5
гр. д. № 2548/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 368
София, 15.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 26 май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 2584/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
К. К. П. е подала касационна жалба срещу решение № 1753 от 21.10.2014 г. по гр. д. № 1964/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 05.12.2013 г. по гр. д. № 7438/2012 г. на Пловдивски районен съд, в частите с които е отхвърлен иска по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената й част от наследството на баща й К. Г. Д. като неоснователен, както и съединения с него иск за делба на недвижим имот апартамент с идентификатор 56784.531.4618.1.6. по КК о КР на [населено място], с административен адрес [улица], [жилищен адрес]/30, с площ от 53.73 кв. м., намиращ се в сграда № 11, както и избено помещение № 5 и 1.30% ид. ч. от общите части на сградата.
Касационна жалба е подадена и срещу решение от 06.01.2015 г. , с което не е уважено искането за допускане поправка на допуснати фактически грешки в изчисленията. Доводите са за необоснованост и незаконосъобразност на съдебните актове.
Допускането на основното въззивното решение до касационно обжалване се иска по разрешения от съда въпрос за формиране на масата на наследство, който въпрос се твърди, че се разрешава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, което обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, както и по процесуалния въпрос за задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства и установените с тях релевантни факти.
Касаторката е подала касационна жалба и срещу решение № 39 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 1964/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение направеното от нея искане за поправка на въззивния акт в частта за определяне на общата стойността, на която възлизат имотите, включени в наследствената маса. Допускане на касация се иска по въпросите: 1. какъв е пътя на защита на страната, при правилно формулирани изводи на съда, но при наличие на очевидна грешка в пресмятането, което е част от мотивите на решението; 2. съставлява ли явна фактическа грешка допусната грешка в пресмятането, поправянето на която би обосновало други правни изводи. Твърди се, че те обосновават основанието по чл. 280, ал.1 т. 3 ГПК.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане касационна проверка на решенията, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
І. По касационната жалба срещу решение № 1753 от 21.10.2014 г. по гр. д. № 1964/2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
Касаторката е предявила срещу К. Г. Д., нейн брат, иск за възстановяване на запазената й част от наследството на Г. Д., техен баща, накърнена с извършено дарение от наследодателя в полза на ответника на апартамент № 6 през 1982 г. Искът по чл. 30 ЗН е съединен и с иск за делба на дарения апартамент № 6, с админ. адрес [населено място], [улица] (сега „Н. В.”), стар адм. адрес ап. 30 в ж. к. Хр. Б., [жилищен адрес] с площ от 53.37 кв. м. както и на апартамент № 34, с идентиф. 56784.531.4618.1.6, с админ. адрес [населено място], ж. к. Хр. Б., [жилищен адрес] вх. „А”, с площ от 80 кв. м. По искане на ответника предмет на делба е и нива с площ от 4.00 дка в землището на [населено място], останал в наследство от майка им М. Д..
От фактическа страна е установено, че наследодателят К. Д. със съгласието на съпругата си М. Д. е дарил на ответника притежавания от него в режим на индивидуална собственост имот апартамент № 6 с площ от 53.37 кв. м.(Този имот е бил придобит от наследодателите на дарителя с банков кредит в изплащането на който встъпва надарения през 1985 г. )
През 1975 г. наследодателят, по време на брака си, е придобил по реда на чл. 55 г от ЗПИНМ ап. № 34 в същия блок с площ от 80 кв. м. и прилежащото му мазе и идеални части от общите части на сградата.
Съпругата му М. Д. е придобила на основание наследяване и делба земеделски недвижим имот – нива с площ от 4.00 дка в землището на [населено място]. М. Д. е починала на 02.04.2010 г., а наследодателят К. Д. на 28.10.2010 г.
Страните не са твърдели, че наследодателят им е притежавал други имоти или права, поради което съдът е приел, че наследствената маса включва притежаваните от наследодателя вещни права при откриване на наследството, които са: от ап. № 34 – ? ид. ч. придобита в режим на СИО 1/6 ид. ч. по наследяване или 4/6 ид. ч. и 1/3 ид. ч. от нивата от 4.00 дка, придобита по наследяване от съпругата му М..
Съдът е приел експертиза за определяне пазарната стойността на имотите към датата на откриване на наследството както и на дарения имот.
При остойностяване на масата по чл. 31 ЗН е определил, че стойността на придобитите 2/3 ид. ч. от апартамент № 34 при пазарна стойност от 54200.00 лв. възлиза на сумата 36133.33 лв., а стойността на 1/3 ид. ч. от нивата при пазарна стойност от 2020 лв., възлиза на 673.33 лв. Общата стойност на имуществата , които влизат в наследството, възлиза на 36806.66 лв.
Към тази стойност е прибавена стойността на дарения имот – ап. № 6, определена към момента на откриване на наследството и така е определена стойността на наследствената маса в размер на 81206.66 лв.
Запазената част на касаторката е в размер на 1/3 ид. ч. на основание чл. 29, ал. 1 във вр. с чл. 5 ЗН., а в стойностно изражение възлиза на сумата 27068.88 лв.
Паричната стойност на делът на касаторката от останалото в наследство от баща й имущество, съдът е определил като ? от сбора от стойността на апартамент № 34 – 54200.00 лв. и стойността на нивата – 2020.00 лв., т. е. на ? от 56220.00 лв. или на 28110.00 лв.
Въз основа на това е направил извод, че стойността на полученото от ищцата по наследство (28110.00 лв.) е по-голяма от стойността на запазената й част (27068.88 лв.), поради което тя не е накърнена и не е налице основание за отменяване или намаляване на оспореното дарение.
При определяне стойността на делът на касаторката в наследство от баща й, съдът неправилно е извършил изчисленията върху сбора от стойността на двата имота – апартамент № 34 и нивата. В противоречие с изложените преди това изводи, не е взел предвид, че съпругата на наследодателя е починала преди него, поради което касаторката, като нейн наследник от първа низходяща степен както и ответника, са придобили по 1/6 ид. ч. от апартамента и по 1/3 ид. ч. от нивата. Съобразно това останалото в наследство от наследодателя К. Д. имущество включва 4/6 (2/3) от апартамент № 34 и 1/3 ид. ч. от нивата, което в стойностно изражение възлизат на сумата 37480.66 лв. Припадащият се дял от ? ид. ч. от това наследство на касаторката е на стойност 18740.33 лв., а на запазената й част на 28110.00 лв.
Касационна проверка на въззивното решение следва да се допусне по поставения процесуален въпрос за обсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и съобразно приложимия закон, който е решен в противоречие с задължителната практика и обуславя основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка.
ІІ. По касационната жалба срещу решение № 39 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 1964/2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
С решението е оставено без уважение искане за поправка на очевидна фактическа грешка. По поставения от касаторката въпрос за неправилно определяне стойността на наследствения дял на касаторката от наследството на наследодателя К. Д. съдът е намерил, че няма допусната грешка в пресмятането.
Изводът не съответства на данните по делото. В мотивите на решението съдът е приел, че наследството на наследодателя включва 2/3 ид. ч. от апартамент № 34 и 1/3 ид. ч. от нива. Изчислил е, че 2/3 от 54200.00 лв. възлиза на 37480.66 лв., а 1/3 от 2020.00 лв. възлиза на 673.33 лв. или общата му стойност възлиза на 37480.66 лв. При определяне стойността на делът на касаторката, който тя получава от това наследство, вместо да изчисли ? от сумата 37480.66 лв. е изчислил ? от сбора на стойностите на апартамента и нивата, която възлиза на 56220.00 лв., което е в противоречие с направения преди това извод, че наследодателят не е бил собственик на двата имота в пълния им обем, а на идеални части от тях.
Това противоречие, довело до необоснованост и незаконосъобразност на правния му извод, не съставлява очевидна фактическа грешка. Такава грешка е несъответствието на възприетото в мотивите с изразеното в диспозитива на съдебния акт. В случая повторно формираният извод в мотивите на решението на стр. 10 по номерацията на акта, относно стойността на имуществото, останало в наследство от наследодателя Д., е послужил за правния извод за неоснователност на иска по чл. 30 ЗН, което е отразено и в резолютивната част на решението. Направените два различни извода от съда за това какво включва наследството на наследодателя Д. и каква е неговата стойност и формиране на правния извод за неоснователност на иска по чл. 30 ЗН само въз основа на един от тях, не съставлява фактическа грешка по смисъла на чл. 247, ал.1 ГПК. Със заявеното искането за поправка на решението в тази част се цели и промяна на извода на съда относно основателността на иска по чл. 30 ЗН, което не може да бъде постигнато в производство по чл. 247 ГПК.
Заявената неправилност на съдебния акт съставлява необоснованост, което е касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
Постановеното решение на основание чл. 247 ГПК, с което е оставено без уважение искането за поправка на фактическа грешка, не рефлектира върху приетото с основното решение.
Въпросите, по които се иска допускане касационна проверка на това решение, не са разрешени от съда, поради което не могат да бъдат определени като обща предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по тях, поради което такава не следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1753 от 21.10.2014 г. постановени по гр. д. № 1964/2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 39 от 06.01.2015 г. постановено на основание чл. 247 ГПК по същото дело.
УКАЗВА на К. К. П. да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: