10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
[населено място],28,04,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди и шестнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1317/2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. О’К. и С. О’К. против решение № 98/07.11.2014 год. по т.д.№ 234/2014 год. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 36/12.05.2014 год. по гр.д. № 437/2013 год. на Бургаски окръжен съд.С потвърденото решение са отхвърлени предявените от касаторите против [фирма] евентуално съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД , разгледани от съдилищата като иск за връщане сумата от 60 636,25 евро на отпаднало основание,поради разваляне на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.02.2006 год.,предвид виновно неизпълнение задължението на ответника да построи и прехвърли имота в срок до 01.06.2007 год.,на основание чл.87 ал.2 ЗЗД / първия,предпочитан иск /,както и за връщане на същата сума, на отпаднало основание,поради разваляне договора по право /чл.89 ЗЗД/,поради прехвърляне собствеността на същия имот от продавача – ответник,в полза на трето лице.Касаторите обжалват въззивното решение и предвид непроизнасянето на въззивния съд по предявените в евентуалност от уважаването на който и да е от двата предходни иска, иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД,предявени в пасивно субективно съединение срещу ответника и срещу [фирма] – страни по извършената покупко-продажба на имота,обект на предварителния договор,като увреждаща ищците,в качеството на кредитори на [фирма], по отношение платеното по предварителния договор / с оглед претендираното от тях съединяване – обусловено от уважаването на иск,основан на чл.87 ЗЗД/.Касаторите поддържат неправилност на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон – чл.87 ал.1 и ал.2 вр. с чл.81 ал.1 и чл. 95 ЗЗД / по първия иск/, съответно – чл.89 и чл. 101 ЗЗД / по втория иск /,както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – несъобразяване на събрани по делото доказателства / чл.235 ал.2 ГПК /,немотивиране в съответствие с всички доводи и възражения на ищците чл.236 ал.2 ГПК/,кредитиране на непредставени в оригинал, макар оспорени от страната в представените копия, доказателства на противната,визирано като нарушение на чл.194 ГПК.Въпреки липсата на произнасяне по евентуалните пасивно субективно съединени искове по чл.135 ЗЗД,касаторите са мотивирали касационни доводи по същество за неправилност на неуважаването им, с оглед наличието на всички предпоставки на разпоредбата, без да обосновават съществено нарушение на съдопроизводствено /процесуално/ правило във връзка с непроизнасянето.
Ответните страни – [фирма] и [фирма] – не са взели становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
Ищците и ответникът – [фирма] – са страни по предварителен договор за покупко-продажба от 15.02.2006 год., първите в качеството на купувачи,а дружеството – като продавач,поело задължението да построи и прехвърли в собственост на ищците,в напълно завършен вид,недвижим имот – апартамент,в сграда,находяща се в У. І – 108 м.”Бабата”,землището на [населено място],в срок до 01.06.2007 година. Ищците твърдят,че многократно са канили ответника да изпълни задължението си / покани от 29.06.2012 год., 17.07.2012 год. ,01.08.2012 год. – с втората изрично заявили разваляне на договора, при неизпълнение в посочения срок /, като предвид виновното му неизпълнение считат договора за развален, при това твърдейки качеството му на „ фикс сделка „ т.е. настъпване на последиците от развалянето и без необходимост от предварително даден подходящ срок за изпълнение.Претендират връщане на платената по договора сума. В евентуалност, позовавайки се на обстоятелството, че междувременно ответникът се е разпоредил с обекта на предварителния договор, в полза на съответника [фирма] , твърдят изпълнението му обективно невъзможно и претендираната сума дължима поради разваляне на договора по право,съгласно чл.89 ЗЗД. В евентуалност, при уважаване който и да било от двата предходни иска, ищците предявяват срещу [фирма] и [фирма] иск по чл.135 ал.1 ЗЗД, за обявяване относително недействителна спрямо тях сключената помежду им сделка по покупко-продажбата на имота – обект на предварителния договор за покупко-продажба, като увреждаща ги, в качеството на кредитори, твърдейки че двете дружества са „свързани лица „ , по смисъла на пар. 1 ал.1 т.3,4,5,6 и ал.2 на ДР на ТЗ.
Ответникът [фирма] е противопоставил възражение за липсата на предпоставки за разваляне на договора в хипотезата на чл.87 ал.2 ЗЗД / без покана /, респ. и че последиците на разваляне по ал.1 на разпоредбата не са настъпили, поради непредоставен предварително срок за изпълнение. Твърдят ,че забавата в застрояването – приключило към 20.07.2009 год. – се дължи на обстоятелства, които не могат да им се вменят във вина,съгласно чл.81 ал.1 ЗЗД и които, според чл. 9.1 от сключения договор автоматично удължават срока за изпълнение със срока,необходим за преодоляването им,а именно: временни забрани за строителство на кмета на [община], с обща продължителност от година и 5 дни,забава в изпълнението на законно регламентирани задължения на водоснабдителното и електроснабдителното предприятия, за осигуряване присъединяването на обекта към водоснабдителната и канализационна , респ. електроснабдителната мрежи, съгласно чл. 117 от ЗЕ и чл.13 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при които обстоятелства ответното дружество е положило необходимите усилия да съдейства за преодоляването им, вкл. с предприето собствено финансиране и допълнителни строителни работи. Ответникът твърди като причина за несключване на окончателния договор единствено неизправността на ищците по отношение задължението за заплащане на последната парична вноска по продажната цена.По отношение иска за връщане на даденото,поради разваляне предварителния договор по право, като не оспорва факта на разпореждане с недвижимия имот – обект на предварителния договор за покупко- продажба с ищците,в полза на купувача [фирма], противопоставя възражението,че последното дружество е встъпило в дълга му за прехвърляне собствеността върху имота в полза на ищците, поради което не е налице обективна невъзможност за изпълнение, за което свидетелства и отправената до ищците покана за сключване на сделката , с конкретно определени дата и час,на която същите не са се явили. Встъпване в дълг се твърди и от страна на последващия приобретател на имота – [фирма], в капитала на което дружество е внесен , в качеството на апортна вноска от акционера [фирма] .Ответниците оспорват предпоставките за уважаване исковете по чл.135 ал.1 ЗЗД .
За да потвърди първоинстанционното решение, с което съдът е отхвърлил исковете по чл.55 ал.1 предл. трето вр. с чл.87 ЗЗД и чл.89 ЗЗД, а предвид вида на съединяването, не е разгледал исковете по чл.135 ЗЗД, предвид отхвърлянето на исковете за неоснователно обогатяване,въззивният съд е приел, че възражението на ответника за приложение последиците на чл.81 ал.1 ЗЗД е основателно ,тъй като забавата е предпоставена от обстоятелства, за които няма вина – забрани за строителство, наложени от местната администрация и неизпълнение на законно регламентирани задължения на водоснабдителното и електроснабдителното предприятия, за осигуряване присъединяването на обекта към водоснабдителната и канализационна, респ. електроснабдителната мрежи,съгласно чл. 117 от ЗЕ и чл.13 от Наредба № 4 / 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.Приел е, че за това неизпълнение на обществените снабдители ответникът не е бил длъжен да уведоми ищците,още повече при действието на чл.9.1 от сключения между страните договор, предвиждащ че забава,обусловена от обективни причини автоматично предпоставя продължаване срока на договора със срока на самата забава . Нещо повече, съдът е приел, че с отказа за заплащане последната вноска от продажната цена и инициирането на спор относно „обстоятелствата по изповядване на сделката „ / с оглед продажбата на имота на [фирма] / ищците са създали трудности за сключване на окончателния договор и самите те са неизправна страна по същия, а неизправната страна няма право да претендира разваляне на договора. Развалянето е предприето на 17.07.2012 год., но още през 2010 год. ответникът е поканил ищците за сключване на окончателен договор, уведомявайки за въвеждане сградата в експлоатация и канейки ги да заплатят последната вноска от цената. Следователно, ответникът е демонстрирал готовност да изпълни, осуетена единствено от незаплатената последна парична вноска.Независимо от този си извод и без обстоятелства,от установяването на които да би могъл да обоснове виновно неизпълнение на ответника – продавач, съдът е формирал извод за неизправност на всяка от страните по спора ,единствено препращайки – по начин, приложим при контролно-отменителното начало, неприсъщо на настоящата уредба на въззивното производство – към извода на първоинстанционния съд, че никоя от страните не е положила максимални усилия за сключване на окончателния договор. За да отхвърли иска по чл.55 ал.1 предл. трето ЗЗД съдът е приел, че не е доказана обективна невъзможност за неизпълнение, предвид сключения от приобретателя [фирма] договор за „встъпване в дълга„ на [фирма] , за прехвърляне имота на ищците, за което съгласие на ищците не е било необходимо.Респективно е коментирал встъпване в дълга и от [фирма] – дружество, в чийто капитал [фирма] същият недвижим имот е последващо включен, в качеството на апортна вноска от акционера [фирма]. Доколкото са доказани отправени от встъпилите в дълга на ответника лица до ищците предложения за прехвърляне собствеността на имота, според въззивният съд не е налице твърдяната обективна невъзможност за изпълнение. Неразглеждането на исковете по чл.135 ЗЗД е обосновано с принципа за диспозитивното начало, доколкото самите ищци са поставили разглеждането им в евентуалност от уважаване на някой от исковете по чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД, което впрочем би обосновало и материалноправната им легитимация на кредитор по чл.135 ЗЗД.
В изложението по чл.280 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси, обосновани във всяка от хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК / съгласно цитирана в самата касационна жалба съдебна практика, към която изложението изрично препраща /,както и с формално позоваване на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК: 1/ Дължи ли продавачът уведомление до купувачите, за периода на забавата, когато затрудненията за изпълнение на задълженията му по договора, са от обективен характер ?;2/ Липсата на изградени В. и ел.инсталации представляват ли форсмажорно обстоятелство – основание за оправдаване неизпълнението на продавача да завърши сградата и прехвърли на купувачите правото на собственост върху обекта – предмет на сключения с тях предварителен договор,в срок?; 3/Договорът за встъпване в дълг валиден ли е без съгласие на кредитора / купувача по предварителния договор / ? Необходимо ли е уведомяване на кредиторите и в каква форма ?; 4/ Прехвърлянето на имота, предмет на предварителния договор за покупко-продажба, в патримониума на трето лице, без съгласието на купувача по предварителния договор , обуславя ли разваляне на предварителния договор по право? ;5/ При проведено оспорване по чл.193 ГПК и след като не са представени оригиналите на документите / в конкретния случай писмата и договора за встъпване в дълг/, в разрез с указанието на първоинстанционния съд, следвало ли е същите да бъдат изключени от доказателствата? Правилно ли първоинстанционния и въззивния съд са кредитирали тези доказателства и обосновали решението си с тях?; 6/Непроизнасянето на първоинстанционния и въззивния съд по обективно съединен иск / в случая по иска по чл.135 ЗЗД /,за който е платена дължимата по закон държавна такса,основание ли е за отмяна на решението ? Въззивният съд дължи ли произнасяне по същество в този случай или следва да върне делото за ново разглеждане?
Изложението препраща към касационната жалба, но тя не съдържа въпроси, които удовлетворяват изискването за правни въпроси,доколкото са такива по преценка правилността на конкретното съдебно решение, дължима в друга фаза на касационното производство и на различни от тези по чл.280 ал.1 ГПК основания – чл.281 т.3 ГПК.Изложението от своя страна не упоменава кое от цитираните в касационната жалба съдебни решения касаторите отнасят към конкретно формулиран в изложението въпрос, поради което настоящият състав съобразява представените такива, съобразно посочването им във връзка с конкретен касационен довод, респ. и последният – в отношение към конкретно формулиран в изложението въпрос. Не съставляват съдебна практика по смисъла на т.1 и т.2 на чл. 280 ал.1 ГПК представените и цитирани решения – арбитражна практика, както и определенията, постановени по реда на чл.288 ГПК, тъй като нямат сила на пресъдено нещо.Не удовлетворяват изискването по т.2 и представените решения – казуална съдебна практика,без доказателства за влизането им сила.Тези актове настоящият състав изключва от преценката на допълнителния селективен критерий, съгласно задължителните указания на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. и ТР № 2/2011 год. по тълк.дело № 2 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС.Така, формално удовлетворяват характеристиката на задължителна съдебна практика за въззивна инстанция,по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК,единствено опр. № 765 / 07.11.2012 год. по ч.гр.д.№ 631 / 2012 год. на ІV г.о.; ТР № 3 / 2012 год. по тълк.дело № 3 / 2012 год. на ОСГК на ВКС , а приложима като допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК казуална съдебна практика – реш.№ 1476 / 20.01.2009 год. по гр.д.№ 5400 / 2007 год. на ІV г.о. ; реш. № 408 по гр.д.№ 409 / 2003 год. на ІІ г.о. , реш.№ 192 по гр.д.№ 6105 / 2007 год. на І г.о. – по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Първият от въпросите не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК,тъй като произнасянето на въззивния съд по този въпрос не формира решаващ извод за отхвърляне на исковете.Няма и сочено от страната правно основание за съобразяване такова задължение за длъжник , в хипотеза на приложимост нормата на чл.81 ал.1 ЗЗД, съобразена от въззивния съд , т.е. норма, която да го въвежда, при това с последиците на допустимо разваляне договора от кредитора, в случай на неизпълнение,обусловено от обстоятелства, които не могат да се вменят във вина на длъжника / решаващият извод /.Никое от преждецитираните съдебни актове не коментира такъв въпрос,още по-малко дава задължителен отговор на такъв въпрос.
Вторият от въпросите е некоректно зададен спрямо съдържанието на защитата на ответника, тъй като не самата липса на В. и ел. инсталации е обстоятелството, прието като обстоятелство,препятстващо изпълнението му, но за което ответникът не носи вина, а неизпълнението на задължения за изграждането на съоръжения, с оглед присъединяване към съответните мрежи,от страна на дружества – обществени снабдители,чиито задължения са регламентирани в закона. Дори да би бил така формулиран, въпросът би удовлетворил единствено допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Цитираните по-горе съдебни актове, упоменати и към съответния касационен довод в жалбата на страната , не съставляват задължителна съдебна практика по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , нито са доказано влезли в сила приложените решения – казуална съдебна практика. Въпросът не е обоснован с допълнителен селективен критерий за допускане касационното обжалване по същия.
Третият от въпросите покрива общия селективен критерий, доколкото въззивният съд действително е кредитирал – като относимо към недоказаната „обективна невъзможност” за изпълнение задължението на продавача, да сключи окончателния договор за прехвърляне на ищците – продавачи собствеността върху имота – договорите за „встъпване в дълг” на трети лица – приобретатели на имота от същия продавач – ответника [фирма], но последващо на сключването на предварителния договор с ищците,за които е счел, че не е необходимо съгласие на купувачите.Доколкото,обаче, противопоставената от ответника правна фигура безкритично е разгледана от въззивния съд на формалното й правно основание – „встъпване в дълг„, то отговор на правния въпрос се съдържа в самата разпоредба на чл.101 ЗЗД. Дори да се приеме обусловен общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,по идентични на преждепосочените съображения по въпрос втори,не се явява обоснован допълнителен селективен критерий в някоя от сочените хипотези, вкл. по т.3, макар формалното й посочване да не удовлетворява изискването за обосноваване , съгласно задължителните указания по т.4 на ТГР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, по никой от формулираните въпроси. Нормата на чл.101 ЗЗД не е неясна и противоречива, нито има спор в съдебната практика и теория, че за разлика от заместването в дълг, при встъпването в дълг съгласие на кредитора не е необходимо, но изричното му одобрение е свързано с последиците по чл.101 пр. второ ЗЗД, ирелевантни за настоящия казус. Решаващ в случая е извода на въззивния съд доколко осъществените правни действия съставляват „встъпване в дълг”, но правен въпрос с такова съдържание, надлежно обоснован, не е формулиран.
Четвъртият от поставените въпроси също не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд е игнорирал самият факт на разпореждане с правото на собственост от страна на продавача – прехвърлител, позовавайки се на „встъпване в дълга” на същия от страна на трето лице – последващ на сключването на предварителния договор приобретател .Поради това и отговор на този правен въпрос въззивният съд не е давал, а решаващ е извода му за наличие на „ встъпване в дълг „, въз основа на който и последващия извод , за липса на обективна невъзможност за изпълнение. Въззивният съд е отрекъл приложението на чл.89 ЗЗД, но поради различни от разпореждането с правото на собственост предпоставки.Дори да би се приел обоснован общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, не се явява обоснован допълнителен селективен критерий. Горепосочените решения – казуална съдебна практика – са относими към предпоставките на иска по чл.135 ЗЗД .Опр. № 765/07.11.2012 год. по ч.гр.д.№ 631/2012 год. на ІV г.о. е задължителна съдебна практика, като постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК,но по въпроса за това как се определя подсъдността ,с оглед цената, на иск по чл.189 ал.1 ЗЗД , на праводателя на евинциран купувач, при съдебно отстраняване на последния,спрямо собствения му праводател,а ТР № 3/2012 год. на ОСГК на ВКС е постановено по съвършено различен правен въпрос: кои нотариални актове подлежат на отмяна по реда на чл.537 ал.2 ГПК.
Петият въпрос е обусловен от твърдяно,като съществено, процесуално нарушение, но на първоинстанционния, а не въззивния съд, относно кредитирането на писмени доказателства на ответника, които съдът, предвид представянето им в копие и непредставяне оригинал на същите, след изискването му от ищцовата страна,не е изключил от доказателствата по делото.Това процесуално нарушение, в качеството на въззивник, ищецът е релевирал с изричен довод във въззивната си жалба / стр.22-23 / от същата.Непроизнасянето на въззивния съд по този довод, обаче, предпоставя нарушение с различно от съдържанието на поставения правен въпрос и по прилагането на различна от чл.193 ичл.194 ГПК процесуална правна норма, а именно : чл.269 пр. второ вр. с чл. 236 ал.2 ГПК.Правен въпрос по приложението на тези правни норми не е формулиран и обоснован с допълнителен селективен критерий. Във втората му част пети въпрос е изцяло формулиран като въпрос по правилността на конкретното решение,отговор на който се дава след допускане на касационното обжалване, в производство по чл. 290 ГПК, не и в настоящото – по чл.288 ГПК.
Шестият от въпросите не покрива общия селективен критерий, тъй като е формулиран в различна от настоящата хипотеза – на обективно съединен с исковете по чл.55 ал.1 предл. трето ЗЗД евентуален иск по чл. 135 ЗЗД, чието разглеждане е предпоставено от отхвърлянето на тези по чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД. Напълно различно е предявяването на пасивно субективно съединените искове по чл.135 ал.1 ЗЗД – в зависимост от уважаването на който и да било от исковете по чл. 55 ал.1 пр. трето ЗЗД , в който случай и правният интерес от иска по чл.135 ал.1 ЗЗД е предпоставен от призната материалноправна легитимация на ищеца, като кредитор на ответника [фирма],с парично – връщане на заплатеното по предварителния договор, а не с непарично вземане. Такава процесуална предпоставка за разглеждане на евентуалните искове по чл.135 ал.1 ЗЗД,обаче, не е възникнала,което е и основанието за неразглеждането им. Вярно е, че в реш.№ 408 по гр.д.№ 409 / 2003 год. на ІІ г.о. на ВКС, е прието, че и страната купувач по предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот,като кредитор с непарично вземане и носител на потестативно право по чл.19 ал.3 ЗЗД , може да се ползва от защитата на отменителния иск по чл.135 ЗЗД ,бидейки увреден, тъй като длъжникът се е разпоредил с предмета на дължимата престация и се е поставил в положение да не изпълни задължението си.Липсва,обаче, идентитет в защитимия по това дело правен интерес на кредитора- купувач по предварителен договор и заявеният в настоящото производство правен интерес – от удовлетворяване не на непаричното притезание, а на паричното вземане, като последица на уважена претенция по чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД. Поради това , дори да би бил обоснован общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, не се явява обоснован с така цитираното решение допълнителния селективен такъв по т.2 на същата разпоредба. Останалите две решения касаят материалноправните предпоставки за уважаване на иск по чл.135 ЗЗД и обективно са неотносими към настоящия спор, в който въззивният съд не се е произнасял по съществото на тези искове.
Независимо от необосноваването на основание за допускане на касационното обжалване,въззивното решение следва да се допусне до такова, поради вероятната му недопустимост, в частта в която съдът е разгледал иск по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД вр. с чл.89 ЗЗД, вместо такъв по чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД вр. с чл.87 ал.2 пр.първо ЗЗД,доколкото обстоятелствата за разпореждане на продавача по предварителния договор за покупко-продажба на недвижимия имот са отнесени към хипотезиса на чл.89 ЗЗД – разваляне по право, вместо поради виновна невъзможност за изпълнение.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 98 / 07.11.2014 год. по т.д.№ 234 / 2014 год. на Бургаски апелативен съд, в частта му в която е потвърдено решение № 36 от 12.05.2014 год. по гр.д. № 437 / 2013 год. на Бургаски окръжен съд, в частта за отхвърляне иска по чл. 55 ал.1 пр. трето ЗЗД, квалифициран във връзка с чл.89 ал.1 ЗЗД , за връщане на сумата от 60 636,25 евро на отпаднало основание, поради разваляне сключения между Ю. О’К. и С. О’К. и [фирма] предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.02.2006 год., поради разпореждане на дружеството – ответник, в качеството на продавач по предварителния договор, с имота – обект на покупко-продажбата, в полза на трето лице – ответника [фирма].
УКАЗВА на касаторите Ю. О’К. и С. О’К. в едноседмичен срок от уведомяването да представят доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса от 2 371,88 лева за касационното обжалване.
След представяне на доказателството или изтичане на срока, делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение – за насрочване или на състава – за прекратяване .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :