Р Е Ш Е Н И Е
№ 363
София, 30 декември 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при участието на секретаря Ил.Пeткова
и в присъствието на прокурора Руско КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело № 1004/2013г.
Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия С. Г. Т. срещу въззивно решение № 45 от 26.03.2013г. по внохд № 309/2012г. по описа на Варненския апелативен съд.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Деянията са несъставомерни, съдът не е изяснил по ясен и категоричен начин предметът на твърдяните престъпления и на собствено основание е приел размера на укритите данъчни задължения. Съдът не е посочил на базата на какви доказателства е приел,че поведението на подсъдимия е съставомерно по НК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си счита жалбата за неоснователна и моли да се остави в сила решението.
Гражданският ищец-Министерство на финнасите,редовно призован не се яви в съдебно заседание.Становище по жалбата не е представил.
Върховният касационен съд,трето наказателно отделение,за да се произнесе съобрази следното:
С присъда № 106/07.12.2011г. по нохд № 9897/10г. Окръжният съд гр. Варна е признал жалбоподателя-подсъдим С. Г. Т. за ВИНОВЕН в извършване на шест отделни данъчни престъпления, три от които наказуеми по чл.257,ал.1 вр.с чл.256 НК/отм/, и други три-наказуеми по чл.257,вр.с чл.255,ал.1 НК/отм/.За всяко от престъпленията съдът е определил наказание при условията на чл.55,ал.1 т.2 и ал.2 НК в размер на по ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 3000 лева ,приложил е чл.23 НК и постановил едно ОБЩО наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 3000 лева.На основание чл.66,ал.1 НК е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия да ЗАПЛАТИ на държавата,представлявана от Министъра на финансите обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 159 460,84 лв.,ведно със законните последици. ОТХВЪРЛИЛ е иска за разликата до първоначално предявеният размер,като неоснователен.
С решение № 52 от 10.05.2012г. по внохд №15/2012г.Варненският апелативен съд е ПОТВЪРДИЛ присъдата.
С решение № 418 от 18 октомври 2012г. по н.д.№ 1433/2012г. Върховният касационен съд,трето наказателно отделение е ОТМЕНИЛ въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане.
При повторното разглеждане, Варненският апелативен съд с обжалваното решение е ИЗМЕНИЛ първоинстанционната присъда,като е ПРИЕЛ,че: 1.През периода 13.11.2000г.-14.02.2001г. в [населено място] в условията на продължавано престъпление, подсъдимият укрил ДДС в особено големи размери-73 342.71 лева,като потвърдил неистина в три справки-декларации по чл.100 от ЗДДС/отм./-престъпление по чл.257,ал.1/отм./,вр.чл.255,ал.1/отм./ ,вр.чл.26,ал.1 НК и 2. През периода 01.10.2000г.-31.01.2001г. в [населено място],в условията на продължавано престъпление,подсъдимият укрил ДДС в особено големи размери-73 342,71 лева,като водил счетоводна отчетност и използвал фактури с невярно съдържание-престъпление по чл.257,ал.1/отм./ вр.чл.256/отм./ вр.чл.26,ал.1 НК.
На основание чл.55,ал.1 т.1 и ал.2 НК НАЛОЖИЛ на подсъдимия за всяко престъпление наказание от по ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА от ТРИ ХИЛЯДИ лева,а на основание чл.23,ал.1 НК определил едно ОБЩО наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на ТРИ ХИЛЯДИ лева.На основание чл.66,ал.1 НК ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
НАМАЛИЛ размера на присъденото в полза на държавата обезщетение за имуществени вреди на 73 342,71 лева ведно със законната лихва, и ОТХВЪРЛИЛ гражданския иск за разликата до 159 460,84 лева като неоснователен.НАМАЛИЛ и държавната такса върху уважената сума.
ПОТВЪРДИЛ присъдата в останалата й част.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА:
Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно.
Установените по делото фактически положения,които не подлежат на преобсъждане от касационната инстанция,са обусловили верния извод за извършени от подсъдимия деяния ,съставомерни по повдигнатите обвинения.
Възражението в жалбата,че въззивният съд не е отговорил на доводите поддържани пред него не се подкрепят от данните по делото.
Видно е от мотивите на втория въззивен състав,че поставените въпроси от защитата на подсъдимото лице са обсъдени при условията на чл.339,ал.2 НПК.
В мотивите въззивният съд е направил самостоятелен анализ на доказателствата по делото и е обосновал верни изводи за наказателната отговорност на подсъдимия и съставомерността на деянията.
Съгласно повдигнатото обвинение, подсъдимият като управляващ и представляващ „фирма” [населено място],за времето от октомври 2000г. до 14.02.2001г. извършил шест данъчни престъпления по чл.257 НК/отм./ във вр.с чл.255/от/ НК и вр.с чл.256/отм./ НК.Дружеството е било регистрирано по ЗДДС за времето от 26.05.2000г. до 03.04.2001г.когато е дерегистрирано,поради установени при ревизионно производство данъчни нарушения-подаване на неверни справки -декларации,използване на неверни фактури и неплащане на дължими данъци.
Извършената проверка е констатирала, че подсъдимият в инкриминирания период е водил счетоводна отчетност и ползвал счетоводни документи с невярно съдържание.От събраните и проверени по реда на чл.13,14,107 НПК доказателства, съдебните инстанции са установили и приели,че посредством документите с невярно съдържание подсъдимият е избегнал плащането на ДДС ,респ.осуетил установяването на задължения за ДДС.
На л.21-24,от делото съдът е направил подробен анализ на отделните инкриминирани сделки.Обсъдил е писмените и гласни доказателства ,подробно се е спрял на показанията на свидетелите С. К.,Г. А.,К. Н.,И. Ц.,С. Н.,Д. Д.,В. П.,Р. И..Установено е,че в резултат на извършените данъчни нарушения-позоваването на фиктивни фактури и посочване на неверни обстоятелства в справките-декларации по чл.100 ЗДДС/отм./ дружеството на подсъдимия неправомерно е претендирал данъчен кредит,отразен като следващ се такъв .Сделките са били неистински,такива не са били осъществени,по тях не е имало реално плащане,поради което за тях не се е следвал данъчен кредит по ЗДДС.
Доводът за несъставомерност на деянията ,поради неизясняване по ясен и категоричен начин на предмета на престъпленията не почива на данните по делото.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства,извършените насрещни проверки от ревизиращите органи ,безсъмнено е установено,че е налице фиктивност на сделките с дружествата-контрагенти,които не са развивали никаква дейност.Тези обстоятелства категорично са установени от гласните доказателства и данните от проверките на данъчните органи. Установено е също така,че справките декларации по ЗДДС и Дневника за покупки,подадени пред ТД на НАП са подписани от подсъдимия Т.,както и че изготвените счетоводни първични документи са предавани лично от него на водещата счетоводството св.П..Те са били осчетоводени,за да се заяви право на данъчен кредит.Установено е,че подсъдимият е ползвал фактури от фирми ,които не водят счетоводства,нямат персонал и материални активи и не осъществяват реални сделки.
Правилно е прието,че неправомерната дейност на подсъдимия съставлява престъпление по чл.257/отм./във вр.с чл.256/отм./ и съответно вр.с чл.255/отм./НК.Въззивнят съд като втора инстанция по фактите и приложението на закона в рамките на обвинението е приел,че с позоваването на фиктивните 17 броя фактури,подсъдимият е укрил дължим на бюджета данък,тъй като без претендирания въз основа на тях неследващ се данъчен кредит,реалният резултат в неговите справки-декларации по чл.100 ЗДДС/отм./ би бил „ДДС за внасяне”/клетка 50/, а не „ДДС за възстановяване”/клетка 60/. От справките-декларации и дневниците за покупки приложени по делото,е установено,че за периодите октомври и декември 2000г. подсъдимият не е декларирал данък за внасяне,а само данък за възстановяване и че това е било така,защото е декларирал данъчен кредит/клетка40/ в много по-голям размер от начисления ДДС по облагаеми доставки/клетка 30/, от разликата между които се определя дали за съответния данъчен период подсъдимият ще има данъчно задължение за внасяне на ДДС.Така с позоваването на инкриминираните фиктивни фактури и посочване на неверни обстоятелства в справките декларации по чл.100 ЗДДС/отм./,представляващи елементи от престъпните състави на вменените му обвинения,подсъдимият е упражнил правото си на данъчен кредит така,че вместо да посочи действителните си задължения за внасяне на ДДС,той е претендирал възстановяване от бюджета. По този начин той е укрил действителните си данъчни задължения,посочени в таблица 2 от завереното копие на данъчен ревизионен акт №57/07.05.2001г. приложен към дос.пр. Прието е въз основа на отразеното в таблицата,че ако не се взема предвид претендирания данъчен кредит,за подсъдимия ще са налице реални данъчни задължения,които възлизат общо в размер на 73 342.71лв./25 700 лева за м.октомври,13 056.59 лв за м. декември и 34 586.12лв за м.януари/.
Относно правната квалификация на деянията,въззивният съд е взел отношение на л.26-28 от делото.Съображенията в мотивите съответстват на фактическите обстоятелства,установени и приети по делото.
С оглед на изложеното касационният състав намери,че постановявайки решението си въззивният съд не е допуснал визираните в жалбата нарушения.Обвинението срещу подсъдимия е доказано в съответствие с разпоредбата на чл.303,ал.2 НПК. Съдебният акт е законосъобразен и правилен,поради което следва да се остави в сила.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 354,ал. 1 т.1 НПК Върховният касационен съд трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 45 от 26.03.2013г. по внохд № 309/2012г. по описа на Варненския апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: