5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 612/2012 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 37
гр.София, 20.09.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
със секретар София Симеонова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 612/2012 година
Производството е образувано по иск на М. Г. Б. и С. Г. С.-двете от [населено място] за отмяна по реда на чл.47, ал.1, т.3, пр.2; т.4 и т.6 ЗМТА на арб.решение № 128/29.03.2012 год. по арб.дело № 128/2012 год. на арбитър Б. Г., с което са осъдени солидарно да заплатят на [фирма], [населено място] сумата 2 789,36 лева-задължения по сключен договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 25.09.2008 год. ведно със законната лихва до окончателното й изплащане, както и 85 лева арбитражни разноски и 307,36 лева-юрисконсултско възнаграждение.
Ищците поддържат становище, че не са били уведомени за подадената искова молба и образуваното срещу тях арбитражно производство; не са получили препис от доказателствата нито указания за правото им да подадат отговор; не са били призовани за насроченото арбитражно заседание, поради което са били лишени от възможност да участвуват и да се защитят по делото. Твърдят, че арбитражното решение противоречи на установения обществен ред на Република България-отменително основание по чл.47, ал.1, т.3, пр.2 ЗМТА, тъй като са нарушени основополагащи правни принципи: за равнопоставеност на гражданскоправните субекти, за правото на защита и равенство на страните в процеса, за състезателното начало и правото на справедлив процес, както и задължението на правораздавателния орган да мотивира актовете си. Излагат съображение, че арбитражното решение не съдържа никакви доводи относно основателността и размера на задължението – защо и кога кредитът е станал изискуем, кои вноски са изплатени и защо са осъдени да заплатят неустойка, надвишаваща два пъти размера на задължението.
Ответникът в писмения си отговор от 02.11.2012 год. оспорва предявения иск като изразява становище, че не са налице твърдяните от ищците основания за отмяна по реда на чл.47 ЗМТА. Поддържа, че всички призовки и книжа по делото са били редовно връчени на посочения адрес в договора за кредит и са получени лично от тях видно от представените обратни разписки, поради което са надлежно уведомени за образуваното арбитражно дело и са имали реалната възможност да вземат участие и да защитят интересите си. Арбитражното споразумение отговаря на изискванията на закона и не злепоставя по никакъв начин интересите на потребителите, тъй като в Общите условия към договора за кредит са посочени имената на арбитрите и е изчерпателно уговорена самата арбитражна процедура, която е била приета от страните и не е била нарушена при разглеждането на конкретния спор. Навежда доводи, че сочените от ищците процесуални нарушения при постановяване на арбитражното решение не обосновават твърдяното основание за отмяната му като противоречащо на обществения ред по смисъла, който законът и съдебната практика влагат в това понятие.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковата молба е подадена от надлежни страни в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Видно от данните по делото, с решение № 128/29.03.2012 год., постановено по арб.дело № 128/2012 год. от арбитър Б. Г., ответниците М. Г. Б. и С. Г. С. /ищци по настоящото дело/ са осъдени да заплатят на [фирма] солидарно на основание чл.240 ЗЗД, първата – в качеството й на кредитополучател, а втората – като неин поръчител, общо сумата 2 789,36 лева, от които 855 лева неизплатени погасителни вноски, 224,36 лева-лихви и 1 710 лева – неустойка по сключен между страните договор за револвиращ заем от 25.09.2008 год.
В настоящото производство съдът не е оправомощен да проверява правилността на постановеното арбитражно решение, не може да навлиза в материалноправните отношения между страните, нито да пререшава спора – предмет на арбитражното дело. Контролът, който държавният съд упражнява по силата на чл.47 ЗМТА не е инстанционен и се осъществява само по повод и в рамките на конкретно наведени в исковата молба основания, които са изчерпателно изброени в цитираната правна норма и не могат да бъдат тълкувани и прилагани разширително. Пороците на арбитражното решение не са основания за отмяна по смисъла на ЗМТА.
Съгласно чл.47, т.3, пр.второ ЗМТА /на която се позовават ищците/, арбитражното решение може да бъде отменено, ако то противоречи на обществения ред на Република България.
С понятието „обществен ред” се обхващат тези повелителни норми, които образуват основата на правопорядъка, охраняващи основни ценности, чието зачитане трябва да бъде обезпечено. В практиката на ВКС по прилагане на чл.47, т.3 ЗМТА се приема, че противоречие с обществения ред има тогава, когато са нарушени онези императивни правни норми от публичен характер, които са установени от Конституцията и формират основите на правовия ред в държавата когато съдържанието на решението и начинът, по който е постигнато са несъвместими с този ред. Не всяко нарушение на материалния и процесуалния закон представлява основание за отмяна по този текст – в този смисъл е р.по т.дело № 885/2009 год. на ВКС, ТК, І т.о., р. по т.дело № 896/2007 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о., р. по т.дело № 696/2008 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о. и др. В конкретния случай, с арбитражното решение, чиято отмяна се иска, не са нарушени такива повелителни правни норми, поради което не е налице соченото основание за отмяната му по т.3 на чл.47 ЗМТА. Твърдяната необоснованост и липса на мотиви води евентуално до неправилност на арбитражното решение, а не до противоречието му на обществения ред в страната. Както вече беше посочено, пороците на арбитражното решение не са основание за отмяната му по реда на чл.47 ЗМТА.
Неоснователно е и позоваването на чл.47, т.4 ЗМТА. Твърденията на ищците са, че не са били надлежно уведомени за арбитражното производство, поради което не са могли да вземат участие в процеса и да защитят правата си. Тези твърдения се опровергават от приложените към арбитражното дело два броя обратни разписки на куриерска служба „Е. експрес”, от които е видно, че на 07.03.2012 год. на адресите на ищците /ответници по арбитражното дело/ са били получени срещу подпис призовка и искова молба по арб.дело № 128/2012 год. насрочено за 29.03.2012 год. При тези фактически данни се налага извода, че същите са били надлежно уведомени за образуваното арбитражно производство и не е нарушено правото им на защита в процеса. На същия адрес на всяка от тях е изпратено и копие от арбитражното решение, чието получаване те не са оспорили. Съгласно чл.8 от приложимия в случая Правилник за организиране и провеждане на арбитраж AD HOC, преписи от исковата молба заедно с приложенията, както и призовките се изпращат по пощата или чрез куриер, препоръчано с обратна разписка. Тези документи могат да бъдат връчени лично на страната или на друго лице, близък на страната, което се подписва срещу разписка. В случая, с оглед данните по делото предвиденият начин за уведомяване на страните по арбитражното дело е бил спазен и те са имали възможност да изразят становището си по иска и да организират защитата си.
Не е налице и соченото основание по чл.47, т.6 ЗМТА, на която се позовават ищците. Според цитираната разпоредба, арбитражното решение може да бъде отменено, ако страната, която иска отмяната докаже, че образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните, а ако такова липсва или противоречи на повелителни разпоредби на този закон – когато не са приложени нормите на ЗМТА. Под арбитражен съд законът има предвид конкретния решаващ състав, а не арбитражната институция, пред която е отнесен за разрешаване спора. Посочената хипотеза се отнася не за всяко процесуално нарушение при гледане на делото и постановяване на арбитражното решение, а само за конкретно посоченото, което е свързано с формирането на решаващия орган и съобразяването на арбитражната процедура със закона и постигнатото между страните споразумение. В случая, видно от представените от ищците с исковата им молба Общи условия на [фирма], представляващи неразделна част към подписания от тях договор за револвиращ заем, конституирането на решаващия арбитражен орган е извършено в съответствие с приетата в чл.18 арбитражна клауза. В същата е предвидено, че всички спорове, произтичащи или във връзка с този договор ще бъдат отнесени за разрешаване еднолично от който и да е от посочените арбитри, за които страните предварително дават своето съгласие. Един от тези арбитри е и адвокат Б. Г., която е постановила арбитражното решение, чиято отмяна се иска. Нещо повече, в чл.18.2 страните се съгласяват дори делото да се реши само въз основа на писмени доказателства и становища без да бъдат призовавани. Арбитърът може да насрочи устни преговори, ако приложените писмени документи са недостатъчни за разрешаване на спора.
Следователно, с оглед данните по делото, конституирането на решаващия арбитражен орган е извършено в съответствие с посочените правила на ОУ. Делото е разгледано от надлежен състав в рамките на неговата компетентност съобразно волята на страните, изразена в цитираната арбитражна клауза, която ги обвързва в избора им на орган и процедура, по която да се разреши спора им.
С оглед на всичко изложено дотук, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените от ищците основания по чл.47 ЗМТА за отмяна на постановеното арбитражно решение, поради което предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен. При този изход на спора, в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски в настоящото производство в размер на сумата 400 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Г. Б. и С. Г. С.-двете от [населено място] иск за отмяна на основание чл.47, т.3, т.4 и т.6 ЗМТА на арбитражно решение № 128/29.03.2012 год. по арб.дело № 128/2012 год. на арбитър Б. Г..
ОСЪЖДА М. Г. Б., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] и С. Г. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплатят на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата 400/четиристотин/лева съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: