О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
гр.София,18.06.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 118/2010 година
Производството по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на и. , енергетиката и т. гр. С. срещу решението на Софийски апелативен съд № 56/12.08.2009 год., постановено по гр.дело № 155/2008 год. в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ГК, 1 състав от 10.10.2007 год. по т.дело № 122/2005 год. в частта, с която е осъдено на основание чл.59, ал.1 ЗЗД да заплати на „Ф”АД/в несъстоятелност/, гр. В. сумата 1 000 лева, представляваща част от извършени разходи за охрана на склад на обща стойност 12 279,53 лева ведно със законната лихва и мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 161,17 лева, както и сумата 1 000 лева, представляваща част от дължимите 1 041,60 лева – разходи за заплати на материалноотговорни лица на същия склад ведно със законната лихва.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че квалифицирайки погрешно предявеният иск като претенция за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД вместо по чл.18 от приложимата за случая Наредба за държавни резерви и военновременни запаси от 1996 год., която урежда финансирането на дейностите свързани със създаването, поддържането и съхраняването на държавните резерви и военновременните запаси, неправилно е осъден да заплати претендираните разходи.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуален въпрос относно правната квалификация на предявения иск, който е от съществено значение за изхода на спора и е разрешен от въззивния съд в противоречие с постоянната практика на ВКС. В зависимост от правното основание на иска се поставя и въпроса за материалноправната легитимация на ответниците /главен и евентуален/ при режима на Наредбата за държавните резерви и военновременни запаси, по отношение на който също се твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, позовавайки се на приложеното решение от 12.01.2005 год. по т.дело № 2177/2003 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о.
Срещу въззивното решение на САС е подадена насрещна касационна жалба от ищеца „Ф”АД/в несъстоятелност/, гр. В. в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с която са отхвърлени по отношение на евентуалния ответник-М. на и. останалите частично предявени искове, както и изцяло отхвърлените претенции срещу Д. а. „Държавен резерв и военновременни запаси”, гр. С.. Навеждат се доводи за наличие на основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като въпросът за правната квалификация на спора относно дължимостта на разноски във връзка със съхранението на суровини и материали – военновременни запаси и държавен резерв е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, изразена в ППВС № 6/21.12.1979 год., ТР № 1/17.07.2001 год. по гр.дело № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и приложеното р. от 12.01.2005 год. по т.дело № 2177/2003 год. на ВКС-ІІ т.о.
Ответникът по касационните жалби ДА”Държавен резерв и военновременни запаси”, гр. С. поддържа становище, че обжалваното въззивно решение е правилно и не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Позовава се на чл.3 от Наредбата за ДРВЗ, действала към момента на възникване на спорните правоотношения, според която финансирането на дейностите по съхраняване на стоките от ДРВЗ са за сметка на държавния бюджет, а съгласно пар.1 от ПЗР на ПМС № 234/21.10.2003 год. разходите за съхраняване от външни съхранители до края на 2003 год. се изплащат от съответните министерства и ведомства съгласно утвърдените им бюджети за 2003 год.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените в касационните жалби основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на дните по делото констатира следното:
Подадените две касационни жалби – първоначална и насрещна са от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в предвидените от закона срокове по чл.283 и чл.287, ал.2 ГПК, а с оглед изложените в тях доводи и предвид данните по делото, налице е основание за допускане на касационно обжалване о чл.280, ал.1, т.1 ГПК на постановеното въззивно решение.
Видно от изложените в исковата молба фактически основания и петитум предмет на спора е претенция за възстановяване на направени разходи за съхранение на суровини и материали, представляващи държавен резерв и военновременни запаси. Ищецът предявява и ска в качеството си на заварен външен съхранител на тези материали в неговия склад, които са под режима на действуващата през процесния период Наредба за държавните резерви и военновременни запаси приета с ПМС № 312/1996 год. Изрично в с.з. на 02.04.2007 год. пред първоинстанционния съд ищецът е заявил, че претенцията му се основава на цитираната Наредба като е посочил за главен ответник ДА”Държавен резерв и военновременни запаси” и евентуален ответник М. на икономиката.
При тези фактически данни, квалифицирайки предявения иск по чл.59 ЗЗД съдът е приел, че ДА”Д” не е материалноправно легитимиран да отговаря по този иск, предвид облигационната връзка с ищеца по договор за влог на процесните суровини и материали, поради което е отхвърлена претенцията за неоснователно обогатяване срещу главния ответник, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, който е акцесорен.важен е частично иска по чл.59 ЗЗД срещу евентуалния ответник за извършени разходи за охрана на склад и заплати на МОЛ, обслужващи този склад на ищеца, като е прието, че съхраняваните материали са частна държавна собственост и необходимите финансови средства следва да се осигурят от бюджетите на съответните министерства и ведомства.
Постановеното въззивно решение съдържа произнасяне по съществен процесуален въпрос, свързан с правната квалификация на предявения иск. Този въпрос е решен от съда в противоречие с постоянната практика на ВКС, изразена в т.5 от ППВС № 6/21.02.1979 год. и редица други решения на различни състави на ВКС, включително постановени по реда на чл.290 от новия ГПК, според която дадената от ищеца правна квалификация не ангажира съда, който сам е длъжен да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум. В случая, въпреки че изложените в исковата молба фактически основания, от които ищецът черпи правата си сочат на претенция за заплащане на разходи за съхранение на суровини и материали от ДР и ВВЗ под режима на чл.18 от Наредбата за ДР и ВВЗ, съдът погрешно е квалифицирал иска като претенция за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД, който иск има субсидиарен характер съгласно т.10 от ППВС № 1/28.05.1979 год.
Отговорът на така поставения процесуален въпрос обуславя изхода на спора и по отношение на въпроса относно материалноправната легитимация на ответниците по предявения иск.
С оглед на изложеното съставът на ВКС намира за основателни доводите на касатора М. на и. , енергетиката и т. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната му част по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените правни въпроси и в тази връзка-идентичните доводи, изложени в насрещната касационна жалба на ищеца „Ф”АД/в несъстоятелност/ по отношение допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната му част съгласно чл.287, ал.2 ГПК. При това положение следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 56/12.08.2009 год. по гр.дело № 155/2008 год. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационните жалби. С оглед разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ, тъй като ищецът е в открито производство по несъстоятелност, държавна такса не се дължи предварително. Такава не се дължи и от ответника-касатор МИЕТ предвид разпоредбата на чл.84, т.1 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 56/12.08.2009 год., постановено по гр.дело № 155/2008 год.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 26.10.2010 год. в 9.00 часа за разглеждане на касационните жалби, за когато да се призоват страните чрез публикация в Д. вестник.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: