Р Е Ш Е Н И Е
№363
гр.София, 02.06.. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 2089/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на К. М. Б., М. М. Х., М. М. Д. и З. Д. Д. от гр. Н. срещу въззивното решение № 380 от 13.12.2007 год. по в.гр.дело № 142/2006 год. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 20.01.2006 год. по гр.дело № 138/2005 год. на З. районен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалния закон и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Ответницата по касация С. А. М. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Ответниците по касация С. И. Ш., М. М. В., Н. А. Д., В. М. Ф., Ф. Д. Д., Ф. Н. Д., Н. А. М., З. М. И., И. А. Д., Е. М. Д. и Д. Й. М. не са ангажирали становища по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения то касаторите иск за допускане на делба на наследствен от М. М. Б. , починала на 17.05.1985 год., недвижим имот с площ 627 кв.м. в гр. Н., представляващ ПИ 822, парцел **** в кв.119, който е част от общия по регулация УПИ ХVІІІ-819, 820, 821, 822 в кв.119 по плана на града от 1982 год., при граници: на север-имот 829, записан на А. М. П. ; на изток-имот 824 на Р. Б. и пешеходна пътека; на юг-улична регулация, ос.т. 762, 763; ПИ 820, записан на И. и С. С. К. ; ПИ 821-на В. , С. и А. Т. Съдът приел, че още приживе наследодателката М се е разпоредила изцяло със собствения си имот пл. № 8* с площ 385 кв.м., за който по плана на гр. Н. от 1974 год. бил отреден парцел **** в кв.84, в съсобственост с имот № 883 и имот № 8* С. районния съд, имот пл. № 870 по отменения план не е идентичен по площ и граници с ПИ пл. № 8* кв.119 по сега действащия план на града от 1987 год., който е с площ 627 кв.м. и е с други граници и не е доказано М. М. Б. да е била собственик на процесния имот с такава площ и при посочените граници.
Въззивният съд потвърдил решението на първата инстанция, като на свой ред приел, че М. Б. приживе е прехвърлила 385 кв.м., за които се легитимира като собственик с нотариален акт № 128/1981 год., а за разликата до 627 кв.м. не притежава документ за собственост.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения:
По делото е безспорно, че М. М. Б. /починала на 17.01.1985 год./ се е легитимирала с нотариален акт № 47, т. ХІІІ, нот.дело № 128 от 23.11.1981 год. като собственик по наследство и давност на имот пл. № 870 с площ 385 кв.м., за който в съсобственост с имот № 883 и имот № 884 имот се е отреждал парцел **** в кв.84 по плана на гр. Н. от 1974 год. С нотариален акт № 57, т.ІХ, нот.дело № 123 от 23.08.1982 год. Бойкова прехвърлила този свой имот на дъщерите си М. М. В. и М. М. Д. срещу задължение за издръжка и гледане. С нотариален акт № 98, т. Х, нот.дело № 79 от 06.04.1987 год. М. М. Д. прехвърлила на сина си З. Д. Д. срещу задължение за гледане и издръжка празно дворно място с площ 192.50 кв.м., което представлява S ид.ч. от имот 822 в кв.119, върху който ведно с имоти 819 и 821 се отрежда в съсобственост парцел **** по плана, одобрен със заповед № РД-23/12.01.1987 год. С нотариален акт № 1* т. ХІІІ, нот.дело № 210 от 02.12.1994 год. М. М. В. дарила на сина си З. М. В. 1/3 идеална част от празно дворно място с площ 612 кв.м. в гр. Н., при граници: имоти на А. Т. ; на И. К. ; на Р. Б. ; на М. Б. ; на М. Д. и улица, което място по плана на града съставлява имот 822, кв.119, включен в парцел ****, като е посочено, че площта на даряваната част е 192 кв.м. С нотариален акт № 34, т.І, нот.дело № 32 от 26.02.2002 год. З. М. В. дарил на С. А. М. придобития от майка му имот.
От удостоверението за регулационно положение изх. № 4* от 02.11.2005 год. на Община Н..40 от гр.дело № 138/2005 год. на ЗРС/, е видно, че съгласно действащия ПУП, одобрен със заповед № РД-23/12.01.1987 год. и частичното изменение със заповед № 155/04.06.2003 год., от поземлен имот 822 е образуван УПИ ХVІІІ-822, 821, 820 в кв.119, като ПИ № 822 е с площ 627 кв.м., от които застроени ПЖ-56 кв.м. и МСБС-60.40 кв.м., а незастроена площ са 564.60 кв.м. Посочено е, че на изток имот пл. № 822 граници с ПИ 824 на Р. К. Б. и тупик; на север-с ПИ 829 на Б. и К. А. П. ;. на юг-с улица.
От удостоверение за идентичност изх. № 0* от 14.12.2005 год. на Община Н..53 от делото в ЗРС/ е видно, че ПИ 822 в кв.119 по сега действащия план от 1987 год. е идентичен с ПИ 870 в кв.84 по отменения план от 1974 год. единствено относно местоположението, докато площта на имотите не съвпада, а границите им не се препокриват. С писмо изх. № 0* от 23.12.2005 год. на Община Н. се дава становище, че от ПИ 822 в кв.119 може да се образува самостоятелен урегулиран поземлен имот, тъй като притежава необходимата площ и лица съгласно чл.19, ал.1, т.1 ЗУТ.
При тази фактическа обстановка, обосновано е прието, че не е доказана собствеността на наследодателката М върху 242 кв.м., съставляваща разликата между 385 кв.м., за които се легитимира с нотариален акт № 47, т. ХІІІ, нот.дело № 128 от 23.11.1981 год., и 627 кв.м., колкото е площта на имот 822 в кв.119 по действащия план от 1987 год. Не е доказано, че към момента на смъртта си – 17.01.1985 год. Минка М. Б. е била собственик на процесния недвижим имот при посочената площ от 627 кв.м. и при посочените граници. Както е посочил въззивният съд, вероятно се касае до грешка при заснемане на кадастралната основа на действащия план на гр. Н. от 1987 год., която обаче не е била установена по предвидения в благоустройствените закони ред, поради което исковата претенция за допускане на делба на имот № 8* в кв.119 с площ 627 кв.м. по плана на града е неоснователна. Въззивният съд правилно е приел, че М. М. Б. приживе се е разпоредила с притежавания от нея имот в полза на дъщерите си и липсват доказателства да е оставила в наследство недвижим имот, който да подлежи на делба. Като е потвърдил първоинстанционното решение окръжният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 380 от 13.12.2007 год. по в.гр.дело № 142/2006 год. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: