Р Е Ш Е Н И Е
№ 363
гр. София, 12.10. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева
2. Жанина Начева
при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Чобанова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1848 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. А. И., чрез защитника, против въззивно решение № 65 от 28.04.2011 г. по в. н. о. х. д. № 235/2010 г. на Варненския апелативен съд.
В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Според подсъдимия съдът е нарушил закона, тъй като го е осъдил въз основа на предположения, не е уважил доказателствено искане, което е направил, незаконосъобразно е кредитирал експертното заключение и не е изследвал друга причина за пътно-транспортното произшествие. Посочено е също, че допуснатото нарушение на правилата за движение от стана на пострадалия е следвало да намери отражение чрез намаляване на размера на наказанието. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия (адв. Х.) поддържа касационната жалба срещу въззивното решение, с което е потвърдена наказателната част на първоинстанционната присъда. Настоява да се отмени решението и да се оправдае подсъдимия, както и да се отхвърлят гражданските искове.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, защото съдът не е допуснал посочените нарушения.
Частните обвинители и граждански ищци са представили писмени декларации за отказ от гражданските искове, поради което правят искане за обезсилване в тази част на въззивното решение и прекратяване на производството. Повереникът изразява становище за неоснователност на жалбата, относима към наказателната отговорност на подсъдимия.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 122 от 26.10.2009 г. по н. о. х. д. № 903/09 г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия И. А. И. за виновен в това, на 18.12.2008 г. на главен път № ІІІ – 208 в посока от гр. Дългопол до гр. Айтос, при управление на моторно превозно средство – т. а. „Д.”, рег. [рег.номер на МПС] , с прикачено ремарке и монтиран на него контейнер, да е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДП и по непредпазливост да е причинил смъртта на С. Х. М., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” НК и чл. 54 НК му е наложил наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Лишил е подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство за срок от една година. Оправдал е подсъдимия по обвинението за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” НК.
Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на всеки от гражданските ищци – П. А. М. и Х. С. Х. сума в размер на четиридесет хиляди лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, като е отхвърлил гражданските искове до пълния им предявен размер. В тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото.
С решение № 65 от 28.04.2011 г. по в. н. о. х. д. № 235/2010 г. Варненският апелативен съд е намалил присъденото обезщетение на гражданските ищци на по двадесет и пет хиляди лева, както и размера на държавната такса на две хиляди лева.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Приетите за установени фактически положения са били изведени въз основа на задълбочен анализ и оценка на съвкупността от доказателствени материали, които съдът е счел за достоверни, ползвайки и специалните знания в съответната област на експертите.
Съдът е изпълнил процесуалното си задължение и съобразно указанията на Върховния касационен съд е назначил разширена авто-техническа експертиза. В мотивите подробно е обсъдил депозираните заключения, които е оценявал по вътрешно убеждение и в контекста на останалите доказателства. Обстоятелството, че един от автомобилите е бил преместен е било съобразявано и отчитано при специализирания отговор на поставените задачи, а въпросът за възприетото време за реакция на водача изрично е бил пояснен и устно в откритото съдебно заседание от експертите.
Жалбоподателят не представя никакви аргументи, които да поставят под съмнение подбора и компетентността на вещите лица, на които Варненският апелативен съд е възложил експертиза, респективно за нарушение по чл. 151 НПК. Писменото заключение на експертите отговаря и на изискванията на чл. 152 НПК. Съдът не е бил длъжен да изследва версии (за евентуално заспиване или внезапно прилошаване на пострадалия), за които не е имало никакви данни по делото, затова доводите и в този аспект на жалбоподателя са неприемливи.
Неоснователно е оплакването на защитника, че съдът незаконосъобразно е отказал да уважи доказателствено искане (да се изготвят цветни снимки на местопроизшествието). Отказът да бъде удовлетворено така направеното искане не е резултат от неясно съдебно усмотрение, а решението е било мотивирано от материалите по делото (наличието на фотоалбум към протокола за оглед на местопроизшествието).
Ето защо Върховният касационен съд намира, че установените фактически положения са били изградени без съществени процесуални нарушения. В техните рамки правната квалификация на деянието на подсъдимия е законосъобразна.
Наказанието от една година лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК съответства на обществената опасност на деянието и личността на дееца. То държи сметка за всички релевантни обстоятелства и необходимостта от постигане на целите по чл. 36 НК. Затова неоснователно се претендира намаляване на така наложеното наказание на подсъдимия, респективно касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.
С оглед заявения от всеки от гражданските ищци – П. А. М. и Х. С. Х. отказ от гражданския иск, не се налага разглеждане в тази част на делото. Последица от направения отказ е обезсилване на решението по гражданските искове и прекратяване в тази част на производството. В наказателната част решението трябва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ въззивно решение № 65 от 28.04.2011 г. по в. н. о. х. д. № 235/2010 г. на Варненския апелативен съд, като обезсилва решението по гражданските искове за неимуществени вреди на П. А. М. и Х. С. Х. и прекратява в тази част производството.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в наказателната му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: