Р Е Ш Е Н И Е
№ 363
София, 12.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№814 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр.чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Ф. С. Д. от с. С. срещу решение №305 от 29.11.07г. по гр.д. №394/07г. на Смолянския окръжен съд.
В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения – касационно основание по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./.
Ответниците в производството – А. С. М., А. Х. М. и Н. С. М. оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., счита жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение състав на Смолянския окръжен съд е оставил в сила решение №54/04.04.07г. по гр.д. №110/06г. на Д. районен съд, с което са били отхвърлени предявените от Ф. С. Д. срещу А. С. М. искове по чл.108 и чл.109 от ЗС – за установяване собствеността и предаване владението на недвижим имот с форма на триъгълник, с площ от 77 кв.м., представляващ част от УПИ *, кв.29 по плана на гр. Д., находящ се в южната част между пътя и първата подпорна стена, означен с жълт цвят на приложената по делото скица, както и ответникът да бъде осъден да премахне построения в този спорен имот незаконен гараж. Първоинстанционното решение е оставено в сила и в частта, с която е било признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът А. М. , както и А. М. и Н. М. , като наследници на С. А. М. , са собственици по наследство и давностно владение на описания по-горе имот.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са собственици на съседни имоти.
Ищецът Ф. Д. е син на С. Д. и К. Д. С нот.акт №114 от 04.12.97г., н.д. №773/97г. на Д. районен съд, С. Д. е признат за собственик по давност на дворно място – имот пл. №87, образуващ парцели ІV и V от кв.29 по плана на гр. Д., с обща площ от 1120 кв.м., както и на жилищна и стопанска сграда в парцелите. С нот.акт №3 от 13.01.99г., н.д. №9/99г. на Д. районен съд, С. Д. и К. Д. са продали на сина си Ф. Д. описания по-горе имот.
Прието е, че с нот.акт №508 от 31.03.75г., н.д. №1119/75г. на Д. районен съд, С. , В. и С. М. са признати за собственици по давностно владение на дворно място от 1200кв.м., за което е отреден парцел ****, кв.8 по плана на гр. Д.. С. М. // е баща на ответника А, съпруг на А. М. и баща на Н. М. През 1981г. ответникът А. М. е построил гараж в спорния триъгълник, който ползва и понастоящем.
Съгласно кадастралния план на гр. Д. от 1954г., спорният триъгълник включва части от различни имоти – част от път; от имот пл. №120, записан на името на наследодателя на ищеца С. Д. ; от имот пл. №124, записан на А. К. и от имот пл. №125 – наследници на С. М. и М. М.
По кадастралния план от 1966г. триъгълникът също включва части от различни имоти, а регулационно части от него са отредени за два парцела – на праводателя на ищеца – VІ-234 и на праводателя на ответника АV-237. Няма данни за уреждане на сметките по регулация.
По действащия кадастрален план от 1984г. триъгълникът попада в имот пл. №85 – на праводателя на ответника, а регулационно е отреден за парцел **** – на праводателя на ищеца. Няма данни за уреждане на сметки по регулация.
При тези данни е направен извод, че регулацията по плана от 1984г. не е приложена досежно спорния триъгълник. Отчуждителното действие на плана от 1984г. за тази част се прекратява, съгласно §8, ал.1 от ПР на ЗУТ, при което спорният триъгълник остава част от имот пл. №85 – на наследниците на С. М. Затова са неоснователни главните искове по чл.108 и чл.109 от ЗС, а основателен – насрещният установителен иск за собственост на наследниците на С. М.
Решението е правилно.
По кадастралния план на гр. Д. от 1984г. процесният триъгълник попада изцяло извън имот пл. №87, за който праводателят на ищеца С. Д. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност. Триъгълникът е част от имот пл. №85, собственост на С. М. , наследодател на ответника А, както и на лицата А. М. и Н. М. С дворищнорегулационния план обаче, триъгълникът се придава към парцела на С. Д. – V-87. Дворищнорегулационният план при действието на ЗТСУ има непосредствено отчуждително действие – т.е. когато към един парцел ****а придадени части от съседни имоти, те стават собственост на лицето, на което принадлежи парцелът. С други думи – по силата на плана от 1984г., Салих Д. е придобил собствеността върху спорния триъгълник, като част от неговия парцел ****. Впоследствие той и съпругата му са прехвърлили собствеността върху парцела, а заедно с него и спорния триъгълник, на ищеца Ф. Д. реждането на сметките за придадените части не влияе на собствеността им, то е последващо действие по прилагането на плана. Това положение обаче се променя с влизане в сила на Закона за устройство на територията. Съгласно §6, ал.2 от ПР на ЗУТ, действащите дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6 м. срок от деня на влизане в сила на закона. След изтичането на този срок, съгласно §8, ал.1 от ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила но неприложени дворищнорегулационни планове за заемане на придадени по регулация поземлени имоти или части от такива имоти се прекратява. Тъй като в настоящия случай няма данни за уреждане на сметките за спорния триъгълник – нито при действието на ЗТСУ, нито в срока по §6, ал.2 от ЗУТ, следва да се приеме, че в тази част дворищнорегулационният план от 1984г. не е приложен, при което триъгълникът остава част от имот пл. №85, собственост на наследниците на С. М. , така, както това е отразено в кадастралния план. Възможностите за бъдещо уреждане на отношенията по неприложения план са три и са уредени в §8, ал.2 от ПР на ЗУТ, но те касаят бъдещи действия, които не могат да бъдат преценявани в настоящото производство.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е обсъдил всички данни за промените в статута на спорния имот по трите плана на гр. Д. от 1954г., 1966г. и от 1984г. От значение по настоящото дело са единствено данните по плана от 1984г. В кадастралния план е нанесена границата между двата съседни имота – такава, каквато е съществувала при изработването му. Тази граница определя принадлежността на спорния триъгълник към имота на ответника и на останалите наследници на С. М. В случай, че има грешка в кадастралния план в частта относно спорния триъгълник, пътят на защита е друг – по реда на чл.53, ал.2 от ЗКИР. В един такъв спор се изяснява действителното местоположение на границата между два съседни имота, съответно – принадлежността на правото на собственост върху онази част от имотите, заключена между неправилно нанесената граница и истинското и местоположение, при проследяване на предвижданията на предходните планове на населеното място. Спорът по настоящото дело не е такъв, ето защо правилно въззивният съд не се е занимавал подробно с действителното местоположение на границата между съседните имоти, съгласно плановете на гр. Д. от 1954г. и 1966г.
Въззивното решение е недопустимо в частта, с която съдът е признал права на А. М. и Н. М. в размер на 2/3 ид.части от спорния триъгълник. Първоначалните искове по чл.108 и чл.109 от ЗС са предявени от Ф. Д. срещу А. М. Насрещният иск /неправилно означен като инцидентен установителен иск/ на А. М. срещу Ф. Д. по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване правата му на собственост върху спорния триъгълник е процесуално допустим. Недопустими са насрещни искове, предявени от лица, които не са били ответници по първоначалните – А. М. и Н. М. Като ги е приел за разглеждане и се е произнесъл по тях, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в тази част.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.1 от ГПК /отм./ и чл.218ж, ал.2 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №305 от 29.11.07г. по гр.д. №394/07г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която е признато по отношение на Ф. С. Д., че А. М. и Н. М. , като наследници на С. А. М. , са собственици на 2/3 ид.части от недвижим имот с форма на триъгълник, с площ от 77 кв.м., представляващ част от УПИ *, кв.29 по плана на гр. Д., находящ се в южната част между пътя и първата подпорна стена, означен с жълт цвят на приложената по делото скица и прекратява производството по делото в тази част.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №305 от 29.11.07г. по гр.д. №394/07г. на Смолянския окръжен съд в останалата част, с която са били отхвърлени предявените от Ф. Д. срещу А. М. искове по чл.108 и чл.109 от ЗС, както и в частта, с която са признати правата на А. М. върху 1/3 ид.част от описания по-горе недвижим имот.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: