Р Е Ш Е Н И Е
№ 37
гр. София, 20.03.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр.д. № 4401/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл. 303, ал. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от Б. Б. К. от [населено място], молба за отмяна вх. № 57764 от 18.09.2017 г. на влязлото в сила решение № 2164 от 26.05.2017 г. по гр.д. № 3428/2017 г. /погрешно посочена 2016 г./ на Варненския районен съд, ГК, 41 с-в, с което са осъдени М. Б. К. и Б. Б. К., и двамата от [населено място], да предадат на Я. М. П. от [населено място], държането на недвижим имот – апартамент в [населено място], подробно описан, отдаден под наем с договор за наем от 27.04.2012 г., на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, както и да му заплатят направените по делото разноски в размер на 683,20 лв.
Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, като поддържа, че при разглеждане на делото съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради ненадлежно съобщаване и призоваване на молителя – ответник в производството, който е бил лишен от възможност да участва по делото и да защити правата си, поради което моли да се отмени влязлото в сила решение и делото бъде върнато за ново разглеждане на районния съд от друг състав. Представя писмени доказателства, както следва: договор за наем от 23.06.2015 г.; договор с доставчик на интернет и телевизия, сключен през месец юни 2015 г.; извлечение от банкова сметка; фактури за ел. енергия; копие от нотариална покана; съобщения с връчен препис от исковата молба и призовка за участие в съдебно заседание, подписани от М. К.. В съдебно заседание се явява лично и поддържа молбата за отмяна на заявените основания като моли влязлото в сила решение да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира разноски, за които представя документи.
Ответникът по молбата за отмяна Я. М. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. П. от АК-В., в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК я оспорва като недопустима, тъй като не е подадена в законоустановения в чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК тримесечен срок, както и като неоснователна, като счита, че представените писмени доказателства не са относими към изхода на делото и не съставляват основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1 ГПК. Претендира направените за настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по молбата за отмяна М. Б. К. от [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Върховният касационен съд, в състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт, с оглед посочените отменителни основания съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК.
По допустимостта на молбата за отмяна е постановено определение № 9 от 09.01.2018 г. по делото, с което е допусната до разглеждане.
Разгледана по същество молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна по следните съображения:
Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. По силата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тази норма предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна/обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. Уважаването на искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се предпоставя от откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда или макар и да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключване на делото, поради обективна невъзможност. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. За да са „нови“ фактите трябва да не са включени във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които трябва да са относими към факти, възникнали преди приключване на делото. Освен това, за да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Това означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорното материално право, респ. постановено в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно. В конкретния случай такива нови обстоятелства и писмени доказателства не са налице. Предмет на решението, чиято отмяна се иска, е иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК за предаване на държанието на недвижим имот – отдаден под наем апартамент в [населено място], с договор за наем от 27.04.2012 г. Представените от молителя писмени доказателства, не опровергават наличието на сключен договор за наем между страните, нито доказват прекратяване на наемното правоотношение, респ. не установяват нови факти и обстоятелства, имащи значение за основателността на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната, вследствие на нарушение на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото между тези основания е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в разглеждане на делото. В случая доводите на молителя са, че е бил лишен от възможност да участва в разглеждането на делото, тъй като съдът е връчил съобщение с препис от исковата молба и призовка за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК чрез първия ответник М. Б. К. – брат на молителя. В случая по делото не е допуснато процесуално нарушение на процедурата по призоваване, което да е основание, попадащо в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Връчването на друго лице е редовно във всички случаи, когато то фактически пребивава на адреса – живее там, независимо дали е член на домакинството на адресата. Процесуалният закон допуска единствено изключение за невъзможност за връчване на лица по чл. 46, ал. 2 ГПК, но само в случаите, когато тези лица участват по делото като насрещна страна на адресата. В разглеждания случай страните не са насрещни страни, те са пасивно легитимирани страни – обикновени другари по предявения иск, а правно ирелевантно при преценката за редовността на уведомяването е обстоятелството дали лицето, което е получило съобщенията и призовките е имало възможност да уведоми за тях адресата им. Отменителното основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, засяга случаи на нередовно съобщаване и призоваване на страната вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до лишаване възможността й да участва в делото, какъвто не е настоящият случай.
Предвид изложеното следва, че съдът е изпълнил законосъобразно задълженията си по изпращането на призовки и съобщения по делото на ответника-молител, поради което не следва извод за допуснато нарушение, свързано с изпращане на съобщенията и призовките по реда на чл. 45 – чл. 47 ГПК.
При тези данни, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за отмяна в хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение.
При този изход на делото, молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата за отмяна Я. М. П. направените разноски за настоящото производство в размер на 500 лева адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 304 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 57764 от 18.09.2017 г. на Б. Б. К. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 2164 от 26.05.2017 г. по гр.д. № 3428/2017 г. /погрешно посочена 2016 г./ на Варненския районен съд, ГК, 41 с-в., на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.
ОСЪЖДА Б. Б. К. от [населено място] да заплати на Я. М. П. от [населено място] направените по делото разноски за настоящото производство в размер на 500 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: