1
2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 37
СОФИЯ, 02.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1394/2018 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение № 420 от 15.12.2017 г. по в.гр. д. № 528/2017 г. на Софийски окръжен съд е потвърдено решение № 119 от 28.06.2017 г. по гр.д. № 777/2016 г. на Районен съд- Елин Пелин, с което е признато за установено по отношение на Р. В. Т., че И. С. С. и К. Г. С. са собственици на ? ид. част от застроено дворно място в [населено място], обл. Софийска, с площ 1017 кв.м, съставляващо парцел …. – ………… в кв. ……… по плана на селото, без построените в него къща и плевня, и на основание чл. 108 ЗС ответницата е осъдена да им предаде владението върху този имот.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Р. В. Т. чрез нейния пълномощник адв. В. В.. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателката поддържа, че е добросъвестен владелец, тъй като не е знаела, че праводателката й не е собственик на цялото дворно място, а изводите на въззивния съд, че като внучка на прехвърлителката няма как да не е знаела, че имотът има наследствен характер, се основават на предположения.
С определение № 8 от 04.01.2019 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали близките родствени отношения между праводател и приобретател съставляват основание, изключващо добросъвестността по смисъла на чл. 70, ал.2 ЗС на приобретателя.
Ответниците по касация И. С. С. и К. Г. С. оспорват касационната жалба. Поддържат, че въззивното решение не страда от пороци, обосноваващи неправилност на същото, тъй като изводите на въззивния съд досежно характера на владението на жалбоподателката Р. Т. са били изградени въз основа на конкретно установени по делото факти.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на предявения от И. С. С. и К. Г. С. иск за ревандикация е ? ид. част от дворно място, цялото с площ 1017 кв.м, съставляващо УПИ ….-…, … в кв. … по плана на [населено място], Софийска област, без построените в него къща и плевня.
От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт № …, т…., дело № …/66 г. С. З. П. е била призната за собственик на основание давност и делба на недвижим имот, представляващ дворно място с къща в [населено място], съставляващо парцел … – …,… в кв. … по плана на селото. С нотариален акт № .., т…., дело № …/86 г. С. М. и съпругът й С. М. продали на своя син И. С. С. ? ид. част от дворното място, без построените в него къща и плевня. С нотариален акт № …., т……, дело № …./2011 г. С. З. М. продала на своята внучка Р. В. Т. цялото дворно място, ведно с построената в него масивна къща.
Срещу предявения ревандикационен иск ответницата Р. Т. е противопоставила възражение за придобивна давност, като е поддържала, че има качеството на добросъвестен владелец, тъй като не е знаела, че праводателката не е собственик на цялото дворно място. Това възражение е намерено за неоснователна от съда в двете инстанции. Прието е, че имотът е придобит на основание придобивна давност по време на брака на прехвърлителката С. М. и нейния съпруг С. М., поради което върху него е възникнала съпружеска имуществена общност. С. М. е починал през 2002 г. и е оставил за наследници по закон съпругата си и 5 деца. Ответницата Р. Т. е внучка на С. и С. М., поради което въззивният съд е приел, че тя е знаела, че праводателката й не е единствен собственик на имота, и че наследниците на дядо й- С. М., между които е и майката на ответницата Р. Т., също са съсобственици, а знанието на тези обстоятелства я прави обикновен/ недобросъвестен/ владелец.
По правния въпрос, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване, настоящият състав споделя разрешението, дадено в решение № 179 от 18.10.2013 г. по гр.д. № 1981/2013 г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 189 от 19.12.2013 г. по гр.д. № 933/2012 г. на ІІ г.о. на ВКС и решение № 214 от 10.04.2009 г. по гр.д. № 6466/2007 г. на ІІ г.о. на ВКС, в които е прието, че близките родствени отношения между прехвърлител и приобретател не съставляват обстоятелство, оборващо установената в чл. 70, ал.2 ЗС презумпция за добросъвестност, както и че възможността да се правят справки за кръга на наследниците не възлага в задължение на приобретателя да издири дали легитимиращият се с констативен нотариален акт прехвърлител е изключителен собственик на имота или само на идеални части от него. Цитираната разпоредба не придава правна релевантност на родствената връзка на приобретателя с праводателя, а свързва добросъвестността с незнанието на приобретателя на определени обстоятелства – че праводателят му не е собственик, или че предписаната от закона форма е била опорочена. Знанието на приобретателя за тези пороци на юридическото му основание не се предполага, а трябва да се докаже по несъмнен начин.
Приетото в обжалваното решение е в противоречие с тази практика. Неправилно знанието на жалбоподателката, че нейната праводателката е била в брак с лице, което към момента на прехвърляне на процесния имот е починало и е оставило, освен праводателката, и други наследници по закон, е приравнено на знание, че праводателката не е собственик на продадения имот. При формиране на този извод съдът не е взел предвид, че в нотариалния акт, с който праводателката С. М. се е легитимирала при продажбата, същата фигурира като единствен собственик. Въззивният съд е приел, че праводателката е придобила имота през време на брака си със С. М., поради което върху имота е възникнала съпружеска имуществена общност. Придобиването на права от другия съпруг по силата на закона обаче е правен извод, а не факт, който може да бъде възприет пряко от нотариалния акт, в който само единият от съпрузите е посочен като собственик. Поради това обстоятелството, че жалбоподателката, като близка родственица / внучка/ на С. и С. М. е знаела, че дядо й е починал и освен съпругата си, е оставил и други наследници по закон, не може да обоснове извод, че е знаела, че праводателката й е собственик само на идеална част, а не на целия имот, респ. че купува от несобственик. Без значение за добросъвестността на приобретателката е дали е могла да съобрази вещноправния статут на имота или да потърси правен съвет за изясняване на собствеността, тъй като констативният нотариален акт има легитимиращ ефект по отношение на собствеността.
По делото не са събрани доказателства и за това, че жалбоподателката е знаела за извършеното през 1986 г. прехвърляне на ? ид. част от дворното място. Само поради това, че това обстоятелство е било известно на някои от съседите, разпитани по делото като свидетели, не може да се направи обоснован извод, че то е било известно и на жалбоподателката.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че към момента на сключване на договора за продажба, с който С. М. е продала на жалбоподателката Р. Т. цялото дворно място, ведно с построените в него сгради, купувачката не е знаела, че праводателката й не е единствен собственик на имота, откъдето следва, че владението, което е установила върху имота е добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал.2 ЗС и за придобиване на имота по давност е достатъчно владението да е продължило в срока по чл. 79, ал.2 ЗС. Като е достигнал до друг извод, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон.
По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено, и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено ново по същество от касационната инстанция, с което предявеният от И. С. С. и К. Г. С. против Р. В. Т. иск за ревандикация на ? ид. част от застроено дворно място в [населено място], обл. Софийска, с площ 1017 кв.м, съставляващо парцел …. – …..,…. в кв. … по плана на селото, без построените в него къща и плевня, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Към момента на предявяване на иска ищците не се легитимират като собственици на ? ид. част от дворното място по силата на сключения през 1986 г. договор за продажба, тъй като това право е придобито от жалбоподателката на основание изтекла в нейна полза 5-годишна придобивна давност.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 420 от 15.12.2017 г. по в.гр. д. № 528/2017 г. на Софийски окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. С. С. и К. Г. С. против Р. В. Т. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване, че ищците са собственици на ? ид. част от застроено дворно място в [населено място], обл. Софийска, с площ 1017 кв.м, съставляващо парцел …. – …..,….. в кв. … по плана на селото, без построените в него къща и плевня, и за осъждане на ответницата да им предаде владението върху този имот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: