О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№363
София, 27.06.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 504 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. Х. и С. И. Х. чрез пълномощника им адвокат И. И. против решение № 165 от 17.11.2017 г., постановено по гр.д. № 410 по описа за 2017 г. на Апелативен съд-В., с което е потвърдено решение № 108 от 21.06.2017 г. по гр.д. № 619/2016 г. на Окръжен съд-Шумен за уважаване на предявения от Е. Й. Г. против С. И. Х. и Е. И. Х. ревандикационен иск по отношение на имот с идентификатор 83510.671.98.1.13, представляващ апартамент 13 в [населено място], ул.“Р. проход, № 18, ет.4 в сграда № 1, ППП“А.“.
Е. Й. Г. е подала отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Ревандикационният иск е основан на твърденията, че ищцата е придобила собствеността на апартамента по наследство и дарение, като във връзка със сключен с В. Т. заем за парична сума, подписала на последния пълномощно без нотариална заверка, което впоследствие се оказало нотариално заверено; на 12.05.2011 г. ищцата оттеглила пълномощното, а на 26.05.2011 г. В. Т., действащ като неин пълномощник продал имота на Я. Ж. Г. за сумата 50 000 лв., която от своя страна го продала на съпрузите Х. на 20.12.2011 г. Ищцата се позовава на нищожност на упълномощаването, както и на сделките за покупко-продажба поради липса на представителна власт, евентуално на нищожност на договора от 26.05.2011 г. като сключен във вреда на предсавлявания.
Ответниците са оспорили иска с доводи, че ищцата е предявила иск за вреди в наказателното производство и В. Т. е осъден да й заплати сумата 50000 лв., като вреди от сделката от 26.05.2011 г. и вече е обезщетена и че оттеглянето на пълномощното не може да им бъде противопоставено на основание чл.42, ал.2 ЗЗД.
Въззивният съд е приел за установено, че ищцата е придобила собствеността на процесния апартамент по силата на наследствено правоприемство от баща си и по дарение от нейните майка и сестра. С пълномощно рег. № 6348 и № 6349 на нотариус Св.С. от 9.06.2009 г. Е. Г. е упълномощила В. Т. да извършва разпоредителни сделки с имота. На 22.06.2009 г. между Е. Г. и И. Д. С., която тогава е работила като сътрудник на В. Т., е сключен договор за заем на сумата от 1861.10 евро за четири месечен период, както и договорна ипотека за срок от 4 месеца по отношение на спорния апартамент. На 30.06.2009 г. между Е. Г. и В. Т. е сключен и предварителен договор за покупко продажба на същия имот за цена от 47000 лв., заплатена като капаро. На 12.05.2011 г. Е. Г. е отправила нотариална покана с уведомление, че оттегля пълномощното, която покана е била залепена на адреса на В. Т. на 17.05.2011 г. и е връчена на нотариус Св.С. на 13.05.2011 г. На 26.05.2011 г. пред нотариус Св.С. е изповядан договор за покупко-продажба, с който В. Т., действащ като пълномощник на Е. Г. е продал апартамента на Я. Г. за сумата 50 000 лв. На 20.12.2011 г. Я. Ж. продава имота на ответницие С. и Е. Х. за сумата 56 000 лв. Пазарната стойност на имота към 26.05.2011 г. е 74600 лв., близка до данъчната оценка от 78736.60 лв. С влязла в сила присъда № 67/18.11.2015 г. по НОХД № 952/2015 г. на Районен съд-Шумен В. Т. е признат за виновен при условията на чл.371 т.2 от НПК /признание изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт / за това,че на 26.05.2011 г. в [населено място] е присвоил чужди движими вещи, пари за сумата от 50 000лв., собственост на Е. Г., които владеел и получил по повод разпореждане с неин недвижим имот, а именно процесният апартамент, като присвоената сума била в големи размери, на осн.чл.206 ал.3 от НК във вр. с чл.206 ал.1 от НК. И. Д. С. като помагач и В. Т. и М. С. като извършители са се признали за виновни и са сключили Споразумение с прокуратурата по образувано срещу тях друго НОХД № 335/2012 г. на Окръжен съд-Шумен за развиване на незаконна банкова дейност. Съдът е обсъдил и свидетелските показания относно развитието на отношенията между Е. Г., В. Т. и И. С. и обстоятелствата при подписване на пълномощното, договора за заем и ипотека, обитаването на апартамента и уведомяването за оттегляне на пълномощното. Счел е, че съществени за основателността на иска по чл.108 ЗС са доводите за нищожност на сделките, от които ответниците по иска черпят права.
Въззивният съд е изложил съображения, че е безспорно установено, че между Г. и Т. е сключен договор за заем за сумата 1000 лв., като за обезпечаване и гарантиране изпълнението на договора Г. е била накарана от заемодателя да подпише процесното пълномощно, с което е предоставила на заемодателя широк кръг от правомощия, включително и да се разпорежда с имота. Договорът и пълномощното са били извършени в един и същи ден на 9.06.2009 г., едновременно и е очевидна връзката между тях и факта, че е налице съглашение, с което предварително се уговаря начин за удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона. Целта на овластяването се потвърждава и още от липсата на отчет по мандата за продажбата на имота и факта ,че имотът е закупен от купувача без изобщо същият да го е видял и огледал и то на цена от 50 000лв., която е доста по- ниска от пазарната цена на имота към него момент и от данъчната му оценка. Ищцата не е имала намерение да продава имота си, а е имала нужда само от парични средства и същата до момента на сключване на договора за заем с В. Т. не е познавала същия и не се установява да е имала друга причина да го упълномощава, освен тази за обезпечаване на договора за заем по негово искане. Този извод се потвърждава по безспорен начин от установените от съда престъпления на Т., особено от извършване на банкова дейност и иззетите документи, сочещи на престъпна схема за присвояване на вещи на длъжниците. Упълномощаването в случая е направено в деня на сключване на заемното правоотношение и обезпечава връщането на полученият заем. Впоследствие Т. е довършил схемата, сключвайки и предварителен договор за продажба с ищцата. За всеки случай е обезпечил кредита и с позволената договорна ипотека. Предварителна уговорка за обезпечаване на задължение чрез преминаване на собствеността на вещта е в противоречие със закона – чл.152 ЗЗД, което прави нищожно упълномощването.
Поради нищожност на упълномощаването на основание чл.26, ал.1, пр.1 във вр. чл.152 ЗЗД пълномощника е действал без представителна власт при сключване на договора от 26.05.2011 г., поради което този договор е нищожен на основание чл.42, ал.2 ЗЗД, като липсва изрично волеизявление в изискуемата от закона писмена форма с нотариална заверка на подписа, че Е. Г. потвърждава договора. Възражението на ответниците, че искът по чл.45 от ЗЗД, предявен в наказателното производство и уважен за сумата от 50 000 лв., е пречка ищцата да предяви иск по чл.108 от ЗС за защита на правото на собственост е прието за неоснователно, тъй като съпрузите Х. не са страна в наказателното производство и по предявения в него граждански иск, чието завеждане по никакъв начин не разколебава изводите за нищожност на сделката от 26.05.2011 г. Неотносимо се явява и възражението им за добросъвестност, тъй като ответниците са купувачи по втората сделка от 20.12.2011 г., а процесното упълномощаване е по предходната сделка от 26.05.2011 г. и ответниците не биха могли да придобият права, каквито тяхната праводателка няма.
В касационната жалба и приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят въпросите:
1) предвид разпоредбата на чл.300 ГПК и задължителната сила на влязлата в сила присъда за гражданския съд, опорочени ли са правните изводи на последния, когато противоречат на тези на наказателния съд относно фактите, елемент на престъпния състав.
2) при сключване на сделка без представителна власт, замества ли влязъл в сила съдебен акт, постановен по претенция на мнимо представлявания, с който е уважено направено от последния изявление, че счита сделката за действителна, потвърждаване по смисъла на чл.42, ал.2 ЗЗД, независимо от предвидената форма на потвърждаване на сделката.
Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по първия въпрос, уточнен от съда с оглед фактите по настоящото дело: по приложението на чл.300 ГПК и длъжен ли е гражданският съд да приеме за действителна правна сделка, съставляваща основание за получаване на парична сума, за присвояването на която е налице влязла в сила присъда за престъпление по чл.206, ал.1 НК.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по втория поставен въпрос, тай като нормата на чл.42, ал.2 ЗЗД ясно въвежда изискването за форма и изключенията от тези изисквания трябва да са нормативно установени /напр.чл.234, ал.1 ГПК/.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 165 от 17.11.2017 г., постановено по гр.д. № 410 по описа за 2017 г. на Апелативен съд-В..
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 329.48 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
При изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване, а при изтичане на срока – на настоящия съдебен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: