е управлявал моторно превозно средство: лек автомобил „марка”, ДК [рег.номер на МПС] , без съответно свидетелство за управление, с оглед на което и на основание чл. 343 в, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, и глоба, в размер на 1 000 лв. На основание чл. 68, ал. 1 НК, е приведено в изпълнение наказанието една година „лишаване от свобода”, наложено по НОХД № 602/15 по описа на Специализирания наказателен съд, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.
С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: неправилно са отхвърлени като недостоверни показанията на полицейските служители св. С., св. Г. и св. Д., за сметка на което безусловно са възприети показанията на св. С. и св. М., невярно е становището, че между подсъдимия и св. С. е имало „конфликт на интереси”, довел до уличаване на подсъдимия, показанията на св. Г. са отхвърлени без сериозни аргументи, неясен е отказът да бъдат кредитирани показанията на св. Д., невярно е интерпретирана доказателствената стойност на акта за установяване на административно нарушение, събраните доказателства са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда, а с нейната отмяна и произнасяне на оправдателна присъда е допуснато нарушение на материалния закон.
С протеста се иска да бъде отменена въззивната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Пернишки окръжен съд.
В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста.
Защитата счита, че протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.
Подсъдимият не участва лично в касационното производство.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Протестът е основателен.
Въззивният акт не отговаря на изискванията по чл. 339, ал. 1 НПК. Съображенията за това са следните:
На първо място, във въззивния акт отсъства фактическата обстановка, приета от окръжния съд. В мотивите към оправдателната присъда се съдържа критичен анализ на разследването, проведено на досъдебното производство, и е дадена отрицателна оценка на разследващия орган и прокурора, като е посочено, че са проявили „обвинителен уклон”. Същата оценка е отнесена и към първата инстанция, с която въззивният съд е влязъл в „задочен спор”, отричайки доказателствения анализ, обусловил произнасянето на осъдителна присъда. Въззивният съд се е задоволил да отрече изведените от първата инстанция доказателствени изводи, без да изпълни процесуалното си задължение да проведе собствен доказателствен анализ като инстанция по фактите. Изложението в мотивите към въззивната присъда, макар и състоящо се от единадесет страници, по своето съдържание съществено се отклонява от процесуалните изисквания за мотивиране на въззивен съдебен акт. Ето защо, настоящата инстанция намери, че е налице хипотезата на „липса на мотиви”, откъдето следва, че е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. При това положение, настоящият състав на ВКС не би могъл да разгледа по същество доводите, изложени в протеста, тъй като това би било възможно само при наличието на годен въззивен акт, какъвто, в случая, липсва.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3 НПК, ВКС, ІII НО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивна присъда на Пернишки окръжен съд № 19 от 5.12.2018 г , по ВНОХД № 266/18, и
ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: