О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 366/27.12.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 5242 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалва се определение № 4341/ 19.08.2016 г. по ч. гр. д. № 582/ 2016 г., с което Благоевградски окръжен съд е оставил без уважение частна жалба срещу разпореждане № 4839/ 17.06.2016 г. по гр. д. № 775/ 2016 г. на Районен съд – Благоевград за връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Определението на въззивния съд се обжалва от Г. Г. Х. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуалноправния въпрос: Доколко следва да са изчерпателни и ясни указанията за отстраняване на допуснати нередовности на исковата молба, които чл. 129, ал. 2, изр. 1 ГПК задължава съдът да даде? Касаторът счита въпросът включен в предмета на „процеса относно процеса“ и обуславящ изводите в обжалваното определение, а допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с доводите, че въззивният съд го е решил в противоречие с решение № 377/ 16.02.2016 г. по гр. д. № 1160/ 2015 г. на ВКС, ГК, IV ГО.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната касационна жалба с допустим предмет. Първо, въззивният съд е оставил без уважение частната жалба на касатора срещу разпореждане по чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК. Чл. 279 ГПК обосновава съответно приложение на разпоредбите на чл. 274 – 278 ГПК за частните жалби срещу разпорежданията на съда. Потвърденото от въззивния съд разпореждане е преграждащо, доколкото е недопустимо по върната искова молба съдът да разреши правния спор. Следователно са спазени изискванията на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Второ, определението на въззивния съд е по гражданско дело, решението по което би подлежало на касационно обжалване – цената всеки от кумулативно обективно съединените искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди е над 5 000 лв. Следователно са спазени и изискванията на чл. 274, ал. 4 ГПК. Частната касационна жалба подава легитимирана страна. Касатор е ищецът, чието допустимо упражняване на правото на иск определението отрича. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната касационна жалба, но повдигнатият въпрос няма претендираното значение. Съображенията за това са следните:
Районен съд – Благоевград е бил сезиран с претенции за пресъждане на обезщетение за вреди (имуществени и неимуществени) от акт на директора на ЦСМР – Б., който касаторът е квалифицирал като противоправен и дискриминационен. За ответник е посочен завеждащият ФСМП – С. А. Д..
С разпореждане № 3424/ 04.05.2016 г. по гр. д. № 775/ 2016 г. Благоевградски районен съд процедира при условията на чл. 129, ал. 2, изр. 1 ГПК, съзирайки вътрешното противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Противоречието е проявено в това, че исковете са предявени срещу ответник, различен от автора на извършеното, а обстоятелства за обективна (гражданска) отговорност по съдебно предявените притезания няма изложени. Налице е и неяснота относно субекта, чието осъждане касаторът претендира.
В границите на срока за изпълнение на указанията пред първата инстанция постъпва молба. В нея касаторът уточнява, че исковете е предявил срещу А. Д., чиято деликтна отговорност следва да бъде ангажирана поради това, че последният се е възползвал от последиците на извършения (от друг) противоправен акт.
С разпореждане № 4174/ 31.05.2016 г. по гр. д. № 775/ 2016 г. Благоевградски районен съд отново процедира при условията на чл. 129, ал. 2, изр. 1 ГПК, включително с указания касаторът да посочи трите имена на ответника.
В границите на новия срока за изпълнение на указанията пред първата инстанция постъпва втора молба. В нея касаторът не сочи трите имена на А. Д..
С разпореждане № 4839/ 17.06.2016 г. по гр. д. № 775/ 2016 г. (неточно именувано „определение“) Благоевградски районен съд връща исковата молба на основание чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК като санкционна последица поради неизпълнените в срок указания от касатора.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение въззивният съд потвърждава разпореждането за връщане на исковата молба.
Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира повдигнатият от касатора въпрос да обосновава изводите на въззивния съд. В границите на първия срок за изпълнение на дадените указания по изправяне на посочените нередовности на исковата молба касаторът е уточнил, че ответник по исковете е А. Д.. В границите и на двата срока, които първата инстанция е дала в изпълнение на своето задължение по чл. 129, ал. 2, изр. 1 ГПК, обаче той не е посочил трите имена на ответника. Изчерпателни и ясни са указанията, че такова е изискването от чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК за редовно предявяване на исковете. Именно поради това въззивната инстанция е потвърдила разпореждането за връщане на исковата молба, приемайки че първата инстанция е приложила правилно санкцията на чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК. Изложеното изключва общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Излишно е да се обсъжда наличието на допълнителното от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което касаторът извежда с довод за противоречие на определението на въззивния съд с приложеното решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 – 293 ГПК.
При тези мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 4341/ 19.08.2016 г. по ч. гр. д. № 582/ 2016 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.