Р Е Ш Е Н И Е
№ 369
гр.София, 10.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар АНИ ДАВИДОВА
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1579/2008 година
Производството е по чл. 218 а, във вр.с чл. 218 б б.”в” ГПК /отм./, образувано по касационната жалба на О. Т. против решение № 1/15.01.2008 г. по гр.дело № 38/2005 г. на Л. окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, затова се настоява за отмяната му.
Ответниците по касационната жалба М. Н. Б., М. П. Б. и Д. Б. Б., всички от гр. Т. изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение, като им се присъдят разноските за настоящото производство.
Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.218 в ал.1 и 2 ГПК /отм./, а при разглеждане по съществото на оплакванията в нея касационният съд констатира следното: за да отмени първоинстанционното решение от 5.01.2005 г. по гр.дело № 387/2003 г. на Т. районен съд, с което е уважен установителния иск за собственост, по отношение на недвижимия имот и да постанови въззивно решение, с което е отхвърлил иска на О. Т., по чл.97 ал.1 ГПК /отм./, въззивният съд е изразил правни изводи за неговата неоснователност и недоказаност. Констатирано е по делото, че част от процесния имот, под № 0* е възстановен с решение на ОСЗГ гр. Т. на ответника, като незастроен и в съществуващи стари реални граници, за което въззивният съд се е позовал на назначените единична и тройна технически експертизи при което е мотивиран извода, че към момента на образуване на ТКЗС имотът е имал статут на земеделска земя, който статут се е запазил и към влизане в сила на реституционния ЗСПЗЗ, въпреки доводите на ищеца, че с решение Р КЗ – 16 от 2.11.1984 г. на НАПС са отчуждени 2 дка необработваема земеделска земя, които приел за неоснователни. Към създаденото спорно правоотношение решаващият съд е приложил разпоредбата на чл.10 б ал.1 ЗСПЗЗ, за да приеме, че извършеното застрояване върху процесния имот, изразяващо се в част от стоманобетонови основи, два изкопа за нови фундамента и част от бетонов път, не представлява комплекс от строителна дейност, представляваща реализирано мероприятие за застрояване на терена, при което няма пречки за неговото реституиране, съгласно правилата на ЗСПЗЗ, в какъвто смисъл се е произнесла ОСЗГ гр. Т., постановил решение, в полза на ответника под № 9553/13.02.1996 г. и издала, въз основа на него скица от 13.03.2003 година.
Касационният съд счита, че въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон, поради което не се налага отмяната му.
Неоснователен е касационният довод, че имотът е одържавен, поради осъщественото отчуждаване по чл.15 ал.1 изр.първо от ЗООЗП /отм/, с което статутът му като земеделска земя е променен, с решение № К* от 2.11.1984 г. на НАПС- К. за земята, защото са отчуждени 2 дка необработваема земя от пета категория на АПК Т. за нуждите на СМК С. организация гр. Т. за изграждане профилакториум край с. Ч., затова не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, а следва да се реституира след изпълнение на съответната процедура по някои от благоустройствените закони по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.
Процесният имот е бил земеделска земя към момента на отчуждаването му по отменения ЗООЗП, затова не подлежи на реституиране по някои от благоустройствените закони. Понастоящем се намира извън строителните граници на населеното място и е възстановен по ЗСПЗЗ.
За неговото възстановяване не е пречка разпоредбата на чл.10 ал. 13 ЗСПЗЗ, защото дори и предоставен от бившето АПК Т. на СМК С. организация Т. за изграждане на профилакториум край с. Ч., при отсъствие на доказателства за наличие на проекто-сметна документация, за което са категорични и двете технически експертизи, не може да се обоснове извода, че извършеното строителство е законно, каквито са изискванията на чл. 10 ал. 13 ЗСПЗЗ и би представлявало пречка за реалното възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ.
За реално възстановяване на имота не е пречка и разпоредбата на чл.10 б ал.1 ЗСПЗЗ, която не изисква разрешеният строеж да е законен и да е започнал към 1.03.1991 г., но изисква застрояване със сгради и реализиране на мероприятие, които не позволяват възстановяване на собствеността.
Двете хипотези подробно и аргументирано са обсъдени от решаващия съд и правилно е обоснован извода, че не е налице нито една от тях и не съществуват пречки по ЗСПЗЗ за реално възстановяване правото на собственост върху процесния имот, за който О. Т. не се легитимира, като негов собственик, независимо от актуването му с акт № 2264/17.11.1992 г., защото отсъстват категорични доказателства за промяна на статута на земята, съгласно изискванията на действащия по това време ЗООЗП и ППЗООЗП /отм./, за избиране и утвърждаване на строителната площадка, ситуационно застроителен /генерален/ план за строеж на обекта и скица, с точните граници на земята. Отсъствието на тези предшестващи административната процедура изисквания за отчуждаването и предоставянето за неземеделски нужди обработваема земя, е поставило пред невъзможност и двете технически експертизи да индивидуализират имота, предоставен на инвеститора СМК-гр. Ловеч, за който дори не е открита скица, с точните граници на предоставената земя.
По тези съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита касационната жалба за неоснователна, затова я остави без уважение и постави в тежест на касатора направените от ответника М разноски за настоящето производство, в размер на 200 лева, ето защо
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1/15.01.2008 г. по гр.дело № 38/2005 год. на Л. окръжен съд.
ОСЪЖДА О. Т. да заплати на М. Н. Б. от гр. Т. разноските за касационното производство, в размер на 200 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: