Р Е Ш Е Н И Е
№ 367
София, 12 октомври 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов
Фиданка Пенева
при секретар Ив. Илиева
и с участието на прокурор от ВКП – Д. Генчев
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 374/2009 г.
Производството е по реда на глава тридесет и трета НПК и е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 249/2009 година по описа на Велинградския районен съд.
В искането се твърди, че при постановяване на протоколното определение от 13.04.2009 година, съдът е допуснал нарушение на закона, тъй като неправилно е приложил разпоредбата на чл. 66 ал. 1 НК. Осъденият е извършил деянието, за което е признат за виновен в изпитателния срок на друго условно осъждане, което означава, че при налагане на наказание лишаване от свобода, следва да се приложи разпоредбата не на чл. 66, а тази на чл. 68 НК, като се активира условната присъда, в чиито изпитателен срок е извършено престъплението предмет на разглеждане по н о х д № 249/2009 година.
Прокурорът поддържа искането по изложените в него съображения и предлага делото да се възобнови и да върне за ново разглеждане.
Пред касационната инстанция, осъденият не се явява, нередовно призован, тъй като е напуснал адреса, на който преди призоваването му е връчено искането на Главния прокурор.
Явява се служебно назначеният му защитник – адвокат С от САК, който устно и в писмена защита пледира ВКС да уважи искането, като възобнови наказателното производство, но вместо да връща делото за ново разглеждане да реши делото по същество при следните алтернативи – а/ да измени определението като наложи по-лекото предвидено наказание – „пробация” или „глоба”, или б/ да оправдае осъденото лице, тъй като видно от размера на стойността на дървата, предмет на престъпление по чл. 235 ал. 6 НК – 47, 52 лева, случаят е не само маловажен, но и малозночителен и следва да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 НК.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
С протоколно определение от 13.04.2009 година по н о х д № 249/2009 година, състав на Велинградския районен съд е одобрил споразумение между районния прокурор – Велинград и осъдения Й. А. М. и защитника му адв. К, за престъпление по чл. 235 ал. 6, вр. ал. 1 НК. Деянието е било извършено на 6.04.2009 година. Споразумението е одобрено и в частта на вида и размера на наложеното наказание – три месеца лишаване от свобода /по първата и най-тежка алтернатива от предвидените наказания по ал. 6 на чл. 235 НК/, чието изтърпяване е отложено условно, на основание чл. 66 ал. 1 НК, с изпитателен срок от три години.
Определението е влязло в сила на 13.04.2009 година и не е проверявано по касационен ред.
Искането на Главния прокурор е основателно, тъй като съдът е допуснал визираното в искането нарушение на материалния закон. Видно от свидетелството за съдимост, приложено към делото, с присъда № 156/2006 година на Районен съд – Велинград, по н о х д № 322/2006 година по описа на същия съд, влязла в сила на 14.11.2006 година, на осъдения М. е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца за престъпление по чл. 170 ал. 2 вр. чл. 20 ал. 2 НК. Освен това му е наложени и наказание лишаване от свобода в размер на десет месеца, за престъпление по чл. 216 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 НК. Със същата присъда му е определено едно общо наказание – по- тежкото от една година и четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66 ал. 1 НК за срок от четири години.
От изложеното следва, че съдът одобрил споразумението, след като е направил преценката за вида и размера на наказанието – три месеца лишаване от свобода, е нарушил закона, тъй като неправилно е приложил чл. 66 ал. 1 НК и отложил условно изтърпяването на наказанието, при липса на отрицателната предпоставка за това предвидена в този текст – лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. В случая са налице данни не само за предходно такова осъждано, но и за това, че деянието е извършено в изпитателния срок, за който е било отложено изтърпяването на наказанието по това осъждане. Последното поражда задължение за съда одобрил споразумението да приложи чл. 68 ал. 1 НК и да приведе в изпълнение посоченото по-горе общо наказание наложено с присъдата по н о х д № 322/2006 година по описа на Велинградския районен съд.
До този резултат не би се стигнало, ако съдът с оглед размера на предмета на престъплението, въпреки миналите осъждания на дееца бе наложил едно от другите предвидени алтернативно наказания – пробация или глоба.
В правомощието на касационната инстанция е да измени по реда на възобновяването цитираното определение, като наложи наказанието пробация, вместо лишаване от свобода.
На основание чл. 42а ал. 2 НК на Й. А. М. следва да се определят двете задължителни пробационни мерки по т. 1 – задължителна регистрация по настоящ адрес и по т. 2 – задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от 6 месеца, за двете мерки и периодичност на срещите по т. 2 – два пъти седмично. /Последното, с оглед влизането в сила от 1.06.2009 година на ЗИДНК /ДВ бр. 27от 10.04.2009 година/ на разпоредбата на чл. 42б ал. 1 НК./
Водим от горното и на основание чл. 425 ал. 1, т.3, вр. с чл. 2 ал. 2 НК и чл. 42а ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 42б ал. 1 НК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по н о х д № 249/2009 година по описа на Велинградския съд;
ИЗМЕНЯВА определение от 13.04.2009 година постановено по н о х д № 249/2009 година по описа на Велинградския районен съд, като вместо наказанието лишаване от свобода в размер на три месеца, отложено условно на основание чл. 66 ал. 1 НК, НАЛАГА на Й. А. М. наказание „пробация” при следните пробационни мерки – 1. задължителна регистрация по настоящ адрес и 2. задължителни периодични срещи /два пъти седмично/ с пробационен служител, за срок от шест месеца, за двете мерки.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Поради специфичния характер на определението с което е одобрено споразумението, касационната инстанция не би могла да отстрани посочените нарушения на материалния закон по реда на възобновяване на наказателното производство, а за постигане на това, атакуваното от Главния прокурор определението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание.