3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
София, 09.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2159/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 523 от 11.12.2013 г. по в. гр. д. № 503/2013 г. Добричкият окръжен съд потвърдил решение № 49 от 05.04.2013 г. по гр. д. № 597/2012 г. на Балчишкия районен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 109 ЗС за осъждане на И. А. Д. да премахне незаконно изградено локално парно /водно отопление/, чували с въглища, намиращи се на стълбищните площадки и в избените коридори, да отстрани вредите, които са нанесени с изграждането на инсталацията, да премахне тръбите на парното в общите части на входа, да запълни пробитите отвори на всички стълбищни площадки и да боядиса общите части на вход В от сградата, находяща се в [населено място], [улица].
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от ищеца, който поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът счита, че жалбата е недопустима предвид критерия по чл. 280, ал. 2 ГПК, както и че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационна жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК, към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и не е налице изключението по чл. 280, ал. 2 ГПК, предвид определение № 520 от 19.07.2013 г. по в. гр. д. № 503/2013 г. на Добричкия окръжен съд за цената на иска, определена на 23 745.20 лева, поради което жалбата е допустима.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
По делото е установено, че ищецът и ответникът са собственици на самостоятелни обекти в сграда-етажна собственост, като принадлежащите към съответния апартамент избени помещения на страните са съседни. Ответникът е изградил локално парно, като поставил котел на твърдо гориво в собствената си изба, прекарал тръбите от котела към комина през отвори в стената между двете изби и в тавана на избата на ищеца, а тръбите за топла и студена вода преминават през всички стълбищни клетки на всички етажи до апартамента на ответника на етаж 4.
Въззивният съд приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗУТ /в редакция към 2005 г./, според която за изграждане на нова инсталация в сграда-етажна собственост се изисква изрично писмено съгласие на половината от всички съсобственици, съответно с решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост, прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части, а твърдението на ответника, че е получил такова, не е доказано.
Макар да обсъдил въпроса за законността на инсталацията, съдът приел, че той е без значение за основателността на иска, тъй като предмет на спора е дали същата реално пречи на ищеца като собственик на апартамент и изба към него, респ. като съсобственик на стълбището и стълбищните площадки във входа, да упражнява правото си на собственост. В тази насока единствените неправомерни въздействия, за които се твърди в исковата молба, че пречат на ищеца, са доводите за замърсяване и опушване на стълбището и стълбищните площадки. Съдът приел, че инсталацията води до задимяване на входа, като миризмата и пушекът нахлуват във всички обекти на етажната собственост – изби, апартаменти и стълбищни площадки, и причиняват неблагоприятни за здравето на живущите последици, а също и замърсяване на стени и тавани /нарушение на чл. 169, ал. 1, т. 3 ЗУТ/, което безспорно пречи на останалите етажни собственици, включително и на ищеца, да ползват спокойно, пълноценно и по предназначение своите жилища, изби и общите части на входа. Защитата на собствеността по реда на чл. 109 ЗС, обаче, следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля. Искането за цялостно премахване на изградената инсталация, дори да е незаконна, е неоправдано и прекомерно с оглед допуснатите от ответника нарушения и искът за осъждане на ответника да я премахне е неоснователен. Ако се твърди, че ответникът чрез неправомерните си действия е причинил вреди на етажната собственост, то защитата е чрез иск по чл. 45 ЗЗД, какъвто в случая не е надлежно предявен.
Искането за премахване на чували с въглища, разположени по стълбищните площадки и в избените коридори, също е прието за неоснователно, тъй като не е доказано да се съхраняват от ответника в посочените общи части. Освен това коминът и стълбищата са общи части на етажната собственост и задължението за тяхното поддържане и ремонтиране е общо на всички етажни собственици.
С оглед на всичко изложено, въззивният съд приел, че първоинстанционното решение е правилно като краен резултат.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивното решение противоречи на ТР № 31/1984 г. на ОСГК на ВС и поставя въпрос, обобщен от настоящия състав на ВКС, І-во г. о., съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г на ОСГТК на ВКС, така: когато в сграда-етажна собственост е изградена нова инсталация за локално парно отопление в нарушение на чл. 186, ал. 1 ЗУТ, и е доказано вреденосното въздействие при експлоатацията на тази инсталация, необходимо ли е да има съответствие между нарушението и искането същата да бъде премахната като предмет на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС.
Въпросът е от значение за изхода на делото, защото е формирал решаващия извод на съда и е налице общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК. Този въпрос не е обсъждан в посочения от касатора тълкувателен акт, поради което не е налице противоречива съдебна практика, но е от значение за точното прилагане на закона и касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Останалите въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, ще бъдат обсъдени при разглеждане на касационната жалба по същество, тъй като съставляват касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 523 от 11.12.2013 г. по в. гр. д. № 503/2013 г. на Добричкия окръжен съд.
Указва на касатора да внесе в едноседмичен срок по сметка на ВКС 118.72 /сто и осемнадесет лв. и 72 ст./ лева-държавна такса за касационно обжалване, и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
При изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: