6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
С. 10.03. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 7364/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. М., подадена чрез адвокат С. С. и на А. И. М., подадена чрез адвокат М. Б. срещу въззивно решение № 1496 от 12.07.2013 г. по гр. дело № 1108/2013 г. на Софийски апелатевин съд, с което е отменено изцяло решение № 8471 от 17.12.2012 г. по гр.д. № 8118/2011 г. на Софийски градски съд и е постановено друго, с което И. И. М. и А. И. М. са осъдени да заплатят на [фирма], [населено място] на основание чл.88, ал.1, пр.2 ЗЗД сумата от по 53 100 лв. от всеки от тях, или общо сумата 106 200 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на „предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на жилищни имоти и други обекти” от 12.06.2011 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ЗЗД да заплатят сумата 5310 лв. съдебни разноски.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите : по приложението на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК относно задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводите на страните по делото. Поддържа се, че съдът не е обсъдил всички доказателства и доводите на сраните, които са от значение за изхода на спора, а именно приложения технически проект в част архитектурна в съвкупност с другите доказателства и е изменил съдържането на същия документ, за да обоснове тезата, че ответникът по жалбата е изправна страна по предварителния договор от 12.06.2006 г.,; не е обсъдил датата на утвърждаване на проекта с датата на първия подписан между страните протокол за избор на обекти в бъдещата сграда, поради което е игнориран факта, че инвестиционният проект не е съобразен с избора на съсобствениците и не е съгласуван с тях преди да бъде утвърден, не е преценил в съвкупност с предварителния договор утвърдения инвестиционен технически проект – част архитектурна, като по този начин е игнорирал липсата на части от техническия проект, както и факта че до 25.05.2007 г. ответникът не е изготвил работен проект, т.е. проект от следващата фаза спрямо техническия проект, с което е нарушена клауза от предварителния договор; не са обсъдени двете дати върху проекта; неправилно е вложеното от съда съдържание в изпратените от дружеството нотариални покани; неправилно е интерпретирана представената виза за проучване и проектиране, която предхожда сключването на предварителния договор; не са обсъдени доводите на жалбоподателя за забава на кредитора под формата на неоказване на необходимото съдействие; игнорирани са следните доказателства: представените три броя таблици, изготвени от дружеството, показанията на св. Ш., разменените електронни писма, подписаният двустранен протокол от 30.07.2007 г., субсидиарните възражения на жалбоподателите относно размера на отговорността им, представените доказателства за изграждане на външно ел. Захранване на жилищни сгради с изпълнител [фирма], възражението на жалбоподателите, че изготвения технически проект е различен от уговорения идеен и работен проект,възражението и събраните в тази връзка доказателства за неизплавността на ответника по жалбата. В заключение се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по прецесуалния въпрос в противоречие с практиката на ВКС- решение № 68 от 22.02.2012 г. по гр. д. № 748/2011 г. на ІІ г.о.; решение № 392 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 891/2010 г. на І г.о.; решение № 470 от 16.01.2012 г. по гр.д. № 1318/2010 г. на ІV г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика.
Поставя се въпросът за правомощията на въззивната инстанция при проверка правилността на обжалваното решение по чл.269 ГПК, като се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС- решение № 176 от 8.06.2011 г. по гр.д. № 1281/2010 г. на ІІІ г.о.; решение № 95 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 331/2010 г. на ІV г.о.; решение № 764 от 19.01.2011 г. по гр.д. № 1645/2009 г. на ІV г.о.; решение № 702 от 5.01.2011 г. по гр.д. № 1036/2009 г. на ІV г.о. и решение № 643 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 1246/2009 г. на ІV г.о.- основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според жалбоподателите въззивният съд е излязъл извън съдържанието на въззивната жалба, като е разгледал юридически факти, с които не е бил сезиран, факти и обстоятелства, които въззивникът не е изтъквал пред първоинстанционното производство
Поставя се и въпросът за доказателствената стойност на частния свидетелстващ документ, като се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС- решение № 94 от 2.03.2012 г. по т.д. № 133/2010 г. на ІІ т.о.; решение № 51 от 21.07.2010 г. по т.д. № 528/2009 г. на І т.о.; решение № 84 от 23.06.2009 г. по т.д. № 681/2008 г. на ІІ т.о.- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според жалбоподателите договорът за поръчка между [фирма] и [фирма] е единственият документ въз основа на който направените разходи са възприети за реално причинени вреди на [фирма]
Според жалбоподателите налице е основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за съдържанието на доклада на съда по чл.146 ГПК и последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства, както и докъде се простира служебното начало за събиране на доказателства, предвид възражението им, че имотът не електифициран и по договора не е престирано изпълнение от [фирма], като жалбоподателите изрично са поискали да им бъде указано чия е доказателствената тежест при установяване на твърдяното неизпълнение на договора от 23.11.2007 г., Първоинстанционният съд е приел, че доколкото този въпрос е включен в предмета на доказване по делото, същият не е в тежест на жалбоподателите, а въззивният съд без да извърши нов доклад е назначил вещо лице за да установи извършено ли е електрифициране на спорния поземлен имот и е уважил исковете за цялата изплатена сума от дружеството на едноличния търговец, по договор, сключен преди предварителния договор. Даденото от въззивния съд разрешение според касаторите е в противоречие с задължителната практика на ВКС- решение № 110 от 17.08.2011 г. по т.д. № 597/2010 г. на ІІ т.о.; решение № 211 от 30.06.2011 г. по гр.д. № 995/2010 г. на ІV г.о.; решение 549 от 29.10.2010 г. по гр.д. № 56/2010 г. на ІV г.о.; решение № 172 от 23.02.2010 г. по гр.д. № 386/2009 г. на ІІІ г.о.; решение № 700 от 6.12.2010 г. по гр.д. № 304/2010 г. на ІІІ г.о.- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по материалноправния въпрос: възникването на субективното потестативно право за едностранно разваляне на предварителния договор за учредяване на суперфиция в съответствие с чл.87, ал.2 ЗЗД в полза на изправната страна, обуславя ли се от предхождащи упражняването му покана до длъжника за изпълнение и предупреждение, че изпълнението следва да се осъществи в уговорения срок; налице ли е безполезност от изпълнението по смисъла на чл.87, ал.2 ЗЗД вследствие конюктурните промени в цените на недвижимите имоти. По този въпрос въззивният съд се произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС- решение № 29 от 13.04.2011 г. по т.д. № 396/2010 г. и решение № 203 от 30.01.2012 г. по т.д. № 116/2011 г.- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се произнесъл и по въпроса относно тълкуването и приложението на чл.95 ЗЗД вр. чл.96, ал.1 ЗЗД- забавата на кредитора и последиците от нея, във връзка със сключване на окончателния договор; обуславя ли забавата невъзможност за кредитора да упражни правото да развали предварителния договор в противоречие със задължителната съдебна практика- решение № 203 от 30.01.2012 г. по т.д. № 116/2011 г. на ІІ т.о.; решение № 28 от 14.03.2009 г. по т.д. № 497/2008 г. на І т.о.- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответната страна- [фирма], [населено място] в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адвокат Я. Т. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображения, че при постановяване на решението въззивният съд не е допуснал нарушения на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК. Счита за неоснователно соченото противоречие с практиката на ВКС по въпроса за доказателствената сила на частен свидетелстващ документ, както и относно разпределението на доказателствената тежест. Поддържа, че не е налице противоречие с практиката на ВКС и относно потестативното право за едностранно разваляне на предварителния договор на основание чл.87, ал.2 ЗЗД, както и че по вина на жалбоподателите не е сключена нотариална сделка и че по делото не е доказана забава на кредитора.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е уважил предявеният от [фирма], [населено място] срещу жалбоподателите иск по чл.88, ал.1, пр.2 вр.чл. 87, ал.1 ЗЗД. Приел е,че сключеният между страните предварителен договор е бил развален, поради виновно неизпълнение задължението на жалбоподателите-ответници по иска да учредят на дружеството право на строеж. С разваляне на предварителния договор за учредяване право на строеж, поради неизпълнение на задължения на ответниците за изправния ищец се поражда правото да претендира обезщетение за вредите от неизпълнението. Приел е ,че от представените писмени доказателства са установени сумите, които дружеството- ищец е заплатило в изпълнение на договора, поради което искът е уважен за сумата 106 200 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените процесуалноправни въпроси: по приложението на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК относно задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводите на страните по делото; за правомощията на въззивната инстанция при проверка правилността на обжалваното решение по чл.269 ГПК; за доказателствената стойност на частния свидетелстващ документ; за съдържанието на доклада на съда по чл.146 ГПК и последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства, както и докъде се простира служебното начало за събиране на доказателства. Тези въпроси са обуславащи за изхода на спора, като даденото от въззивния съд разрешение е в отклонение от приетото в задължителната съдебна практика.
По поставените материалноправни въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в конкретния случай те не са обусловили изхода на спора.
На жалбоподателите следва да бъде указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1062 лв.
Водим от горното Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1496 от 12.07.2013 г. по гр.д. № 1108/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Указва на И. И. М. и А. И. М. в едносемичен срок от получаване на съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1062 лв.
След представяне на вносен документ делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :