О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
С., 18.04.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1243 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №690 от 31.05.10г. по гр.д.№2663/09г. на В. окръжен съд е потвърдено решение №3053/20.10.09г. по гр.д.№33/08г. на В. районен съд, с което са били отхвърлени предявените от А. Д. Д., К. Д. Р. и Д. С. Д. срещу П. Й. Д. и М. Г. Д. искове по чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху 673/1673 ид.части от реална част с площ от 1381 кв.м. от поземлен имот № 670 по П. на с.о.”А.”[населено място], целият с площ от 1673 кв.м.
Искът за собственост е основан на реституция по ЗСПЗЗ, извършена с решение №76 от 09.06.93г. на ПК[населено място]. С това решение на наследниците на С. Д. Д., който е заявил за възстановяване лозе от 2 декара, е възстановена собствеността върху лозе с площ от 1 декар в местността “А.”, част от имоти пл.№574 и 573 по кадастралния план от 1977г., при граници: изток – Я. В. Г., К. В. Х.; запад – част от пл.№574, север – пл.№99, юг – път. Отказано е възстановяване на собствеността на лозе от 1 декар в същата местност, поради това, че имотът се владее от други лица с нотариални актове №197/1990г. и №198/1990г.
Установено е по делото, че по плана на местността “А.” от 1956г. съществува имот пл.№11235 с площ от 1673 кв.м., записан на името на Д. С. Д.. Това е имотът, заявен за възстановяване като имот с площ от 2 дка на името на наследодателя на ищците С. Д. Д., от който един декар е възстановен от поземлената комисия, а за другия един декар има постановен отказ. По кадастралния план от 1977г. бившият имот с площ от 1673 кв.м. фигурира като имот пл.№573, но е с намалена площ от 1381 кв.м. И. е идентичен с поземлен имот №670 по П. от 2004г. По плана от 1977г. имотът е записан на името на В. Г., който обаче не е действителен собственик. Права върху 500 кв.м. от този имот придобива синът му Я. В. Г. едва през 1990г. с посочения от поземлената комисия нотариален акт №198/1990г. С другия нотариален акт №197/1990г. собственост върху други 500 кв.м. от имота придобива К. В. Х.. Праводатели и по двата нотариални акта са Й. И. И. и Л. А. И., които се легитимират като собственици с констативен нотариален акт №99/1964г., удостоверяващ извършена замяна от Т. комисия по протокол №1/15.02.1960г. От своя страна Я. В. Г. и К. Х. продават имот пл.№573 на ответника П. Й. Д. с нотариален акт №144/2003г.
При тези данни въззивният съд е приел, че макар решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността на ищците да е издадено през 1993г., то няма конститутивно действие, тъй като възстановеният имот с площ от един декар не може да се индивидуализира по никакъв начин, още повече, че има и отказ за възстановяване на другия декар, който се владее съгласно нотариални актове №197/1990г. и №198/1990г., по които права са придобили праводателите на ответника. В действителност поземлената комисия е зачела правата на праводателите на ответника и по отношение на владения от тях имот /имот пл.№573 по КП от 1977г., с площ от 1381кв.м., идентичен с имот №670 по П. от 2004г./ собствеността не е възстановена. По тази причина е отхвърлен и предявеният иск за собственост.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за допустимите възражения, които ответниците по иск за собственост, основан на земеделска реституция, могат да правят срещу материалноправната легитимация на ищците. Жалбоподателите се позовават на две решения на ВКС – №92 от 25.02.2010г. по гр.д.№987/09г. и №426/21.07.09г. по гр.д.№2713/08г. на ВКС, ІІ ГО, постановени в производство по чл.290 от ГПК, в които е прието, че ползувателите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ не могат в производство по иск за собственост, основан на земеделска реституция, да оспорват материалната законосъобразност на решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността на ищците и по-конкретно – да оспорват наличието на идентичност между притежавания преди обобществяването имот и този, който е възстановен, а могат да се бранят единствено с възражение, че са придобили права върху имота по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Жалбоподателите в настоящото производство считат, че тази практика следва да намери съответно приложение и към случаите, при които ответници по иска за собственост са лица, придобили права по замяна от Т. комисия, които следва да се бранят единствено с възражение за прилагане на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, но не и да оспорват материалноправната легитимация на ищците. Според жалбоподателите, обжалваното въззивно решение противоречи на посочените решения на ВКС, които намират съответно приложение и в настоящия случай и това обосновава допустимост на касационното обжалване.
Ответниците в производството П. Й. Д. и М. Г. Д. оспорват жалбата. Считат, че в нея не е формулиран правният въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване, освен това приложената практика на ВКС не е относима към процесния случай, затова е неприложимо поддържаното от тях основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК те не са се позовали.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Действително, жалбоподателите не са формулирали изрично правния въпрос, по който искат допускане на касационно обжалване. Не това обаче е същественото в случая, тъй като въпросът може да бъде уточнен и от настоящата инстанция и той се свежда до това може ли съдът да отхвърли иск за собственост, основан на земеделска реституция, по съображение, че праводателят на ищците не е бил собственик на спорния имот преди обобществяването му, или че няма идентичност между притежавания имот и този, който е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Този въпрос е поставен в основата на посочените от жалбоподателите решения на ВКС, но не се поставя по настоящото дело, ето защо действително не е налице противоречие между обжалваното въззивно решение и решенията на ВКС. За да отхвърли иска за собственост, въззивният съд не се е позовал на незаконосъобразност на решението на поземлената комисия поради това, че липсва идентичност между притежавания от наследодателя на ищците имот и този, който е бил възстановен. Позовал се е на липса на конститутивно действие на това решение, тъй като по никакъв начин не може да се определи кой е реално възстановеният имот, въпреки посочената в решението площ и граници. Следва да се има предвид това, че притежаваният имот е бил с площ от 1673 кв.м., а са заявени за възстановяване 2000 кв.м., от които 1000 кв.м. са възстановени, а за другите 1000 кв.м. има отказ. От това следва, че поземлената комисия е възстановявала собствеността по документи, без да се съобразява с действителната площ и конфигурация на имота, още повече като се има предвид и това, че след 1977г. той вече е с площ от 1381 кв.м., които се владеят от ответника въз основа на извършената замяна от Т. комисия /която пък е само за 1000 кв.м., при все че имотът е с по-голяма площ/ и последващите прехвърлителни сделки. Следва да се има предвид и това, че поземлената комисия е отказала възстановяване на собствеността върху имот с площ от 1000 кв.м., който се владее по нотариални актове №197 и №198/1990г., но по тези актове се владее имот пл.№573 с площ от 1381 кв.м., т.е. няма отделен имот само с площ от 1000 кв.м., който да се владее от ответниците. Това, което поземлената комисия е възстановила, не съществува като обособен имот по нито един от кадастралните планове, а също и по плана на новообразуваните имоти. Ето защо въззивният съд е отрекъл конститутивното действие на решението на поземлената комисия, доколкото от него не може да се определи възстановеният имот, включително и в съдебното производство по настоящото дело. Същественият въпрос, който е обусловил крайният резултат по настоящото дело, е за конститутивното действие на решението на поземлената комисия, когато не може да се установи кой е възстановеният имот и той се различава от въпроса, който се поставя в цитираните от жалбоподателите решения на ВКС, ето защо не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №690 от 31.05.10г. по гр.д.№2663/09г. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: