Р Е Ш Е Н И Е
№ 360
гр. София, 30 септември 2011 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 1684 по описа за 2011 г
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. С. М. срещу решение на Софийски апелативен съд № 86 от 1.04.2011 г, по ВНОХД № 31/11, с което е изменена присъда на Видински окръжен съд № 42 от 1.12.10, по НОХД № 430/10, като наложеното наказание е намалено на осем години „лишаване от свобода”, приложен е чл. 59 НК, като е зачетено предварителното задържане, за времето от 26.03.2010 г до влизане на присъдата в сила, а присъдата е потвърдена в останалата й част.
С първоинстанционната присъда подсъдимият С. С. М. е признат за виновен в това, че на 16.02.2010 г в [населено място], при условията на опасен рецидив, е отнел от владението на М. Р. А. движими вещи, на обща стойност 172 лв, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване, с оглед на което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” и чл. 54 НК, е осъден на десет години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип.
С жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се доводи за нарушено право на защита, за превратна оценка на доказателствата, за невярна интерпретация на доказателствените източници, обусловила неправилни изводи за авторството на деянието, за нарушение на материалния закон.
С жалбата се иска да бъде отменено въззивното решение и жалбоподателят да бъде оправдан, или делото да бъде върнато за ново разглеждане.
В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата.
Подсъдимият моли жалбата му да бъде удовлетворена.
Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
ВКС не констатира наличие на нарушено право на защита. Жалбоподателят се е ползвал от служебен защитник във всички стадии на процеса. Подсъдимият и защитата му не са правили искания, които да са оставени без уважение. От тяхна страна не е искано и събирането на нови доказателства. САС служебно е допуснал допълнителен разпит на св. Р. М. и на св. К. М., респективно, допълнителен разпит на подсъдимия. При анализа на доказателствената съвкупност във въззивното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е опорочило изводите по релевантните факти. САС е обсъдил комплексно доказателствените източници, стриктно спазвайки изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Обстойно е аргументирано становището, че доказателствената съвкупност обвързва подсъдимия с инкриминираното деяние, който извод е верен и се възприема от настоящата инстанция. В тази насока са показанията на пострадалата, съдебно-медицинските експертизи, съдебно-биологичната експертиза, писмените доказателствени средства, показанията на свидетелите, веществените доказателства. САС е приобщил обясненията на обвиняемия от досъдебното производство, с които са депозирани самопризнания, но изрично е посочил, че не формира доказателствените си изводи преимуществено на самопризнанията, а цени останалите доказателствени източници, подкрепящи обвинителната теза. Извън самопризнанията на подсъдимия, за които е взел изрично отношение, въззивният съд е посочил, че по делото съществува система от косвени доказателства, обуславящи извода за авторството в лицето на подсъдимия, а именно: сведенията за облеклото на нападателя, дадени от св. А. / свидетелката не е могла да възприеме образа му поради носена от него маска /, и за причинените й наранявания с остър предмет в областта на двете ръце, с изтичане на кръв на местопрестъплението, съответствието на възприятията на пострадалата за връхната дреха на нападателя с възприятията на св. Р. М. и св. И. Д., че по същото време подсъдимият е носил такава дреха, наличието на следи от кръв по иззета от дома на подсъдимия дреха, за която кръв е установено, въз основа на съдебно-биологична експертиза, че може да произхожда от пострадалата, разпореждането на подсъдимия с инкриминираните вещи след деянието / установено от показанията на свидетелите М. /. Въззивният съд е обсъдил всички възражения на защитата, включително и това, касаещо броя на лицата, участвали в престъплението. Правилно е становището, че макар и да има данни за участие на две лица в престъплението, липсата на такова обвинение не уврежда интересите на подсъдимия, доколкото повдигнатото обвинение за самостоятелно извършителство е по-леко от това за съучастие.
По изложените съображения, ВКС намери, че липсва основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не може да бъде уважено искането за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС.
Не е налице нарушение и по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Релевантните факти сочат на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК, каквато е възприетата по делото правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Липсват основания за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, което изключва възможността за преквалификация на деянието, по реда на чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК. Неоснователно е искането за отмяна на въззивния акт и оправдаване на подсъдимия. Съгласно чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, подсъдимият може да бъде оправдан от касационната инстанция, ако е осъден за несъставомерно деяние, а посочената хипотеза, в случая, не е налице.
По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение на Софийски апелативен съд № 86 от 1.04.2011 г, по ВНОХД № 31/11.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: