О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 369,
гр.София, 16.05.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети май , две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1341/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
В. И. И. е подал касационна жалба срещу решение от 19.07.2010 г. по гр.д. № 169 от 2010 г., постановено от Монтаския окръжен съд, с което е отменено решение от 1.04.2010 г. на Монтанския районен съд по гр.д. № 529 от 2009 г и е уважен предявеният М. А. Й., К. Л. Ф., Т. К. Л. , С. К. Л. и Ц. Т. Н. за имот с площ от …… кв.м., представляващ част от имот с идентификатор ……. против касатора положителен установителен иск за собственост . В жалбата се инвокират съображения за неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК В. И. И. се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1 т.2 ГПК считайки, че Монтанския окръжен съд е постановил решение, което противоречи на решенията по аналогични случаи и следователно е в противоречие с трайната съдебна практика, формирана от ВКС и окръжните съдилища по следните въпроси: следва ли административният акт- решение на Поземлената комисия , с което се възстановява имота в реални граници да бъде придружено от скица, в която същия да бъде индивидуализиран ; при предявяване на положителен установителен иск за собственост върху земеделски имот необходимо ли е да бъдат съобразени всички приобщени доказателства , включително свидетелски показания и на последно място, ищците необходимо ли е по реда на пълното и главно доказване да установяват , че техният наследодател е бил собственик на имота при внасянето му в ТКЗС , което в Б. е образувано през 1958 г. Представени са съдебни решения.
Ответниците М. А. Й., К. Л. Ф., Т. К. Л. , С. К. Л. и Ц. Т. Н. са представили отговор , в който развиват становище за недопустимост на касационното обжалване като подробно разглеждат аргументите на касаторите за допускане на касационното обжалване и ги съпоставят с представените съдебни решения.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на В. И. И. СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ , тъй като са налице условията на чл.280, ал.1 , т.2 ГПК по поставените въпроси.
Монтанския окръжен съд е разгледал заявеният иск от М. А. Й., К. Л. Ф., Т. К. Л. , С. К. Л. и Ц. Т. Н. срещу В. И. И. положителен установителен иск за собственост върху имот с площ от ……. кв.м., представляващ част от имот с идентификатор …….. в землището на [населено място]. Приел е че ищците се легитимират като собственици с представеното решение № 1384 от 15.01.2008 г. на ОСЗГ, [населено място], с което им е било възстановено в реални граници имот от…. дка ,….. категория , м. “Н. Ж. м.” , [населено място] при съседи : път , Н. Б. и Т. С . Въз основа на това решение е изработен “помощен кадастрален план”, който не е приет и с който имота е идентифициран с идентификатор : ………. като част от имот ……… . По делото липсват твърдения и не са събирани доказателства установяващи правото на собственост на наследодателя на ищците А. Д. К. – починал на ……. г. /у-ние за наследници № ……. от …….. г./.
Настоящия състав намира че изводите , направени във въззивното решение не са съответни на съществуващата практика. В гражданския процес всяка от страните търси защита на претендираните от нея материални права и носи доказателствената тежест да установи твърденията си, включитено и когато заявява правото си на собственост въз основа на наследство и земеделска реституция. Налице е противоречие със съдебна практика и относно извода, че решението на административният орган , в което са посочени съседи от три страни е достатъчно за да индивидуализира правото на собственост относно имоти за които се прилага ЗСПЗЗ.
По тези съображения настоящия състав намира , че следва да се допусне касация по чл.280, ал.1, т.2 ГПК тъй като са налице предпоставките за това, а именно различно разрешение на сходни казуси по поставените правни въпроси.
Касатора следва да внесе държавна такса от 48 лева по сметка на ВКС в двуседмичен срок от съобщението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 19.07.2010 г. по гр.д. № 169 от 2010 г., постановено от Монтаския окръжен съд по касационната жалба на В. И. И. при условията на чл.280, ал.2 ГПК.
УКАЗВА на В. И. И. да внесе в едноседмичен срок по сметка на ВКС държавна такса в размер на 48 лева и да представи съответен счетоводен документ.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочвнане след представяне на документ за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: