4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 367
София, 01.10. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 15.09.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №740/2010 година
Производството е по член 218 а от ГПК/отм/
Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. Я. Н., В. Я. А. и А. Я. А. против решение №46/22.03.2007г. на Б. окръжен съд,постановено по гр.д.№1196/2006г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №20/11.02.2002г. постановено по гр.д.№1250/2001г. по описа на Б. районен съд,като е прието за установено по отношение на А. Я. А.,В. Я. А. и Д. Я. Н.,че [фирма][населено място] е изключителен собственик на четириетажна административна сграда под наименование „И. к.”,застроена на 660 кв.м,находяща се в[населено място],П. зона-С.,построена в имот пл.№139 по плана на[населено място].
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба [фирма][населено място] моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Въззивният съд е констатирал,че ищцовото дружество, по заявения иск с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/ , относно собствеността върху описания в исковата молба недвижим имот,основава правата си като универсален правоприемник на прекратената държавна фирма [фирма] с едноличен собственик-Държавата,като следват преобразувания на дружеството,вписани съответно през 1996г. и 1997г.,а през 1994г. е започната процедура по приватизация на дружеството,приключила към 1997г. и 55 % от акциите на дружеството са продадени,а на 10.01.1998г. е издадена Заповед на М. на п. за продажба на капитала до 60.%. Ответниците по иска са наследници на починалите братя Я. и П. А. и същите се позовават на признатото им по реда на ЗОСОИ право на обезщетяване чрез съсобственост върху 49,92 % идеални части от процесната сграда,на основание заповед № РД-24-218/27.08.1998г. на М. на п.,която съгласно решение по гр.д.№4752/1998г. по описа на Върховен административен съд е отменена частично относно отказа за обезщетение по член 3 ал.1 т.1 от ЗОСОИ и е направено увеличение на признатото право на обезщетение по член 2 ал.1 т. 1 от ЗОСОИ в съсобственост със стойността на съществуващите и разрушени сгради.При анализа на доказателствата по делото,въззивният съд е приел,че основният спор по делото се свежда до законосъобразността на издадената от М. на п. заповед от 27.08.1998г. по член 6 ал.1 т.1 от ЗОСОИ,от която ответниците черпят своите права,като по пътя на косвения съдебен контрол е стигнал до извода че тази заповед е незаконосъобразна.В тази посока въззивният съд е навел аргументи,че тази заповед е издадена при липса на нормативна уредба,даваща възможност за придобиване на съсобственост,като се е позовал на разпоредбите на параграф 6 ал.6 от ЗППДОП-редакция Д.в. бр.39/07.04.1998г. като е посочил,че горепосочената норма изключва обезщетяването в съсобственост,в случаите на сключена приватизацоинна сделка,както и в случаите,когато в активите на държавни предприятия са включени недвижим имоти,собственост на правоимащи по ЗОСОИ и ЗСПЗЗ,поради което е потвърдил решението на първоинстанционния съд.
Тези изводи на въззивния съд са неправилни и незаконосъобразни.
Ищцовото дружество е предявило, с депозираната искова молба,положителен установителен иск за признаване изключителното му право на собственост върху процесната сграда,което според него произтича от осъществено правоприемство на [фирма]-регистрирано с решение от 20.09.2001г. по ф.д.№6645/1991г. по описа на Б. окръжен съд,което от своя страна се явява универсален правоприемник на фирмата с държавно участие”Е.”.При така заявената претенция, в тежест на ищцовото дружество е да установи с доказателства по делото,че в резултат на откритата процедура по приватизация на горепосоченото дружество,същата е била приключена към датата 31.03.1998г.,когато ответниците,в качеството им на наследници на собствениците на фабрика за захарни и шоколадови изделия „Б. Анастасови”гр.Б.,са подали заявления вх.№ 94-А-54/31.03.1998г. за обезщетяване по реда на ЗОСОИ,поради което държавата изцяло е загубила собствеността си върху сградата и същата е била притежание на ищцовото дружество.При изясняване на това обстоятелство, въззивният съд не е обсъдил представените писмени доказателства, във връзка с тази процедура ,а единствено е основал изводите си върху преценката на законосъобразността на административната процедура относно заповедта на Министъра на промишлеността и посочените решения на административните съдилища,относно признаване на съсобственост върху сградата на ищците.