Р Е Ш Е Н И Е
№ 367
София, 15 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на …..деветнадесети септември…. две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ :ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА……и в присъствието
на прокурора ….ЯВОР ГЕБОВ…………..….изслуша докладваното от
съдия Т. Кънчева касационно дело № 306 по описа за 2008 година
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Е. И. А. и С. Р. Е., подадени чрез защитниците им, адвокатите Томов, Спасов, Левашки и Тошкова срещу решение № 81/ 23.04.2008 г. по внохд № 616/07 г. на Пловдивския апелативен съд. Подадена е и жалба от частния обвинител и граждански ищец М. М.
В жалбите на подсъдимите се правят оплаквания, че решението е постановено при нарушения, относими към трите касационни основания по чл.348 НПК. Подсъдимият А. прави искане за отмяна на решението или алтернативно- приложение на по-леко наказуем състав и намаляване размера на наказанието. Подсъдимата Е. моли да бъде оправдана със законните последици или да се определи наказание при основанието по чл.55 НК.
В жалбата на частния обвинител М. са изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон, предвид оправдаването на подсъдимите по обвинението за предумишлено убийство. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл.347 НПК установи следното:
С присъда № 183/ 14.09.2007 г. по нохд № 1113/07 г. Пловдивският окръжен съд признал подсъдимите А. и Е. за виновни в това, че на 12.09.2006 г., в съучастие като извършители, предумишлено, по особено мъчителен начин и с особена жестокост умъртвили М. М. и на основание чл.116 ал.1 т.6 и т.9 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.2 НК ги осъдил на по петнадесет години лишаване от свобода, като определил първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанията. Зачел предварителния арест на подс. Атанасов. Осъдил двамата да заплатят на М. М. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20 хиляди лева.
С атакуваното решение Пловдивският апелативен съд изменил присъдата, като оправдал подсъдимите по обвинението да са извършили убийството предумишлено и я потвърдил в останалата й част.
По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения.
Оплакванията по това касационно основание се мотивират с довода за наличие на пороци в дейността на съда по събирането, проверката и оценката на доказателствата, довели до неправилно установяване на фактите по делото. Възразява се срещу доказателствената стойност на обясненията на подсъдимия А, дадени в досъдебната фаза и поставени в основата на фактическите изводи. Твърди се нарушение и на чл.339 ал.2 НПК, тъй като в решението не е даден отговор на всички възражения, направени от защитата на подсъдимата Е.
Съставът на Върховния касационен съд намира оплакването по касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 НПК за неоснователно. Пловдивският апелативен съд е установил фактическия състав на деянието и авторството на подсъдимите след всестранен, пълен и обективен анализ на всички доказателства, събрани от първоинстанционния съд и по време на въззивното следствие. Основно внимание е отделил на обясненията им, които по това дело, предвид липсата на очевидци, са основен източник на информация както за събитията, предхождащи убийството, така и за действията на всеки от тях при умъртвяване на пострадалия. Положени са максимални усилия за проверка на достоверността на твърденията на А. и Е. , чиито обяснения са съпоставени както помежду им, така и с останалите гласни доказателствени средства и заключенията на експертите, като съдът подробно е аргументирал защо намира за недостоверна версията за непричастност на подсъдимата Е. в изпълнителното деяние. Истината по фактите, свързани с престъпната деятелност на подсъдимата съдът е изяснил при спазване на процесуалните изисквания, като правото й да разбере въз основа на кои доказателства е призната за виновна не е нарушено.
Неоснователно е възражението, че обясненията на А. , дадени пред съдия на досъдебното производство са негодно доказателствено средство, тъй като на разпита не е присъствала обвиняемата Е. и нейната защита. Разпитът на обвиняемия пред съдия е регламентиран в разпоредбата на чл.222 НПК. Такъв се провежда по преценка на органа на досъдебното производство, пред съдия от съответния първоинстанционен съд, като задължение на водещия разследването е да осигури обвиняемия и неговия защитник. Законът не го задължава да уведомява другите обвиняеми по делото за предстоящото следствено действие, както се изисква при разпит на свидетел по чл. 223 НПК. Извод за подобно задължение на органа на досъдебното производство не може да се изведе и от препращащата норма на чл.222 ал.3 НПК, защото дори и в съдебната фаза, когато това се налага за разкриване на обективната истина е допустимо провеждането на разпит на подсъдимия в отсъствие на другите подсъдими. Затова настоящият състав намира, че обясненията на А. , дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствената маса по делото чрез прочитането им по реда на чл. 279 ал.1 т.3 НПК са годно доказателствено средство за установяване на правно релевантните факти.
Пловдивският апелативен съд е възприел извода на първостепенния съд за участието на Е. в убийството и е изяснил конкретните действия, извършени от нея въз основа на обясненията на А. , дадени на досъдебното производство, които е намерил за достоверни, тъй като с тях се възпроизвеждат събитията във възможно най-близкия до извършването на деянието момент. Последващата промяна в обясненията на този подсъдим, че момичето няма никакво участие в деянието, с основание е отхвърлена като емоционално повлияна и мотивирана от желанието му тя да бъде оневинена. Отхвърлена е и защото въззивната инстанция е намерила вътрешни противоречия във версията му, изложена пред окръжния съд, както и противоречия с останалите събрани по делото доказателства- свидетелски показания и експертни заключения, включително и с нейните обяснения по отношение на редица детайли от развитието на събитията във вилата в с. И.. К. е извършил собствен анализ на съвкупността от доказателства и ги е преценил добросъвестно, в съответствие с действителното им съдържание, въззивният съд е изяснил действията на Е. , насочени към подпомагане на А. при сломяване съпротивата на пострадалия, оказали се решаващи и за последвалите многократни наранявания с ножа и подробно е мотивирал извода за безспорна установеност на авторството на Е. Мотивите към решението съдържат отговор и на възраженията на защитата по обосноваността на присъдата, с което въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл.339 ал.2 НПК. Оплакването в касационната жалба в коментираната посока е лишено от фактическо основание.
Не могат да бъдат споделени и оплакванията за процесуална порочност на решението, изложени в жалбата на адв. Л. Съдът не е допуснал нарушение по чл.336 ал.1 НПК, тъй като е длъжен да се произнесе с нова присъда само в случаите, когато следва да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, да осъди оправдан подсъдим или да оправдае изцяло осъден подсъдим. Не и когато изменя някаква част от присъдата, било относно размера на наказанието, било относно правната квалификация, както е в настоящия случай. Лишени от фактическо основание са и останалите оплаквания, свързани с допустимостта на въззивния протест. Видно от отразеното в съдебния протокол, пред първоинстанционния съд прокурорът е поддържал изцяло обвинението и е пледирал за налагане на наказание лишаване от свобода, без да го конкретизира по размер в рамките точно на 15 години. Поради това въззивният протест не е бил недопустим на основание чл.318 ал.2 НПК. Но дори и да се приеме тезата на адв. Т, въззивното производство по отношение на протеста е прекратено от съда, поради оттеглянето му от прокурора от апелативната прокуратура и правата на подсъдимите не са нарушени по какъвто и да било начин.
По оплакванията за нарушение на закона.
С жалбата си, частният обвинител оспорва частичното оправдаване на подсъдимите по обвинението за предумишлено убийство с аргумента, че анализа на фактите по престъпната дейност води до логическия извод за предварително изготвен план за убийството на М. , който подсъдимите са осъществили хладнокръвно.
Безспорно подсъдимите са планирали действията си, но за да се квалифицира убийството като предумишлено следва да се установи по несъмнен и категоричен начин, че този план е изготвен с цел умъртвяване на пострадалия. Пловдивският апелативен съд е изложил убедителни аргументи защо приема за достоверни техните обяснения, че намерението им е било да примамят пострадалия на вилата му, за да му нанесат побой и отмъстят за сексуалните му предложения към Е. Поначало за умисъла на дееца се правят изводи не само въз основа на заявеното от него, но и от обективните му действия. Въззивният съд обаче с основание е заключил, че декларираните намерения за физическа саморазправа не могат да бъдат отхвърлени само, защото А. е носел металната тръба и ножа, за който Е. дори не е знаела. Подсъдимите са били наясно, че М. е тренирал източни бойни изкуства и е физически силен, поради което въоръжаването на А. не е в логическо противоречие с декларираното намерение за нанасяне на телесни увреждания на пострадалия. Ръководейки се от правилото, че присъдата не може да почива на предположения, Пловдивският апелативен съд е приел дефицит на достатъчно по обем и категоричност доказателства за предварително взето решение за умъртвяване на М. и законосъобразно ги е оправдал по обвинението за предумишлено убийство.
Неоснователни са възраженията на подсъдимите за липса на умисъл за убийство, поради което исканията, съответно на Е. за пълно оправдаване, а на А. за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление следва да бъдат отхвърлени. Двамата са осъществили убийството със съвместни действия, при инцидентен умисъл, възникнал след оказаната от пострадалия съпротива. Действали са като съизвършители, защото всеки от тях е допринесъл за постигане на вредоносния резултат. Възраженията на защитата на Е. , че умъртвяването на жертвата е осъществено при “ ексцес” на умисъла от А. е обсъдено от въззивния съд, като мотивирано е отхвърлено с аргументи, които изцяло се споделят от касационната инстанция.бедителни са мотивите на съда и по отношение наличието на квалифициращите признаци по чл.116 ал.1 т.6 НК и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Не са налице основания по чл.348 ал.1 т.1 НПК за отмяна или изменение на атакуваното решение.
По оплакването за явна несправедливост на наказанията.
Върховният касационен съд намира оплакването за неоснователно. Пловдивският апелативен съд е подложил на внимателна преценка обстоятелствата, релевантни при индивидуализацията на наказанието. Отчетени са направените и от двамата частични самопризнания, младата им възраст, особено на Е. , индивидуалният им принос в изпълнителното деяние, добрите данни за личността им, липсата на минала съдимост, както и мотива за извършване на престъплението. Върховният касационен съд възприема изцяло становището на контролираната инстанция, че макар и да са няколко на брой, смекчаващите вината обстоятелства не са многобройни или изключителни по своя характер и не дават основание за извод, че най-лекото наложено наказание от 15 години лишаване от свобода е несъразмерно тежко за конкретното деяние. Липсва явно несъответствие между наказателната санкция и конкретната обществена опасност на деянието и извършителите. Определеното наказание в пълна степен ще спомогне за постигане целите по чл.36 НК.
Решението е законосъобразно и в гражданско-осъдителната му част. Първоинстанционният съд е посочил основанието за конституиране на М. М. като граждански ищец и това е качеството й на лице, живяло на съпружески начала с починалия М. и претърпяло неимуществени вреди от престъплението. В този смисъл са ППВС №№ 4/61 г., 5/69 г. и 2/ 84 г., с които Върховният съд на РБ определя кръга на лицата, които при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане имат право на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В касационната жалба напълно излишно отново се повдига този въпрос, след като съдът ясно е посочил, че качеството й на наследник/ било по закон, било по завещание/ няма никакво отношение към активната й легитимация да предяви иск за вреди на деликтно основание.
При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81/ 23.04.2008 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 616/07 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: