1
6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 368
София, 18 ноември 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретаря Райна Пенкова
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2045/2015 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С.о., подадена от пълномощника и адвокат А. Д., срещу въззивно решение №19534 от 29.12.2014 г. по гр.д. №10421/2013 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 06.06.2013 г. по гр. дело №7047/2013 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на основание чл. 49 ЗЗД на А. Ц. С. 3 500 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат от ухапване на безстопанствени кучета на 01.12.2012 г. в [населено място], кв. К., заедно със законната лихва от датата на деликта – 01.12.2012 г. до окончателното изплащане. Въззивният съд е приел за установено, че през есента на 2012 г., в [населено място], [улица], ищцата била нападната от кучета, които я съборили на земята. Свидетел на инцидента я видял паднала в локва и 4 – 5 кучета около нея, които прогонил. Същите кучета виждал често в района, а след инцидента, през м. януари – февруари 2013 г. кучетата били кастрирани и им били поставени маркери. От нападението на кучетата ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи се в рана от ухапване на дясното коляно, кръвонасядания и охлузвания по долните крайници, както и открита рана на подбедрицата. Установени са рани от ухапване на кучета в областта на дясната задколянна ямка и дясната хълбочна област, състоящи се от разкъсно – контузни рани, кръвонасядания и охлузвания с подкожни хематоми, дълбоки драскотини на дясната подбедрица. В ЗЗЖ са предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като целта на закона е подобни кучета да не се намират в свободно състояние в населените места, понеже са заплаха за живота и здравето на хората. В изпълнение на тези разпоредби законът предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор безстопанствените кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ). Съгласно § 5 от ПЗР на ЗЗЖ в 3 – годишен срок от влизането в сила на закона (продължен с § 17 от ЗИДЗЗЖ – ДВ, бр. 92/2011 г. до 31.12.2015 г.), общинските съвети и кметовете на общини осигуряват настаняването на безстопанствените животни в приютите по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ. Същевременно, в чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки (дали чрез настаняване в изолатор или чрез връщане по места). Обстоятелството, че в случая безстопанствените кучета са проявили непредизвикана агресия и са наранили човек, само по себе си означава, че общината чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор по ЗЗЖ.
Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че в случая има бездействие на общината относно изпълнение на нейните задължения по ЗЗЖ за овладяване популацията на безстопанствените кучета. Приета е общинска програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета. Самото съществуване на безстопанствени кучета не представлява бездействие или неизпълнение на задължения. По делото не са събрани доказателства, че уврежданията на ищцата са причинени от нападение и ухапване на безстопанствени кучета, а не са резултат от падане. Освен това общината не носи отговорност за причинени вреди от всяко куче, а само от безстопанствено такова.
Ответницата по жалбата А. Ц. С., [населено място], оспорва жалбата.
С определение №787 от 17.06.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение №19534 от 29.12.2014 г. по гр.д. №10421/2013 г. на Софийския градски съд. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за това дали нараняването на човек от безстопанствени кучета при предприети мерки от общината по ЗЗЖ само по себе си може да обоснове извод за противоправно бездействие като основание за отговорност по чл.49 ЗЗД, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – представеното с касационната жалба решение №488 от 07.02.2012 г. по гр. дело №899/2010 г. на ВКС, IV г.о.
По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Според решение №488 от 07.02.2012 г. по гр. дело №899/2010 г. на ВКС, IV г.о. с договор едно лице може да се задължи да постигне определен (възможен) резултат. Не постигне ли резултата (напр. изработването на една вещ), каквито и действия да е предприело, лицето отговаря за вредите от неизпълнението. Предмет на договорното задължение може да бъде и извършването на определени действия (напр. провеждане на лечение), ако те бъдат извършени надлежно, длъжникът не отговаря, в случай че не бъде постигнат целеният резултат. При деликта когато едно лице действа и от това действие последват вреди, то дължи обезщетение, ако действието му е противоправно, като вината се предполага. Когато едно лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат. Държавните органи, в т.ч. общините, са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона – добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за неоснователна поради следните съображения:
Съобразно изложеното по-горе неправилно въззивният съд е приел, че само себе си обстоятелството, че безстопанствените кучета са проявили непредизвикана агресия и са наранили човек, означава бездействие на общината и неизвършване на предписани от закона действия за овладяване популацията на безстопанствените кучета.