За да е налице твърдяното от ищцовото дружество право на изключителна собственост върху процесната сграда обаче е необходимо при условията на пълно доказване да бъде установено ,че към горепосочената дата-31.03.1998г. държавата напълно е загубила собствеността върху процесната сграда,в резултат на приключила към този момент приватизационна процедура.Такива доказателства липсват по делото.Напротив,видно от приложеното на лист 16 от делото решение №108/23.08.1994г. на основание член 3 ал.1 т.2 и член 21 от ЗППДОбП Агенцията за приватизация открива процедура по приватизация на [фирма],което е изменено с решение №550/18.07.1997г. и в което, в т.3 от същото, се упълномощава министъра на промишлеността да подготви и осъществи приватизационната сделка,да извърши съответните процедури и продаде акции от дружеството при облекчени условия на лицата по член 5 ал.2 от закона и да дава разрешение за извършване на разпоредителни сделки по реда на член 21 от закона/лист 17 от делото/,а със заповед №РД-28-01 от 10.01.1998г.,с т.1 се нарежда да се извърши продажба на 60 % от капитала на [фирма][населено място] чрез публично предлагане,в съответствие с ЗЦКФБИД и в т.2 е посочено –начална дата за продажба до 10% от регистрирания капитал на дружеството при облекчени условия е 13.01.1998г./лист 19 от делото/.Следователно, от съдържанието на горепосочената заповед на М. на п. към 10.01.1998г. държавата е била собственик на най-малко 60 % от капитала на дружеството.Както вече бе посочено по-горе ответниците са заявили искането си обезщетяване по ЗОСОИ на 31.03.1998г.,към който момент не е установено да е извършена приватизационна сделка и държавата да е изгубила собствеността си.Ето защо, въззивният съд неправилно е приел,че правото на ответниците се изключва от разпоредбата на параграф 6 ал.6 от ПЗР на ЗППДОбП в сила от 07.04.1998г.,която не допуска обезщетяване в съсобственост на правоимащи лица по ЗОСОИ.Съгласно съдържанието на тази разпоредба в редакцията и от 07.04.1998г. в случаите на сключена приватизационна сделка и взето решение за приватизация на търговски дружества,в чийто капитал са включени движими и недвижими вещи,собственост на правоимащи по ЗОСОИ,последните се обезщетяват с акции или дялове на дружеството,които са собственост на държавата,а когато тези дялове не са достатъчни да удовлетворят исканията на правоимащите,съответната част от исканията им се удовлетворява с компенсаторни записи.В тази връзка е необходимо да се прецени дали признатото право на собственост на ответниците като стойностно изражение може да се редуцира в дяловите права на държавата,което съгласно решението по адм.д.№4742/1998г. на ВАС е 250 809 лева,а стойността на процесната административна сграда е 503 370 лева.Видно от данните по заключението на вещото лице Д. П./лист 61 от делото/ към 01.06.1998г.,когато се провежда Общо годишно събрание на акционерите на дружеството,където са представени временни удостоверения за закупените от държавата акции от търговски дружества с частен капитал от Е.-Е.,вече АД,частта на държавата е 36,7% и към тази дата,както и към 27.08.1998г. собствеността в дружеството на държавен основен капитал е 319 420 лева, а на частен основен капитал-550 935 лева,поради което дела на ответниците съответно е по-малък от този на държавата към този момент,въпреки че ограниченото на посочения параграф от ЗППЗОбП се отнася само до сключена приватизационна сделка,каквато съгласно изложеното не се доказва да е налице към момента на подаване на заявлението за обезщетяване от страна на ответниците,а именно 31.03.1998г. и държавата да е изгубила собствеността.Ето защо,касационният съд намира,че ищцовото дружество не се легитимира като изключителен собственик на процесния имот и така предявеният иск с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/ се явява неоснователен.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №46/22.03.2007г. на Б. окръжен съд,постановено по гр.д.№1196/2006г. по описа на същия съд.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма][населено място] против А. Я. А.,Д. Я. Н. и В. Я. Н.,иск за признаване изцяло правото на собственост на [фирма] Б. върху четириетажна административна сграда ”И. к.” ,със застроена площ 660 кв.м,намираща се в[населено място],П. зона-С.,построена върху терен,представляващ имот №139 по плана на[населено място].
ОСЪЖДА [фирма][населено място] да заплати на А. Я. А.,Д. Я. Н. и В. Я. А. общо сумата 5130,66 лева/пет хиляди сто и тридесет лева и 66 ст./ разноски по делото за всички съдебни инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: