Р Е Ш Е Н И Е
№ 362
София, 27.07. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 15 април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 763/2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218а б.”а” ГПК/отм/.
„И„И” АД гр. С. е обжалвал решението на Софийския градски съд от 27.12.2007г по гр.д. № 1385/2004г с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд от 15.01.2004г по гр.д. № 16494/2003г. С това решение районният съд осъдил И. ц. „И” АД да предаде на Н. П. М. и на С. П. П. владението върху следния недвижим имот:
дворно място от около 1 270 кв.м.,представляващо част от УПИ *за чисто производство,офиси и магазини от кв.13 м.”Н” при съседи: път,част от УПИ *, УПИ ХVІІ-чисто производство и офиси и УПИ І-за чисто производство и складове:
дворно място от около 3 450 кв.м. представляващо УПИ ІІІ-за спорт,кафе и администрация, УПИ ІV-за чисто производство и КОО, част от УПИ ХVІ-за чисто производство, склад и офиси и УПИ VІ- за чисто производство с изключение на 95 кв.м. от имота оцветени на скицата на вещото лице на комбинираната скица- приложение № 2 на допълнителната СТЕ,в оранжев цвят при граници на тази част: УПИ ІІ, УПИ ІІІ и УПИ ХVІ:
дворно място от около 100 кв.м. представляващо част от УПИ ХVІІ-за чисто производство и офиси и част от УПИ І- за чисто производство и складове при съседи: път,част от УПИ І и част от УПИ ХVІІ.
С това решение И. ц. „И” е бил осъден да заплати направените по делото разносоки от ищците в размер на 700.36 лева,а с решението на Софийския градски съд-да заплати разноски в размер на 245.07 лева.
В касационната жалба се поддържа,че решението на Софийския градски съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм/.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение прие следното:
Никола П. М. и С. П. П. в исковата си молба са твърдяли че като наследници на бившите акционери на търговското дружество „И” АД по силата на чл.2 ЗВСВОНИ били собственици на недвижим имот от около 11 910 кв.м.-застроено и незастроено-находящо се в землището на гр. С. кв.8 м.”И”,който имот бил закупен с със 7 бр. нотариални актове: нот.акт № 107/33г, нот.акт № 108/33г, нот.акт № 48/33г,нот.акт № 56 /35г,нот.акт № 80/35г,нот.акт № 175/37г и нот.акт № 67/40г.. Недвижимият имот бил деактуван като държавен на два пъти: веднъж със заповед № РД-57-2/06.01.1995г на Кмета на Столична община з. кв.м. и втори път със заповед № Р* от 10.01 1998г за 9 810 кв.м. Ответникът „И” АД държал без правно основание части от деактувания недвижим имот по скицата на Областния управител както следва:
дворно място от 1 270 кв.мм.представляващо част от УПИ ІІ-за чисто производство,офиси и магазини в кв.13 по плана на „Н” гр. С.,
дворно място от около 3 450 кв.м.,обозначено на същата скица като УПИ ІІІ-за спорт,кафе и администрация,
УПИ ІV-за чисто производство и КООО,
част от УПИ ХVІ-за чисто производство, офиси и магазини
част от УПИ ХVІ-за чисто производство,склад и офиси и УПИ VІ- за чисто производство и офиси,владян от „А” АД:
дворно място от около 100 кв.м. –част от УПИ ХVІІ-за чисто производство и офиси и част от УПИ І- за чисто производство и складове ,”владяна от нас”-т.е. от ищците. Общо исковете претенции се свеждали до предаване владението върху дворно място от 4 820 кв.м. и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът оспорил исковете. Твърдял е че ищците нямат материално правната легитимация,тъй като не заявили своето вещно право съгласно пар.6а ЗППДОбП /отм/ пред органа по чл.3 ЗППДОбП/отм/ най-късно в двумесечен срок след обнародване на решението за приватизация на предприятието,в което бил включен техния имот и тъй като имотът не бил във вида и в размерите в които бил одържавен /чл.2 ал.1 ЗВСВОНИ/ той не подлежал на реално връщане.
По делото е било установено че двамата ищци Н. и С. П. на собствено основание и като наследници на П. Н. М. починал на 31.10.1954г като бивши акционери в търговското дружество „И” АД,се легитимирали на реституирания по право недвижим имот,отчужден по ЗНЧИМП. В процеса на разглеждане на делото и двамата ищци починали: Никола М. 19.09.2004г,а С. П. П. 28.09.2006г. В производството пред ВКС участваха техните законни правоприемници З. Е. К. и К. Н. М..
От приложените 7 бр.нотариални актове е било установена идентичността на закупените недвижими имоти през 1933, 1935,1938 и 1940г за Акционерното дружество „И” гр. С. и национализираните и актувани като държавни парцели след 1947г,както и със сега съществуващите имоти, отредени за чисто производство, офиси, магазини ,складове,спорт и пр. В този смисъл е било заключението на вещото лице инж. Е приложено на л.164 по гр.д. № 16494/2002г на Софийския районен съд. Вещото лице е посочило че претендираният недвижим имот би могъл условно да се раздели на три части,които на комбинираната скица № 4 на л.169 са били оцветени в жълт цвят. Част „а” била с площ 1 380 кв.м. в очертанията по точки Е-Ж-З-И-Й-Е като перпендикулярните линии Е. Ж и Е-Й не били очертани с материализирана ограда.Част „б” съставлявала терен по лилавите букви А-Б-В-Г-Д-А с площ според изчисленията на експертизата около 3 450 кв.м. И част”в”- 71 кв.м. площ заключена в точките К-Л-М– Н-К . Местността „Г” имала план от 1929г, но през 1952г когато бил съставен акта за държавна собственост действал регулационния план одобрен със заповед № 14368/10.10.1947. Вещото лице докладвало че имотите,предмет на спора попадали в имоти с номера 90, 91,92,93 и в „терен северно от имоти с пл. №№ 91 и 93личната регулация пресичащи имоти пл. №№90,91 до осеви точки 13А и 13 не била прилагана”. По стар кадастрален план към 1950г имотът попадал в имот с пл. № 1 и в имот с пл. № 13. Този план отразявал ситуацията на мястото по време на одържавяването.
Същото вещо лице е посочила че първият имот обозначен с точка „а”,можел да се идентифицира с парцал УПИ ІІ – за чисто производство,офиси и магазини.,
Вторият имот обозначен с т.”б”-т.е. имотът от около 3 450 кв.м.-можел да се идентифицира като част от имот,представляващ УПИ ІІІ-за спорт,кафе и администрация,с част от УПИ ІV-за чисто производство и КОО , част от УПИ VІ- за чисто производство и офиси и за част от УПИ ХVІ-за чисто производство,склад и офиси.
Третият имот обозначен с буква „в”- можел да се идентифицира като част от имот съставляващ УПИ І- за чисто производство и с част от УПИ ХVІІ- за чисто производство и офиси. Тази номерация била по съобразно одобрения през 2001г частичен застроителен и регулационен план на местността. През 2003г имало неодобрен кадастрален план по който общо реституираният имот бил посочен с един номер- № 672.
По делото е било установено-вж.заключението на тричленната техническа експертиза на инж. П, инж. П инж. Т от 11.11.2005г,депозирано пред Софийския градски съд,че и в трите УПИ-та: УПИ-І, УПИ- ІІІ и УПИ-ХVІ имало построени след одържавяването сгради: в УПИ-ІІІ-сграда обозначена като „МЖ”,която в момента се ползвала като склад за топлоизолационни материали. В УПИ І- имало масивно стаманобетонно хале,обозначено на скиците като „М” и в УПИ ХVІ- имало също стаманобетонно производствено хале.
Или, това е означавало че имотът не е бил в размерите и вида в който е бил одържавен и това е изключвало неговото реално връщане на предишните собственици. Защото не е бил завзет от държавата незаконно, а е бил одържавен по ЗНЧИМП и именно поради това извършеното след национализацията строителство върху отчуждения недвижим имот, е било законно. Незаконно е било това строителство,както е пояснил ВКС в Т. Р. № 6/2006г ОСГК при което е имало „несъобразяване на формалните изисквания за законност на строежите,а именно наличието на редовни строителни книжа относно такива извършени в незаконно отнети или отчуждени не по надлежния ред имоти, обуславящи приложението на чл.2 ал.6 ЗОСОИ. В противен случай строежите са законни и за реституцията на имота ще са приложими постановките на т.1 и т.2 на Т. Р. № 1/1995г на ОСГК на ВС”
От допълнителната съдебно техническа експертиза,представена пред Софийския градски съд на 09.01.2007г е било установено,че „Приложените генерални планове /1969г 1975г,1972г/ и ситуация за техническата инфраструктура на площадката /канализация,кабелни мрежи, ВН ,НН-1985г/ са били проектирани и са обслужвали всички сгради на тази площадка,която е била с конкретно предназначение за завода за Асанссьори..
Проектираната и изградена техническа инфраструктура е съобразена също с изискванията за обекта-завод за АМУ”.
Това заключение е дадено за положението на имота към момента на влизане в сила на реституционния закон-25.2-1992г,към който момент решаващият съд е бил длъжен да изследва положението на сградите и другите постройки в одържавения недвижим имот. Защото чл.1 и чл.2 ЗВСВОНИ разпореждат че реституцията настъпва по силата на закона при наличието на визираните в него условия, без да е необходим някакъв допълнителен административен или съдебен акт. Елемент от фактическият състав на възстановяване на собствеността ex lege е именно наличието на национализационен закон,посочен в чл.1 и чл.2 ал.1 ЗВСВОНИ.
