6
Р Е Ш Е Н И Е
№362
София,09 октомври 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ВАЛЯ РУШАНОВА
при участието на секретаря Мира Недева
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 1031 по описа за 2015 година.
Производството е по реда на глава двадесет и трета НПК, образувано по касационна жалба на подсъдимия Г. С. В. против решение № 168 от 25.05.2015 г., постановено по внохд № 260/15 г. на Апелативния съд-гр.София. Жалбоподателят заявява, че са налице основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК и алтернативно предлага делото да се върне за ново разглеждане или ВКС да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, а именно това по чл.124 НК. Пред ВКС подсъдимият лично и защитата му поддържат подадената жалба.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за коректив на атакуваното въззивно решение.
За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното:
С присъда по нохд № 516/14 г. Окръжният съд-гр.Враца осъдил подсъдимия на основание чл.115, във връзка с чл.58а, ал.1 и чл.54 НК на 10 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор, като зачел предварителното задържане на подс.В. за времето от 31.01 до 03.10.2014 г. ВОС се произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски.
С оспореното въззивно решение САС потвърдил присъдата.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:
Жалбата е неоснователна.
1. Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е ангажирано при следните доводи: въззивният съд е допуснал нарушение на чл.339, ал.2 НПК, като не е дал отговор на поставените на вниманието му възражения, съответен на изискванията на закона; съдът по същество не е обсъдил обясненията на подсъдимия и не е имал основание безкритично да възприеме показанията на свидетелите Д.С. и В.В., доколкото по делото не е установена видимостта (разстояние и осветеност) от прозореца, от който те са наблюдавали, до мястото на инцидента; все в тази посока се твърди, че показанията на посочените свидетели не се подкрепят и от заключенията по П-л № 14/ДНК и СМЕ 210/14 г.; поддържа се, че не е изключена хипотеза за действия на други лица.
Така направените възражения не намират опора в данните по делото и поради това са неоснователни.
САС не е нарушил изискванията на чл.339, ал.2 НПК, тъй като в мотивите на оспореното решение (л.7-8) са посочени основанията, поради които доводите на подсъдимия и защитата, изложени в подкрепа на въззивната жалба, не са приети.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава двадесет и седма НПК, в частност по чл.371, т.2 НПК. В съдебно заседание на 19.01.2015 г. (л.68…) подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. ВОС след преценка приел, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което постановил определението по чл.372, ал.4 НПК. Мотивите на присъдата са изготвени по реда на чл.373, ал.3 НПК, като ВОС приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и се позовал на самопризнанието на подс.В. и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. От своя страна, САС проверил и приел, че процесуалната дейност на ВОС е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба на диференцираното производство и е спазил реда за допускане и провеждане на съкратеното съдебно следствие. Направеното от подсъдимия изявление по чл.371, т.2 НПК е доброволно и отразява действителното му отношение към обвинението – направено е в открито заседание, в присъствие на защитник, при разясняване на последиците от него, а присъдата е постановена в съответствие с изискванията на чл.373, ал.2 и 3 НПК. ВКС не намери причини за несъгласие с тези изводи на въззивния съд.
В хода на досъдебното производство са събрани множество доказателства от различни по вид доказателствени източници. Налице са гласни, веществени, писмени такива, както и експертни заключения, подпомогнали съда при изясняването на редица обстоятелства по делото, за които са били необходими специални знания из областта на различни науки. Доказателствените източници, на които е поставен акцент в жалбата на подсъдимия, не са анализирани и тълкувани превратно. Обясненията на подсъдимия, в частта, с която е заявил колко удара е нанесъл по пострадалия, не са възприети положително от решаващия съд и за това той е имал основание. В същите обяснения подс.В. неколкократно е заявявал, че няма пълен спомен от инкриминираното събитие, поради което поддържаното от него относно броя на ударите, категорично не произтича само от неговите показания. От друга страна, свързано със задължението доказателствата да се анализират и във взаимната им връзка, съдът правилно се е позовал на показанията на св.Д.С. и В.В. – очевидци на деянието. Изяснено е, че те са в роднински връзки с подсъдимия, а с пострадалия не са поддържали близки такива. Тъкмо първо очертаните връзки са в основата на поведението им непосредствено след деянието на подс.В., както и на другия ден, следващ извършването му – те не съобщили за стореното от роднината им на кмета на селото, на брата на пострадалия, както и на други лица. Събраните по делото доказателства не дават основание да се приеме, че е налице друга причина за първоначалното им умълчаване на известни им факти и обстоятелства. Същите свидетели са изяснили състоянието, в което се е намирал подсъдимия при посещението му в дома им на 24.01.2014 г., преди извършване на инкриминираното деяние; вида на носената от него тояга; поведението му след напускане на дома им и при влизането му в двора на пострадалия, намиращ се непосредствено пред неговата къща; проявената от подс.В. агресия, изразила се в нанасяне на множество удари в областта на главата на пострадалия; положението на последния след нанасяне на първия удар и пренасянето му от подсъдимия в близост до селскостопанската постройка, намираща се в същия двор, но встрани от къщата. Безспорно е установено, че домът на двамата свидетели се намира непосредствено срещу дома на пострадалия, както и това, че мястото на инцидента е било добре осветено от уличната лампа – на ъгъла в близост до къщата на пострадалия, още повече, че мястото на осъщественото деяние е в двора пред къщата на последния. ВКС установи, че САС е имал основание да кредитира изцяло показанията на свидетелите, за които иде реч, тъй като вътрешното им изследване не указва на наличието на противоречия или нелогичности, нито пък анализа във връзка с останалите, събрани по делото доказателства, сочи, че те са изолирани и неподкрепени. Достатъчно в тази насока е да се посочат доказателствата, произтичащи от протоколите за оглед на местопроизшествие (л.4, 25, 51), приложените към тях албуми (л.7, 28, 54), протокола за оглед на трупа на пострадалия (л.17) и албума (л.20), както и заключението по съдебно медицинската експертиза за обективираните по трупа на пострадалия увреждания и причините за неговата смърт. Обстоятелството, че по използваната от подсъдимия тояга не са открити биологични следи от пострадалия и него самия не налага друг извод за авторството на деянието, различен от направения от съдилищата. Изяснено е, че тази вещ е открита и иззета от органите на досъдебното производство, значително време след извършване на деянието, от дома на подс.В..
Обобщено, първоинстанционният съд е имал основание, на плоскостта на чл.372, ал.4 НПК да приеме, че направеното от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 НПК самопризнание се подкрепя от доказателствата в досъдебното производство, а извършената от него оценка на същите доказателства, по реда на чл.373, ал.3 НПК е правилна и съответна на правилата на формалната логика.
Доказателствената съвкупност не позволява извеждането на друга хипотеза относно инкриминираното деяние. По делото не са събрани доказателства за действия на други лица спрямо личността на пострадалия Т., различни от подсъдимия. Наличието на данни за посегателство върху собствеността на пострадалия указва единствено на това, че отворените врати на къщата, отсъствието от дома му, предвид преместване на тялото му от подсъдимия в близост до селскостопанската постройка, където на следващия ден е намерен затрупан от сняг, мъртъв, са били използвани от неизвестно/ни лице/а, неустановени по делото..
При тези съображения настоящият състав на ВКС не установи при разглеждане на делото да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да налагат връщането му за ново разглеждане.
2. Касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК е поставено на вниманието на ВКС без в негова подкрепа да са изложени каквито и да било данни. Това, както е известно, поначало е недопустимо, тъй като изискванията към касационната жалба изрично са подчертани в чл.351, ал.1 НПК. Идентично възражение е правено и пред двете предходни инстанции, които са изпълнили задължението си да го преценят на плоскостта на събраните по делото доказателства и произтичащите от тях факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, самопризнати от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 НПК. Тази претенция на подсъдимия последователно е била отхвърлена от ВОС и САС, при съображения, които изцяло се възприемат от ВКС, без да е необходимо преповтарянето им.
В рамките на фактите, приети за установени законът правилно е приложен. Извършеното от жалбоподателя осъществява престъпния състав по чл.115 НК.
3. Наложеното наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. При отсъствието на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, каквато дори не се претендира от жалбоподателя, правилно наказанието е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона. По вид и размер то позволява постигането на целите на наказанието.
Водим от горното, като не установи основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 168 от 25 май 2015 г., постановено по внохд № 260/15 г. на Апелативния съд – гр. София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: