5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
София, 16.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о., в открито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2592 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [община] срещу решение № 37 от 28.03.19г.по в.гр.дело № 58/19г.на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1368 от 23.11.18г.по гр.дело № 1719/18г.на Сливенския районен съд.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ, предявени от М. И. К..
С определение № 754 от 11.11.19г.по гр.дело № 2592/19г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса : Подлежи ли на контрол от съда правото на работодателя да прецени кои от заемащите една и съща длъжност лица да останат по трудово правоотношение и кои да влязат в процедура по заемане на длъжност, определена за заемане от държавен служител.
Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 80 от 3.04.15г.по гр.д.№ 4358/14г.на ІV г.о.; решение № 88 от 22.04.18г.по гр.д.№ 4574/15г.на ІV г.о.; решение № 118 от 23.03.15г.по гр.д.№ 281/14г.на ІV г.о. и др., в хипотезата на чл.325 ал.1 т.12 КТ единствената предпоставка за законно упражняване правото на уволнение на работодателя е длъжността да е определена за заемане по служебно правоотношение. При уволнение на посоченото основание е без правно значение дали наименованието на длъжността е променено или е трансформирана в друга, както и дали уволненият служител отговаря на изискванията за заемане на длъжността по служебно правоотношение.
При определяне на длъжността за заемане от държавен служител тя не се съкращава. Независимо дали при трансформацията на длъжността (при определянето и за заемане по служебно правоотношение) са запазени всички основни трудови функции; дали част от тях са премахнати или са прибавени нови, длъжността не е съкратена, а е променен реда, по който ще се регулират отношенията при предоставянето на работната сила. В този случай работодателят може да упражни потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение със заемащия длъжността, без да е ограничен от задълженията, възникващи при предварителна закрила по чл. 333 КТ или тези за извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, като заемащият длъжността по трудовото правоотношение разполага с възможността да кандидатства да я заеме отново по служебно правоотношение, доколкото отговаря на условията за това. Задължението за подбор възниква за работодателя само в хипотезите на чл. 329, ал.1 КТ, които не могат да бъдат прилагани разширително, т.е. само при закриване на част от предприятието, при съкращаване на щата или намаляване обема на работата, поради което, когато работодателят трансформира една или повече от длъжности с идентични функции за заемане по служебно правоотношение, запазвайки щатни бройки за същата длъжност по трудово правоотношение, той няма задължение за извършване на подбор между заемащите длъжността.
В решение № 117 от 23.04.12г.по гр.дело № 967/11г.на ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че съгласно чл.19, ал.3, т.2 от Закона за администрацията кметът на общината е териториален орган на изпълнителната власт. При осъществяване на своите правомощия той се подпомага от общинската администрация / чл.34, чл.36 и чл.38 ЗА/. По аргумент от тези разпоредби кметът е ръководител на общинската администрация, а по силата на чл.44, ал.1, т.3 ЗМСМА той е и орган по назначаването на служителите в нея. Дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение, чрез заемането на длъжности, чиито наименования се определят в Единния класификатор на длъжностите в администрацията /ЕКДА/. В класификатора се посочва и разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за заемането на длъжност и видът на правоотношението, по което тя се заема- чл.12 и чл.13 ЗА. По силата на чл.2, ал.3 ЗДСл. и чл.11, ал.1 и ал.2 от наредбата за прилагане на ЕКДА, приета с ПМС № 47/2004 г. на основание чл.13, ал.1 ЗА и чл.2, ал.2 ЗДСл. длъжностното разписание, в което се определят конкретните длъжности, които ще се използват в администрацията, в това число и по вид правоотношение /по аргумент от чл.2, ал.1 от наредбата за прилагане на ЕКДА/ се утвърждава от органа по назначението, съответно от ръководителя на администрацията, съгласно приложение № 1 към наредбата. Въз основа на изложеното е изведен извод, че в правомощията на кмета е утвърждаването и изменението на длъжностното разписание, включително на вида и броя на необходимите длъжности за изпълнение на определена работа и на вида на правоотношението, по което те се заемат, в рамките на определените от Общинския съвет структура на общинската администрация и общата численост на персонала в нея.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че ищцата е работила по трудово правоотношение с [община],на длъжност „младши експерт” в отд.”Общинско развитие, програми и проекти ”.Със заповед № 994 от 1.08.06г.й е разрешено да ползва отпуск за отглеждане на дете от 21.07.16г.до 21.04.17г.С последваща заповед № 602/11.04.14г.й е разрешено ползването на отпуск за отглеждане на дете до 2г.от 22.04.17г.до 13.04.18г.Със заповед на кмета на [община] от 5.01.18г.зам.кметът Р. И. е упълномощен да изпълнява функциите на работодател, като сключва,изменя и прекратява трудовите правоотношения с работниците и служителите.Установено е,че на 22.01.18г.е утвърдено длъжностно разписание,според което в отд.ОРПП има две щатни бройки за длъжността „младши експерт”,които са заети по трудово правоотношение, една от които е ищцата.На 13.02.18г.ищцата писмено е заявила желание да се върне на работа.Със заповед № РД 15-304/20.02.18г. Р. И. е утвърдил ново щатно разписание,считано от 21.02.18г,в което една от двете длъжности „младши експерт” по трудово правоотношение в отд.ОРПП се трансформира в „младши експерт”по служебно правоотношение.Със заповед № 20 от 21.02.18г.е прекратен трудовия договор на М. С. на основание чл.325 ал.1 т.12 КТ от зам.кмета Р. И., редовно упълномощен.
При тези данни по делото съдът е приел,че уволнителната заповед е незаконосъобразна, тъй като работодателят не е установил коя от двете щатни бройки за длъжността „младши експерт” в същия отдел е определена за заемане на служебно правоотношение.Изложени са и допълнителни съображения за недобросъвестност на работодателя, който е целял да заобиколи закрилата по чл.333 ал.1 т.1 КТ, неприложима в хипотезата на чл.325 т.12 КТ, като ищцата е уволнена непосредствено сред като се връща от отпуск за отглеждане на дете.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност н обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Поддържа се, че в правомощието на кмета на общината е утвърждаването и изменението на длъжностното разписание, както и преценката кои длъжности да се заемат по служебно правоотношение. Поддържа се още, че по делото не са ангажирани доказателства, обосноваващи формирания извод на въззивния съд за злоупотреба с право по чл.8 КТ. Неправилно съдът бил приел, че работодателят е целял да избегне защитата по чл.333 ал.1 т.1 КТ, каквато не се прилага при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325 т.12 КТ.Искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на исковете.
Ответницата по жалбата М. К. – С. моли да бъде потвърдено въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид касационните оплаквания и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290 ал.2 ГПК, намира следното:
Решението е неправилно.
С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, неправилно въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.325 ал.1 т.12 КТ е незаконно, защото работодателят не е доказал защо е предпочел да остане по трудово правоотношение другата служителка, заемаща същата длъжност.Това би означавало да се извърши подбор по смисъла на чл.329 КТ между двете служителки, заемащи длъжността”младши експерт”, каквото изискване в закона няма.Работодателят разполага с правото да прецени колко от щатните бройки за определена длъжност, при съобразяване на Класификатора на длъжностите в администрацията по чл.2 ал.2 ЗдСл, да се заемат по служебно правоотношение и тази му преценка не подлежи на съдебен контрол.Необоснован е и изводът на съда за злоупотреба с право от страна на работодателя,тъй като по делото не е установена целенасоченост в действията му да използва промяната във вида правоотношение за заемане на длъжността за да прекрати трудовия договор с ищцата. Както е посочено в решение № 292 от 17.12.18г.по гр.дело № 2250/18г.на ІІІ г.о. на ВКС, оборването на презумпцията за добросъвестност по чл.8 ал.2 КТ,е в тежест на работника, като в случая доказателства в тази насока не са представени.
По изложените съображения решението следва да се отмени и исковете по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ да се отхвърлят.
На основание чл.78 ал.8 ГПК в полза на жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции в размер на 300 лв, определено по реда на чл.37 от Закона за правната помощ във вр.чл.23 т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Не следва да се присъждат разноски за заплатените от жалбоподателя държавни такси, тъй като съгласно чл.359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството.
Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 37 от 28.03.19г.,постановено по в. гр.дело № 58/19г.на Окръжен съд- Сливен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. И. К. против [община] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ, за отмяна на заповед № 20/21.02.18г.на Кмета на [община], с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.325 ал.1 т.12 КТ, за възстановявяне на заеманата преди уволнението длъжност „младши експерт” в отд.”Общинско развитие, програми и проекти” и за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ.
ОСЪЖДА М. И. К., с ЕГН [ЕГН] да заплати на [община] сумата 300 лв /триста/ разноски по делото за трите съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.