Решение №369 от 1.10.2008 по нак. дело №267/267 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 369
 
София, 01 октомври 2008 година
 
В  ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на …деветнадесети септември……  две хиляди и осма година в състав:
 
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГРОЗДАН ИЛИЕВ
                                                            ЧЛЕНОВЕ :ЮРИЙ КРЪСТЕВ
                                                                                       ТАТЯНА КЪНЧЕВА
                                                                         
при участието на секретаря……НАДЯ ЦЕКОВА…и в присъствието
на прокурора ….ЯВОР ГЕБОВ…………..….изслуша докладваното от
съдия Т. Кънчева касационно дело № 267 по описа за 2008  година
 
 
Производството е образувано по искане на осъдената М. Т. К. за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на решение по внохд № 3321/2006 г. на Пловдивския окръжен съд. Твърди се, че то е постановено при наличието на всички касационни основания по чл.348 НПК и се иска подсъдимата да бъде оправдана или да се намали размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание осъдената и нейният защитник, адв. Наум К. поддържат искането и допълват доводите за незаконосъобразност на първоинстанционната присъда и решението на Пловдивския окръжен съд.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира искането за частично основателно, като предлага изтърпяването на наказанието да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваните съдебни актове установи следното:
С присъда № 131/ 19.04.2006 г. Пловдивският районен съд признал подсъдимата К. за виновна в това, че в качеството си на длъжностно лице, директор на Дом за деца в подрастваща възраст в с. З., Пловдивска област:
– на 23.12.1997 г. присвоила чужди вещи, 3678 л. нафта на стойност 2393047/стари/ лева и на основание чл.201 НК я осъдил на пет години лишаване от свобода и я лишил от права по чл.37 ал.1 т.6 НК за срок от шест години.
– през м.януари 1998 г. присвоила чужди пари от дарения в размер на 1219000 /стари/ лева и на осн. чл.201 НК я осъдил на пет години лишаване от свобода и шест години лишаване от права.
– през м.декември 1998 г. присвоила пари на дома – 472316 стари лева, които възстановила до приключване на съдебното следствие и на осн. чл.205 ал.1 т.1 вр. чл.201 НК я осъдил на три години лишаване от свобода.
– през м. декември 1998 г. в кръга на службата си съставила неистински официален документ- фактура № 704/01.12.1998 г. с цел да бъде използван и на осн. чл. 310 ал.1 вр. чл.308 НК я осъдил на две години лишаване от свобода.
– през м. декември 1998 г. в кръга на службата си съставила официален документ- резолюция върху фактура № 704/98 г., в която удостоверила неверни обстоятелства, с цел да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства и на осн. чл. 311 ал.1 НК я осъдил на две години лишаване от свобода.
– през м. декември 1998 г. присвоила пари на дома- 447000 стари лева, които възстановила до приключване на съдебното следствие и на осн. чл.205 ал.1 т.1 вр. чл.201 НК я осъдил на три години лишаване от свобода.
– през м. декември 1998 г.съставила неистински официален документ- фактура № 1085/ 27.12.98 г. с цел на бъде използван и на осн. чл.308 ал.1 НК я осъдил на една година лишаване от свобода.
– през м. декември 1998 г. в кръга на службата си съставила официален документ- фактура 1085/98 г., в който удостоверила неверни обстоятелства, с цел да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства и на осн. чл. 311 ал.1 НК я осъдил на две години лишаване от свобода.
– през м. декември 1998 г. съставила неистински официален документ- фактура № 729/ 24.12.1998 г. с цел да бъде използван и на осн. чл. 308 ал.1 НК я осъдил на една година лишаване от свобода.
– през м. декември 1998 г. съставила неистински официален документ- фактура № 731/ 04.12.1998 г. с цел да бъде използван и на осн. чл.308 ал.1 НК я осъдил на една година лишаване от свобода.
На осн. чл.23 НК определил общо наказание от пет години лишаване от свобода, към което присъединил наказанието лишаване от право да заема ръководна длъжност в детски и учебни заведения за срок от шест години.
С решение № 155/ 24.03.2008 г. по внохд № 3321/06 г. Пловдивският окръжен съд отменил присъдата в частта й, с която К. е призната за виновна за престъпленията по чл.308 ал.1 НК и на осн. чл. 334 т.4, вр. чл.24 ал.1 т.3 НК прекратил наказателното производство поради изтекла абсолютна давност. Изменил присъдата, като намалил размера на наказанията и на осн. чл.23 НК определил общо наказание от три години лишаване от свобода, към което присъединил наказанието лишаване от права за срок от пет години. Потвърдил присъдата в останалата й част.
 
По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения.
В жалбата-искане, изготвена от осъдената, се сочи, че човешките й права са били нарушени от съда. Твърди, че е допуснала нарушения на финансовата дисциплина, но не е присвоила инкриминираните суми, а ги е използвала за нуждите на децата от Дома в с. З.. Счита, че са нарушени правата й, тъй като част от посочените от нея свидетели са били разпитани едва в съдебната фаза на процеса, че съдът не се е съобразил със заключението на счетоводните експертизи, че е станала жертва на доноси и клевети от бившите й колеги, а са елиминирани истинските доказателства.
Конкретното оплакване, което има отношение към релевираното касационно основание- че е била лишена от адвокатска защита на досъдебната и на съдебната фаза на производството е лишено от фактическо основание. Данните по делото сочат, че по време на следствието К. е упълномощила двама адвокати- Ц. и К. , в чието присъствие са й повдигнати обвинения с постановления на следователя от 01.06.2000 г. и от 10.11.2000 г. и е дала обяснения по тях. Няма данни осъдената да е оттеглила пълномощията си към своите защитници, нито да е искала назначаването на служебен защитник. От протоколите на съдебните заседание пред Пловдивския районен съд също не се установява К. да е правила искане за назначаване на служебна защита, като преди всяко съдебно заседание е заявявала, че ще се защитава сама. Тя не е упражнила правото си да ангажира защитник по свой избор, нито е поискала назначаване на служебен защитник, поради което оплакването й за нарушено право на защита не се споделя от настоящия съдебен състав.
Оплакването на осъдената и на адв. Китанов, че при формирането на вътрешното си убеждение предходните съдилища са допуснали нарушения по смисъла на чл.13 и чл.14 от НПК са подкрепени с аргументи, касаещи обосноваността на съдебните актове. Сочи се и непълнота на доказателствата, тъй като не били разпитани свидетели, чиито показания биха довели до изясняване на фактите. Тези оплаквания не могат да бъдат обсъждани, тъй като необосноваността и непълнотата на доказателствата не са касационни основания за проверка на решението.
Пловдивският окръжен съд, по въззивна жалба от подсъдимата с доводи за необоснованост и незаконосъобразност е извършил цялостна проверка на присъдата. Подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства, съпоставил ги е помежду им и със заключенията на счетоводните, графологическите и оценителни експертизи и е изложил задълбочени съображения защо възприема изцяло фактическите изводи на районния съд. Добросъвестно са анализирани обясненията на подсъдимата по всеки пункт от обвинението за какво е разходвала инкриминираните суми, които е получила от касиерката на Дома под формата на служебен аванс. Проверени са събраните от първоинстанциония съд, по искане на К. доказателства, целящи да подкрепят позицията й, че не е използвала сумите за лични нужди. След съвкупния им анализ, съдът подробно е отговорил защо отхвърля обясненията й, като ги намира за неподкрепени от останалите гласни доказателства и поради това за недостоверни. Твърденията й, че е изразходвала сумите от продажбата на нафтата за да възстанови на св. Йовчев взета назаем сума, използвана в предходните летни месеци на 1997 г. за нуждите на децата от дома за почивка в гр. А. са опровергани от показанията на свидетелите Й. , Е. , Т. , Т. и Г. , както и от заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, назначена от въззивния съд и анализирана в мотивите на решението. Проверени чрез показанията на св. Кръстев и отхвърлени като недоказани са и твърденията й, че с част от парите е платила за изготвяне на проект на ремонт на къща, предоставена на Дома от община П..
Също така добросъвестно Пловдивският окръжен съд е подложил на преценка версията на К. , че парите от дарения е изразходвала за погасяване на натрупани дългове от доставка на пшеница за хляб през предходен период от време, като е аргументирал защо я намира за недоказана. Фактическите данни, съдържащи се в показанията на свидетелите Ф. , Б. , П. и Д. , интерпретирани добросъвестно, точно и без извращаване на действителното им съдържание са довели Пловдивският окръжен съд до извода, че наличната по делото кантарна бележка за внесено жито в складовата база в гр. Б. не е достатъчно убедително доказателство за да бъде възприето твърдението на подсъдимата. Заключението на съда, че с това писмено доказателство се установява само обстоятелството, че през м. септември 1997 г. в складовата база в гр. Б. са внесени около 6 тона жито в изпълнение на договор за производство на хляб между Дома и ЕТ “Вици- Минчо Йотовски”, но не и обясненията й за разходването на парите от дарения в началото на следващата година почива на данните, съдържащи се в показанията на св. Филипов, че К. му е заплатила житото още в край на септември 1997 г.
Върховният касационен съд прие, че въззивният съд е изпълнил задълженията си чл.13, чл.14 и чл.339 ал.2 НПК, като е стигнал до извод за безспорна установеност на фактите, както са възприети от районния съд, след всестранна, обективна и пълна проверка на всички събрани доказателства и е отговорил на всички направени пред него възражения. Решението не е поставено при допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на К. и няма основания за отмяната му.
 
По оплакването за допуснати нарушения на материалния закон.
 
Пловдивският окръжен съд, въз основа на фактите по делото, правилно е квалифицирал действията на К. като длъжностно присвояване, съответно по чл.201 и по чл.205 НК. Изложените правни съображения са в съответствие със закона и съдебната практика и изцяло се споделят от този съд. Налице са обективните и субективни признаци на престъпния съд на длъжностното присвояване. Осъдената има качество на длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 б. А НК, тъй като е директор на социално заведение със статут на държавно обслужващо звено към Министерството на народната просвета , финансирано от държавния бюджет и от допълнителни дейности. По силата на длъжностното си качество има задължение да ръководи, организира и отговаря за дейността на Дома, включително да се разпорежда с бюджетните и извънбюджетни средства. Тя е получила инкриминираните суми и нафтата и се е разпоредила с тях в свой личен интерес- за закупуване на жилище, за лечение на сина й, за погребение на свекъра й. Когато деецът промени отношението си към повереното му имущество и започне да го управлява и изразходва не по предназначението му, а в свой интерес, за свои нужди той го свои и осъществява изпълнителното деяние на длъжностното присвояване по чл.201 НК.
В жалбата липсват конкретни доводи по оплакването за неправилно приложение на закона относно тези престъпления, извън възраженията, свързани с начина на формиране на съдийското убеждение при установяване на фактите, на които бе даден отговор по –горе. Що се отнася до субективното отношение на К. към извършеното, първоинстанционният съд е мотивирал извода си за умишления му характер, изхождайки от конкретните й действия и обема на интелектуалния й капацитет, сочещи, че е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици. Въззивният съд не е имал основание за друг извод, като е споделил изцяло изложеното в мотивите на районния съд.
Основателно е възражението по приложение на материалния закон във връзка с осъждането на К. за две деяния по чл.311 НК. Предмет на лъжливото документиране може да бъде само официален удостоверителен документ, издаден от длъжностното лице в кръга на службата му, в който са удостоверени конкретни факти и обстоятелства, които не отговарят на обективната действителност. Необходимо е наличие и на специална цел- документът да бъде използван като доказателства за тези факти и обстоятелства.
Пловдивският окръжен съд е направил погрешен извод, че резолюциите, поставени от осъдената на гърба на фактури № 704/01.12.1998 г. и № 1085/ 27.12.1998 г. имат качеството на нов официален документ, различен от самите фактури. Съгласно чл.93 ал.1 т.5 НК, официален документ е само този, който е издаден от длъжностното лице по установения ред и форма и то, в кръга на службата му. В кръга на службата на осъдената не влиза задължението да издава фактури, тъй като тя не лице, което пряко се задължава да отговаря за получаваните стоково-материални ценности /касиер, магазинер, стоковед и т.н/, нито редът за документиране на факта на закупуване на стоково-материални ценности или за заплащане на определи услуги е чрез поставяне на резолюции на гърба на фактурите/ които пък в случая са и неистински документи/. Липсват елементи от обективната страна на престъплението по чл.311 НК, поради което извършеното от осъдената е несъставомерно по този текст на закона.
 
Основателно е и оплакването по касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 НПК. Начинът на изтърпяване на определеното общо наказание не е съобразен с напредналата възраст на К. , с данните за личността й и за семейното й положение и най-вече с дългия период на наказателното производство, надхвърлящ всякакви критерии за разумност по смисъла на чл.22 НПК и на ЕКПЗОС. Върховният касационен съд намери, че основната цел на наказанието- поправянето и превъзпитанието на осъдената, може да бъде постигната и без ефективното му изтърпяване, чрез приложението на института на условното осъждане. Поведението й по време на десет годишното наказателно производство и липсата на престъпни посегателства в този период сочат, че процесът на осмисляне на случилото се е довел до създаване на мотивация у К. към спазване на законите на страната. Изолирането й от обществото в затворнически условия, години след извършване на престъпленията и при започнал процес на превъзпитание е неоправдано и би довело само до ненужна репресия.
 
При тези съображения и на основание чл.425 ал.1 т.2 и т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
 
 
 
Р Е Ш И :
 
 
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по внохд № 3321/2006 г. на Пловдивския окръжен съд.
ИЗМЕНЯВА решение № 155/ 24.03.2008 г. като оправдава подсъдимата М. Т. К. по обвиненията за извършени престъпления по чл.311 ал.1 НК.
На основание чл.66 от НК отлага изпълнението на наложеното общо наказание от три години лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top