Р Е Ш Е Н И Е
№ 362
гр. София, 17.10.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева
2. Жанина Начева
при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Чобанова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1809 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия А. Й. И. против въззивно решение № 113 от 7.04.2011 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 150/2011 г.
В жалбата са изтъкнати доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1-3 НПК.
Според защитника присъдата на първоинстанционния съд почива на предположения, тъй като самопризнанието не се подкрепя в достатъчна степен от събрания доказателствен материал на досъдебното производство. Съдът незаконосъобразно е кредитирал протокола за оглед местопроизшествие, чието съдържание не възпроизвежда посоченото процесуално следствено действие, както и резултата от разпознаване, проведено в нарушение на чл. 170 от НПК. Въззивният съд не е констатирал тези нарушения, както и съществуващото противоречие между мотивите и диспозитива на първоинстанционната присъда по отношение на наказанието на подсъдимия и присъденото обезщетение на гражданския ищец за причинените вреди. Защитникът твърди и нарушение на материалния закон, поради неправилната квалификация на деянието на подсъдимия. Счита, че наложеното наказание е явно несправедливо, а присъденото обезщетение е прекомерно завишено. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или преквалификация на деянието по чл. 129 НК и намаляване на наказанието от лишаване от свобода на пробация.
В съдебно заседание защитникът (адв. Д.) поддържа касационната жалба.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец (адв. Т.) настоява въззивното решение да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 333 от 27.10.2010 г. по н. о. х. д. № 2633/2010 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия А. Й. И. за виновен в това, на 11.03.2009 г. в гр. София при управление на моторно превозно средство – л. а. „Фиат Иноченти” с ДК [рег.номер на МПС] , като е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДП, чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДП, чл. 120, ал. 1, т. 1 ЗДП и чл. 40, ал. 1 ЗДП умишлено да е причинил средна телесна повреда на И. П. В., поради което и на основание чл. 342, ал. 3, б. „б” вр. чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 НК го е осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 342, ал. 4 НК съдът е лишил подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство за срок от пет години. Осъдил е подсъдимия да заплати на И. П. В. сумата от двадесет хиляди лева като обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от четири хиляди и двеста лева – за имуществени вреди. В останалата част гражданският иск е отхвърлен до пълния му предявен размер. В тежест на подсъдимия са оставени разноските по делото.
С решение № 113 от 7.04.2011 г. по в. н. о. х. д. №150/2011 г. Софийският апелативен съд е изменил присъдата, като е оправдал подсъдимия А. Й. И. за нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 120, ал. 1, т. 1 ЗДП. Увеличил е обезщетението за неимуществените вреди на сумата от четиридесет хиляди лева, както и размера на държавната такса, а в останалата част е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Аналогично формулирани, основните доводи са били представени и пред въззивния съд, който ефективно ги е изследвал и ги е отхвърлил с аналитични, подробни и убедителни съображения.
Въззивният съд стриктно е изпълнил процесуалните си задължения и задълбочено е проверил доказателствената преценка на първоинстанционния съд относно събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които заедно със самопризнанието на подсъдимия, направено в процедурата на съкратеното съдебно следствие, в достатъчна степен са потвърждавали фактическите положения, описани в обвинителния акт. В този смисъл неоснователно се изтъкват процесуални нарушения, каквито не са били допуснати – протоколът за оглед на мястото на транспортното произшествие не съдържа съществени недостатъци, които да го опорочават, а разпознаването е било осъществено в съответствие с чл. 170 НПК непосредствено след разпита на пострадалия (л. 42-44 от материалите на досъдебното производство).
В рамките на приетите за установени фактически положения от съда по същество неприемливо е искането на защитника за преквалификацията на деянието по чл. 129 НК. Тезата е била наведена и пред Софийския апелативен съд, който я е отхвърлил със законосъобразни мотиви, анализирайки цялата съвкупност от фактически обстоятелства за конкретното поведение на подсъдимия И. и задължителните указания по приложението на закона, дадени в Постановление № 1/1983 г. на Върховния съд на Република България.
Софийският апелативен съд аргументирано е приел допусната техническа грешка при цифровото изписване на приложимата разпоредба, при условията на която първоинстанционният съд е определил наказанието, отразено в диспозитива. В този аспект е съобразил както подробните и ясни мотиви на Софийския градски съд за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК с оглед текста на чл. 58а НК, в редакцията от ДВ, бр. 27/2009 г., така и наложеното наказание действително под минимума на лишаването от свобода, предвиден в санкцията на чл. 342, ал. 3, б. „б” НК без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, респективно въззивният съд законосъобразно не е намерил основание за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд.
Върховният касационен съд споделя и съображенията, че определеното наказание лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК се явява най-благоприятното разрешение за подсъдимия И.. С оглед установените и релевантни по делото обстоятелства, относими към конкретно извършеното деяние, личността на дееца и необходимостта от постигане на целите, посочени в чл. 36 НК, неоснователно е оплакването на защитника и за явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК.
Софийският апелативен съд е уважил жалбата на гражданския ищец и е увеличил размера на присъденото обезщетение за неимуществените вреди. При това положение без правно значение е изтъкваното несъответствие по отношение на гражданската част на присъдата на първоинстанционния съд, щом в тази част присъдата е била изменена с въззивното решение и няма допуснато нарушение от Софийския апелативен съд на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на присъденото обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди на гражданския ищец.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 113 от 7.04.2011 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. №150/2011 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: