Р Е Ш Е Н И Е
№ 360
СОФИЯ 09.07.2010
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 20 април 2010 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2402/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1,б.”а” ГПК/ отм./ във вр. с § 2, ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. П. Б. и Б. М. Б. против решение № 32 от 08.03.2007 г. по гр.д. № 869/06 г. на Софийски окръжен съд. С него е отменено решението на Самоковския районен съд, постановено на 06.04.2006 г. по гр.д. № 56/05 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от З. К. Ч. , Е. В. Ч. и Т. В. Ч. против П. Б. и Б. Б. искове с правно основание чл. 50 ЗЗД за солидарно заплащане на обезщетение в размер на по 8 000 лв. за всеки един от ищците, представляващо обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател В в отменената част е постановено друго, с което П. П. Б. и Б. М. Б. са осъдени да заплатят солидарно на З. Ч. , Е. Ч. и Т. Ч. обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 8 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2004 г. до окончателното й изплащане. В останалата част, с която исковете са отхвърлени до пълния предявен размер от по 10 000 лв., първоинстанционното решение е оставено в сила.
В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не кореспондира с доказателствата по делото. При формиране на извода, че животното, станало причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на наследодателя на ищците, е собственост на ответниците, съдът е дал вяра на свидетел, който е заинтересован от изхода на спора. Поддържат също, че настъпилият вредоносен резултат е в пряка причинна връзка с поведението на водача на МПС, който е управлявал същото със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка.
Ответницата по касация З. К. Ч. чрез своя пълномощник адв. П изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Останалите ответници – Е. В. Ч. и Т. В. Ч. не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания, установи следното:
От фактическа страна по делото е установено, че на 13.03.2004 г. вечерта наследодателят на ищците В пътувал в лек автомобил, управляван от К. С. К. , като седял на предната седалка вдясно от шофьора. На задната седалка пътувала съпругата му – ищцата З. В района на разклона за с. А. внезапно на пътното платно пред автомобила изскочили няколко коня. Въпреки предприетата от шофьора спасителна маневра, последвал удар между предната част на автомобила и тялото на един от конете. Вследствие на удара пътуващият на предната седалка Ч. получил множество увреждания и въпреки оказаната му медицинска помощ в болничното заведение, където бил приет, починал на 27.03.2004 г.
Тези факти не са били спорни по делото. Страните са спорили относно това дали конят е бил собственост на ответниците или дали пострадалият или трето лице- шофьорът на автомобила, имат вина за настъпване на вредите.
За да направи извод, че са налице предпоставките по чл. 50 ЗЗД за ангажиране на имуществената отговорност на ответниците, въззивният съд е приел, че вредите са причинени от животното, както и че ответниците са негови собственици.
Неоснователен е касационният довод за нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото при формиране на изводите на съда относно пасивната легитимация на ответниците като собственици на коня, причинил вредите. За да обоснове този извод, въззивният съд се е позовал както на показанията на разпитаните по делото свидетели К. К. и Х. П. , които са заявили пред съда, че са узнали, че конят е на Б. , тъй като първият се поинтересувал в кметството, а през 2004 г. бил потърсен от Б. Б. , която му казала, че трябва да й заплати стойността му, така и на материалите по сл.д. № 18/2004 г. по описа на ТО Самоков, образувано против К. К. за престъпление по чл. 343, ал.1, б.”б”, пр.2, във вр. с чл. 342, ал.1 НК, което е било прекратено на основание 237, ал.1,т.1 във вр. с чл. 21, ал.1,т.1 НПК. В хода на досъдебното производство като свидетел е била разпитана и ответницата Б/ л.22 от сл. дело/, която е заявила пред следователя, че тя я собственик на блъснатия в с. А. кон и е изложила обстоятелствата, при които конят се е озовал на пътя. Показанията на ответницата са снети по предвидения в НПК ред, протоколът е подписан от нея, поради което в настоящия процес може да се цени като извънсъдебно признание на отразените в него факти и обстоятелства, което важи срещу своя издател.
Обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че не са налице основания за намаляване или пълно изключване на деликтната отговорност на ответниците. В тяхна тежест е било да установяват, че водачът на ПМС и/ или пътуващият на предната седалка наследодател на ищците са допуснали нарушения на правилата за движение по пътищата, които да се намират в причинна връзка с настъпилото увреждане. Такива доказателства по делото не са ангажирани. Не е установено по несъмнен начин, че наследодателят на ищците е пътувал в автомобила без предпазен колан, както и че скоростта на движение на автомобила не е била съобразена с конкретните условия на пътя. Наведените в касационната жалба доводи в тази насока се основават на предположения, а не на събрания доказателствен материал.
В обобщение, въззивното решение като постановено в отсъствие на наведените в касационната жалба основания по чл. 218б, ал.1, б. ”в” ГПК/ отм./ следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32 от 08.03.2007 г. по гр.д. № 869/06 г. на Софийски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :