4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 365
София, 06 октомври 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при секретар: Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 1847/2011 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия Д. Х. К. против въззивно решение № 40/24.03.2011 г., постановено по ВНОХД № 18/2011 г. от Апелативен съд -В., с което е потвърдена осъдителната присъда на Окръжен съд – Разград.
В жалбата се излагат доводи, относими към касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Прави се искане за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебното заседание подсъдимият К. не се явява, редовно призован. Не се явява и процесуален представител, също редовно призован.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност жалбата.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :
І. С първоинстанционната присъда от 09.12.2010 г., постановена по НОХД № 217/2010 г. от Окръжен съд – Разград, подсъдимият Д. К. е бил признат за виновен в това, че на 12.05.2010 г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, в нарушение на чл. 9, ал. 3 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори, по непредпазливост е причинил смъртта на И. С. И. – престъпление по чл. 123, ал.1 от НК. Наложеното наказание е две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от четири години на основание чл. 66 от НК. Подсъдимият К. е бил лишен от право да заема съответната длъжност на основание чл. 160 от НК за срок от две години.
Въззивното решение, предмет на касационен контрол, е постановено по жалба на подсъдимия и с него присъдата е потвърдена.
ІІ. Жалбата е неоснователна.
Доводите, представени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, се отнасят единствено до отказа на съда да уважи доказателствени искания на защитата, като по този начин е ограничил правата на подсъдимия и е нарушен принципа, визиран в чл. 13 от НПК.
Безспорно вярно е, че съгласно чл. 55, ал.1 от НПК право на всяко обвинено лице е да представя доказателства, съответно да изисква тяхното събиране. В настоящия случай това право не е било ограничено. Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че съдът не е длъжен да удовлетворява всички доказателствени претенции на страните, а само онези от тях, които могат да доведат до изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, доколкото същите не са установени с други доказателствени средства и способи.
В съдебното следствие, проведено пред първата инстанция, изготвената комплексна съдебно-техническа експертиза не е била приета. Съдът е счел за основателно възражението на защитата, че за вещите лица инж. А. и инж. М., (участвали в разследването на инцидента, като злополука, и отразили в съставения акт констатации за отговорността на подсъдимия), е налице присъствието на основанието по чл. 148, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 29, ал.2 от НПК. Назначена е нова комплексна съдебно-техническа експертиза, при участието на специалисти от съответните области. Извършен е детайлен разпит на вещите лица в съдебно заседание при активното участие на защитата.
С допълнителна молба, след подаването на въззивната жалба, е поискано допускане на техническа експертиза със задача да изследва описания в молбата дефект на прекъсвач и в тази връзка приемането на протоколи за обследване от 07.01 2011 г. и от. 12.01.2011 г., установили последния. С мотивирано определение въззивният съд е отхвърлил това искане при решаващите съображения, че евентуалният дефект е установен значително след инцидента, не може да се установи неговото съществуване към 12.05.2010 г., а и би бил констатиран при първоначалното обследване на асансьора. В мотивите на решението съдът също е обсъдил поставения от защитата въпрос, като ясно е подчертал, че назначената и изслушана комплексна съдебно-техническа експертиза е дала своето заключение и след пълно обследване на асансьорната уредба, включително измервания с технически средства (виж т. І от експертизата).
Що се отнася до твърденията, застъпени в жалбата, че съдът предварително е формирал извод за неотносимост на доказателствените искания, респективно за достатъчност на доказателствата, следва да се посочи, че правомощията на въззивната инстанция са очертани от НПК, в това число и преценката за необходимостта от повторен разпит на подсъдимия, свидетелите, експертите и/или на такива, които не са били изслушани пред първата инстанция. За да аргументира становището си относно необходимостта от провеждане на допълнително въззивно съдебно следствие, съдът следва да се е запознал с присъдата и с това, дали наличните доказателства са достатъчни за установяване на конкретни факти, което обаче не е израз на предубеденост.
В случая, въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение с отказа си да уважи доказателствени искания на подсъдимия, нито от гледна точка на правото на защита, нито през призмата на чл. 13 от НПК, тъй като са липсвали предпоставките за назначаване на експертиза – допълнителна или повторна. От една страна, заключението на комплексната експертиза е пълно, ясно и обосновано, като не възниква съмнение за неговата правилност, а от друга, заключението дава изчерпателен отговор на всички въпроси от техническо и медицинско естество, които са относими към установяване на обстоятелствата, свързани с причините и механизма на инцидента, предмет на обвинението по чл. 123 от НК. Въз основа на всестранен анализ и задълбочена преценка на достоверността на целия обем доказателствени материали, въззивният съд е извел съществените факти и обстоятелства. При вярна интерпретация на всички доказателствени средства, позовавайки се и на експертните мнения, съдът е отхвърлил защитната теза на подсъдимия К., че поведението на пострадалата е причина за настъпване на инцидента, довел до смъртта й. Правилно е крайното заключение на съда, че подсъдимият е извършвал манипулации по асансьора, с които го е привеждал в движение (каквото движението на асансьора при отворени врати може да се извършва ако се управлява принудително от машинното отделение чрез натискане на бутоните на контакторите), действал е сам и без да е ограничил достъпа на трети лица, в нарушение на цитираната наредба.
Предвид отсъствието на касационното основание, релевирано от жалбоподателя, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 40/24.03.2011 г., постановено по ВНОХД № 18/2011 г. от Апелативен съд –Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.