По същество правилен е обаче крайният извод за основателност на предявения иск. Въпреки изричните указания на първоинстанционния съд, че ответникът по иска трябва да докаже възраженията си за изпълнение на нормативните задължения по ограничаване и контрол на популацията на безстопанствените кучета, той не е направил това. С представените от него програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на С.о. 2012 г. – 2016 г. и справки за дейността на приюти за безстопанствени кучета в кв. С. и [населено място], не се установява при условията на пълно и главно доказване изпълнението на задълженията по чл. 40, 41, 47 и 48 ЗЗЖ, нито предприемането на конкретни действия по изпълнението на мерките, посочени в 24 точки по Плана за ограничаване популацията на безстопанствените кучета – приложение №1 към Решение №224 по протокол №16/10.05.2012 г. на Столичен общински съвет. По делото не са събрани никакви доказателства, че общината е започнала да изпълнява предвидените от самата нея мерки – поетапно увеличаване екипите по залавяне на безстопанствени кучета; закупуване на мобилна клиника или оборудване на общинско помещение на територията на всеки район в С.о. за извършване на безплатни кастрации, ваксинации и идентификации с микрочип на домашни и безстопанствени животни; извършване проверки на собствениците на кучета от мобилните екипи на района и с участието на Столичен инспекторат, Общинска полиция, Областна дирекция за безопасност на храните и местните органи на МВР; провеждане на кампании по стимулиране кастрацията и обезпаразитяване на дворни и домашни кучета чрез безплатни услуги по кастрация и микрочипиране, както и освобождаване от такса до края на живота на кучето; преброяване на безстопанствените кучета на територията на С.о.; отчитане на три месеца на броя на ухапаните от безстопанствени и/или домашни кучета и др. В тежест на общината е да докаже извършването на действия по изпълнението на всички тези мерки. След като не е направила това трябва да се приеме, че има противоправно бездействие.
Правилни са изводите на въззивния съд, че ищцата е доказала наличието на увреждане от безстопанствени кучета, защото според показанията на свидетеля К. К. нападението на 01.12.2012 г. в [населено място], кв. К., е извършено от 4 – 5 безстопанствени кучета, които след инцидента – през януари – февруари 2013 г. са били кастрирани като са им сложени и маркери на ушите. От приетите по делото медицински експертизи се установява, че ищцата в резултат от това кучешко нападение е получила рана от ухапване на дясното коляно, кръвонасядания и охлузвания по долните крайници и посттравматично стресово разстройство. Обосновани са и изводите за дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди с оглед установените обстоятелства, че е получила разкъсно – контузни рани от ухапване на кучета в областта на дясната задколянна ямка и дясната хълбочна област, кръвонасядания и охлузвания с подкожни хематоми, дълбоки драскотини на дясната подбедрица. Раната в дясното коляно е причинила затрудняване движенията на десния долен крайник за срок по – кратък от 30 дни. Преживяното е довело до разстройство в адаптацията – остра стресова, кризисна реакция, кризисно състояние. Ищцата е получила посттравматично стресово разстройство, което е невротично заболяване и е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. След инцидента тя е била в тежко физическо и психическо състояние, оплаквала се от силни болки. Трябвало е да изминат две седмици след инцидента, за да може да излиза сама навън. Изпадала е в паника при всяко минаване на куче и е развила страх от кучета, въпреки че самата е отглеждала куче преди това. Посещавала е психиатър. Изпитвала е панически страх дори когато си е в къщи.
С оглед изложеното въззивното решение трябва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 580 лв. деловодни разноски.
По горните съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №19534 от 29.12.2014 год. по гр.д. №10421/2013 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА С.о. да заплати на А. Ц. С., [населено място], 580 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.