Р Е Ш Е Н И Е
№ 370
гр.София, 24.04.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в публично съдебно заседание
на шестнадесети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря: Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 1394/ 2008 г.
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а и сл. от ГПК (отм.) вр. пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. Б. против въззивно решение на Софийски градски съд, б.о., І въззивен с-в № 124 от 01.08.2007 г. по гр.д. № 1030/ 2006 г в частта му, в която след частична отмяна на решение на Софийски районен съд по гр.д. № 2037/ 2005 г. на основание чл.107 ал.1 от СК е решен по същество спорът между касатора и К. И. Б. за предоставяне на ползването на семейно жилище. С обжалваното решение ползването е предоставено на К. И. А. като са зачетени запазените права на пълнолетните деца на страните да ползват детската стая от апартамента, а претенцията на жалбоподателя за предоставяне на ползването е отхвърлена.
В жалбата се твърди, че изводът на СГС относно невъзможността семейното жилище да се ползва общо от двамата съпрузи е необоснован. Изложени са доводи, че въз основа на доказателствата по делото не следва да се счита, че отношенията между бившите съпрузи са нетърпими. Според касатора имота има самостоятелни непреходни стаи, като всеки от бившите съпрузи може да ползва по една от тях. Фактическото разделно съжителство между съпрузите по този начин било възможно, тъй като те от години са се разделили по този начин и всеки от тях на практика е организирал отделно домакинство. Поради това касаторът моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго решение, с което ползването на семейното жилище да бъде разпределено между двамата бивши съпрузи. Претендира за присъждане и на разноските по делото.
Ответникът по касация – К. И. Б. – оспорва жалбата. Счита за установено по делото, че отношенията между нея и жалбоподателя са нетърпими, което било установено от изявленията на разпитаните по делото техни деца. Същите съобщавали факти за злоупотреба с алкохол от страна на бащата и пълната му дезинтересираност от издръжката на семейството. Поради това счита, че съвместното съжителство е невъзможно и моли решението на СГС да бъде оставено в сила в обжалваната част.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима, но за неоснователна.
С въззивното решение е прекратен бракът между К. И. Б. и С. К. Б. по вина на мъжа, като в тази част решението е влязло в сила. От брака има две деца, които са навършили пълнолетие в хода на процеса. Видно от представения договор за продажба на държавен недвижим имот от 27.12.1996 г., докато е траел бракът съпрузите са придобили възмездно правото на собственост върху апартамент № 101 в гр. С., ж.к.”Л”, бл.367, състоящ се от две стаи, дневна и кухня. Не се спори, а е видно от свидетелските показания, че семейството до завеждане на делото и понастоящем обитава този имот. Двете деца ползват детската стая в жилището, касаторът – кухнята, а бившата съпруга – хола. От години бившите съпрузи на практика имат отделно домакинство – всеки от тях сам приготвя храната си, грижи се за хигиената си и за своята издръжка. Общ семеен бюджет нямат. Издръжката на децата е била грижа на жената, касаторът не е давал издръжка за жилището и децата.
От свидетелските показания на Н. Б. се установява, че касаторът се държи лошо с бившата си съпруга – обижда я, дразни я без да бъде предизвикан и прибягва до физическа разправа. От своя страна жената също се е държала обидно с мъжа, но разправиите не са били предизвикани от нея, а от мъжа. Според свидетеля баща му е „нетърпим”. Свидетелката Т. е съобщила, че бившите съпрузи са се карали често, като е имало инцидент, при който мъжът е чупел и разхвърлял семейното имущество. Правилно въззивният съд е кредитирал тези показания, тъй като няма никакви данни които да сочат на необективност на свидетелите или да опровергават съобщеното от тях. Свидетелите С. и Ч. изрично декларират, че нямат преки впечатления от общия живот на бившите съпрузи, поради което съобщеното от тях не противоречи на казаното от другите двама свидетели. Ето защо доводите на касатора за неправилна преценка на доказателствата от въззивния съд следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователни са и доводите за неправилност на изводите на въззивния съд, направени въз основа на установените факти. При констатираното състояние на отношенията между бившите съпрузи, същите не могат да се квалифицират като „търпими”. Напротив, св. Н изрично подчертава, че баща му е „нетърпим”. Обидите между бившите съпрузи, трайно установената неприязън между тях и случаите, в които касаторът е прибягвал до физическа разправа, сочат на невъзможност от продължаване на съвместното съжителство. Правилно е приетото то въззивния съд, че „търпимостта” предполага спокойна обстановка за живеене, а не постоянно напрежение. Доводите на касатора, че страните вече живеят в семейното жилище съвместно от години, като всеки е организирал собствено домакинство, нямат връзка с търпимостта помежду им. Вярно е, че съвместното (а фактически при условията на разделни домакинства) живеене е продължило значително време, но това не е аргумент съдът да продължи това състояние, щом то не е търпимо за жената от прекратения брак.
Тъй като не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение, същото следва да бъде оставено в сила в обжалваната част.
С оглед изхода на спора само ищцата има право на разноските по касационното производство, които следва да бъдат възложени в тежест на касатора.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на СГС, брачно отделение, І в.с. № 124 от 01.08.2007 г. по гр.д. № 1030/ 2006 г, в частта му, в която на К. И. Б. е предоставено ползването на семейно жилище.
ОСЪЖДА С. К. Б. да заплати на К. И. Б. сумата 300 лв (триста лева) разноски по касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: