Решение №369 от 2.10.2019 по гр. дело №893/893 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 369

гр. София, 02.10.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 893/19 г., намира следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.

В срока по ал. 1 е постъпила молба от Министъра на правосъдието, ищец и касатор в производството по предявения срещу ЧСИ М. П., с рег. № 851, район на действие Софийски градски съд, иск по чл. 73 ЗЧСИ, за допълване на постановеното по делото на 6.06.19 г. решение по чл. 73 ЗЧСИ, с което касационната жалба е уважена, с присъждане на сторените за касационната инстанция разноски – държавна такса в размер на 30 лв. и възнаграждение за двама юрисконсулти.

Ответникът по молбата – ЧСИ М. П., с рег. № 851, район на действие Софийски градски съд, я оспорва като неоснователна, поради непредставен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Евентуално сочи като неоснователно искането за присъждане на възнаграждение за двама юрисконсулти, като противоречащо на чл. 78, ал. 8, във вр. с ал. 1 ГПК. Излага съображения, че отговорността за разноски следва да се поеме от двамата ответници по касационната жалба – ЧСИ М. П. и Съвета на камарата на ЧСИ. Поддържа, че размерът на присъденото възнаграждение за един юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ – в случая 50 лв.

Ответникът по молбата – Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители, не взема становище по нея в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК.

ВКС намира молбата за допустима и частично основателна.

Разноските са поискани своевременно с жалбата срещу решението на ДК към КЧСИ и в проведеното открито съдебно заседание по делото от 17.04.19 г. и са приложени юрисконсултски пълномощни за гл. юриск. П. Р. – А. и старши юриск. С. Т., процесуални представители на Министъра на правосъдието в производството. Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски /както е в случая/ не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските – ТР № 6/13 г., ОСГТК на ВКС, т. 8. Затова първото от възраженията на ответника по молбата е неоснователно.
Основателно обаче е евентуално заявеното възражение по искането за присъждане на разноски за двама юрисконсулти, представлявали Министъра на правосъдието по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като полагащите се такива, съобразно изхода на спора, са за един адвокат /чл. 78, ал. 1 и ал. 3, ТР № 6/13 г., ОСГТК на ВКС/.
Предвид изложеното, налице са условията на чл. 248, ал. 3 ГПК за допълване на постановеното решение от 6.06.19 г. в частта му за съдебните разноски.

На основание чл. 78, ал. 8, във вр. с ал. 1 ГПК и чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, ЧСИ М. П., с рег. № 851, район на действие Софийски градски съд, и Съветът на КЧСИ следва да бъдат осъдени да заплатят на Министерството на правосъдието разноски пред настоящата инстанция в размер на общо 130 лв., дължими както следва – 30 лв. внесена държавна такса за подаване на жалбата, и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно фактическата и правна сложност на делото и конкретните процесуални действия, извършени от юрисконсулта – изготвяне на жалбата и явяване в проведеното открито съдебно заседание по делото.

Поради изложеното и на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК и по реда на чл. 248 ГПК, ВКС на РБ, състав на трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА решение от 6.06.19 г. по настоящото дело, като ОСЪЖДА ЧСИ М. П., с рег. № 851, район на действие Софийски градски съд, и Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители да заплатят на Министерството на правосъдието на РБ, [населено място], разноски за настоящето производство общо в размер на 130 /сто и тридесет/ лв., дължими за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top