И въпреки направената преценка,”че цялата свободна площадка около сградата може да се разглежда като обслужваща площ”,неправилно Софийският градски съд е приел,че ищците са се легитимирали като собственици.
От представените писмени доказателства е било установено ,че по Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия- Д В.бр.38/1992г, по Закона за приватизационните фондова-Д. В.бр.1/1996г и с Решението на Народното събрание за приемане на Програма за приватизация чрез инвестиционни бонове бившето държавно предприятие „А” ЕАД гр. С. е било включено в К. за масова приватизация и приватизирано на 17.01.1997г.
Върховният касационен съд приема,че ищците в срок са заявили своето вещно право пред органа по чл.3 /ЗППДОБП/ отм/ в какъвто смисъл са били молбите от 10.05.1993г и от 27.05.1993г. Това че в тях бил посочен само чл.18 ЗППДОбП /отм/ не е означавало,че те не са искали реално да им се върне одържавения недвижим имот. Разпоредбите на този Закон са изисквали молбата да бъде формулирана съгласно текста на чл.18,но като цяло това искане е следвало да се счита и като заявление по пар.6 ПЗР на ЗППДОбП./отм/.т.е. да получат част от дяловете или акциите на търговските дружества образувани при тяхното преобразуване в еднолични търговски дружества от Министерския съвет или определен от него орган.
Въпреки това,както се посочи по-горе, Върховният касационен съд приема,че не са налице условията за реално връщане на отчуждения недвижим имот,предмет на настоящето дело,тъй като не са налице условията по чл.2 ал.3 ЗВСОНИ.
Софийският градски съд като е приел обратното,е постановил необоснован и незаконосъобразен съдебен акт. Неговото решение е неправилно и за това следва да се отмени на основание чл.218б ал.1 б.”в” ГПК.
Върховният касационен съд решава спора по същество като отхвърля предявените искове за предаване владението върху описаните в исковата молба части от недвижимия имот,бивша собственост на наследниците на Н. и С. П. М. , приемайки че те не се легитимират като собственици. В полза на ответника следва да се присъдят всички направени по делото разноски- 3 408 лева и да се върне сумата внесена като обезпечение за спиране изпълнението на въззивното решение.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Софийския градски съд от 27 декември 2007г по гр.д. № 1385/2004г,вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от З. Е. К. и К. Н. М.-двете като наследници на Н. П. М. ,починал на 19.09.2004г и на С. П. П. , починала на 28.09.2006г срещу И. ц. „И” АД гр. С. за признаване на собствеността и за предаване на владението върху следния недвижим имот:
а/ дворно място от около 1 270 кв.м. представляващо част от УПИ ІІ- за чисто производство,за офиси и магазини от кв.13 по ЧЗРП на м. НПЗ „И” одобрен с Решение № 23 по протокол № 29 от 28.09.2001г,която част се заключава в точките Е-Ж-З-И-Й-Е и е обозначена с жълт цвят на Комбинираната скица на вещото лице инж. Е. М. ,приложена на л.169 по гр.д. № 16494/02г на Софийския районен съд,която скица да се счита неразделна част от настоящето решение:
б/ дворно място от около 3 450 кв.м. представляващо част от УПИ ІІІ- за спорт, кафе и администрация от кв.13 по ЧЗРП на м. НПЗ „И” одобрен с Решение № 23 по протокол № 29 от 28.09.2001г,която част се заключава в точките А-Б-В-ГД-А и е обозначена с жълт цвят на Комбинираната скица на вещото лице инж. Е. М. ,приложена на л.169 по гр.д. № 16494/02г на Софийския районен съд,която скица да се счита неразделна част от настоящето решение:
в/ дворно място от около 100 кв.м. представляващо част от УПИ ХVІІ- чисто производство и офиси от кв.13 по ЧЗРП на м. НПЗ „И” одобрен с Решение № 23 по протокол № 29 от 28.09.2001г,която част се заключава в точките К-Л-М-Н-К и е обозначена с жълт цвят на Комбинираната скица на вещото лице инж. Е. М. ,приложена на л.169 по гр.д. № 16494/02г на Софийския районен съд,която скица да се счита неразделна част от настоящето решение.
ОСЪЖДА З. Е. К. и К. Н. М. да заплатят на „И„И” АД гр. С. направените по делото разноски за всички инстанции до сега в размер на 3 408 /три хиляди четиристотин и осем / лева.
ВРЪЩА на„И„И” АД гр. С. внесената като обезпечение сума в размер на 10 500 /десет хиляди и петстотин / лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: