Р Е Ш Е Н И Е
№ 363
гр.София, 08.10.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ИВЕТА АНАДОЛСКА
със секретар Румяна Виденова
и с участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 363/2008 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по протест от прокурор в апелативната прокуратура-София срещу второинстанционната (въззивна, нова), оправдателна присъда спрямо подсъдимите баща и син Ц. В. Ц. и М. Ц. ев В. , издадена от апелативния съд в София след отмяна на осъдителната присъда спрямо двамата на Видинския окръжен съд.
Присъдата на апелативния съд – № 19 от 14 април 2008 год. по внохд № 330/2008 год., е по обвинението, че на 17 септември 2004 год. подсъдимите са съизвършили неразрешени археологически разкопки с техническа средства на територията на археологическия паметник на културата „Античен град Рациария” – престъпление по чл.278б, ал.2 във връзка с чл.20, ал.2 НК. Присъдата е оправдателна за четвърти път; трите предишни оправдателни присъди са били отменени по касационен ред от ВКС, състави съответно на І, ІІІ и ІІ наказателни отделения.
Първоинстанционната, осъдителна присъда – № 21 от 10 март 2005 год., е издадена от окръжния съд по обвинение в същото престъпление, като подсъдимите са били наказани с лишаване от свобода и глоба, 3 години и 5 000 лева – Ц. Ц. , 3 години и 6 месеца и 5 500 лева – М. В. , но с ефективно лишаване от свобода – само последният, който трябва да изтърпи отделно и предишно условно наказание 3 месеца лишаване от свобода, наложено му през 2003 година по друго дело, на районния съд във Видин.
В касационния протест има позоваване на отменителното основание „нарушение на закона „ (чл.348, ал.1, т.1 НПК), а отмяната на присъдата е поискана с оглед на чл.354, ал.1, т.4 и ал.3, т.3 НПК, въпреки че се сочат аргументи за нарушение и на процесуалния закон от страна на въззивния съд, което пък е признак за неправилното разбиране, че ВКС може да отменя оправдателни присъди с оглед единствено на това свое правомощие (вж. и р.394/02-І, Бюл.9/02).
Протестът е поддържан и в съдебното заседание на ВКС, а защитниците на подсъдимите са за неговото отхвърляне.
ВКС намери протеста за основателен, макар и не по всички съображения, изложени в него или в негова подкрепа.
Законосъобразната правна квалификация на основанието, поради което протестираната присъда трябва да бъде отменена, е „съществено нарушение на процесуални правила” (чл.348, ал.1, т.2 НПК).
Въззивният апелативен съд за пореден път не е изпълнил указанията на касационната инстанция, които са задължителни относно прилагането на материалния закон и отстраняването на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила (чл.355, ал.1, т.2 и 3 НПК).
И трите отменителни касационни решения, постановени досега, са категорични, че недостатъците при формулиране на обвинението не са пречка да бъде издадена осъдителна присъда по него. Постановяването отново на оправдателна присъда, въпреки тези указания, е само по себе си съществено нарушение на процесуалните правила (вж. пак цит.вече р.394/02-І).
Трите досегашни решения на ВКС са категорични още, з а щ о първоначалното обвинение позволява издаването на осъдителна присъда без да е необходимо то да бъде изменяно по реда, предвиден в НПК. Кодексът – както действащият от 29 април 2006 год., така и отмененият с него – е последователен в разбирането си, че приложението на закон за „същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление” (чл.337, ал.1, т.2, съответно чл.335, ал.1, т.2 НПК) не представлява форма на изменение на обвинението; иначе не би го позволил без инициативата на субекта, който осъществява процесуалната функция по обвинението, нито във втората инстанция (по силата на цитираните разпоредби), нито в първата инстанция (по аргументи за обратното на уреденото в чл.287, съответно чл.285 НПК).
Накрая, ясна е тезата на досегашните отменителни решения и з а щ о възможността да бъде произнесена, осъдителна присъда е в случая приложение на закон именно за „с ъ щ о т о” наказуемо престъпление. Първо, защото за в ъ з н и к в а н е т о на отговорността по чл.278б, ал.1 НК (не за нейната степен!) е без значение дали са извършвани неразрешени „археологически разкопки” или само „изкопни работи”, както и дали извършването им е станало на „територията” на археологически паметници на културата или в тяхната „охранителна зона” (уточнението в законовия текст от 2006 год. – ДВ, бр.75/2006 год. – е само редакционно!). Следователно, въпреки че прокурорът неправилно обвинява подсъдимите за археологически разкопки на територията на „Античен град Рациария”, обвинението трябва да бъде същото – с ъ с с ъ щ а т а п р а в н а к в а л и ф и к а ц и я, съответно-наказуемост (по чл.278б, ал.1 НК) – и в законосъобразната му нова формулировка „неразрешени изкопни работи в охранителната зона” на археологическия паметник на културата. Второ, възможността да бъде произнесена осъдителна присъда по чл.278б, ал.1 НК е в случая приложение на закон за „същото наказуемо престъпление”, защото фактите по обвинението (обстоятелствената му част) не са претърпели никаква промяна – нито съществена, нито несъществена. Сам апелативният съд е отбелязал в мотивите си, че: „В настоящото производство до момента липсва спор относно фактологията по престъпната дейност, приета от първостепенния съд…”(с.2).
Разбира се, ВКС не би указал трикратно в решенията си възможното осъждане на подсъдимите, ако то само формално отговаряше на условията по чл.337, ал.1, т.2 НПК, съответно чл.335, ал.1, т.2 НПК(отм.) ВКС без съмнение е отчел наличието и на още едно, макар и само подразбиращо се от гледна точка на основните принципи в наказателния процес условие: да не допусне накърняване на правото на защита на подсъдимите, да не се окажат те „изненадани” от осъждането им вместо за престъпни „археологически разкопки” на територията на археологическия паметник, за „изкопни работи” в охранителната му зона; „изненадани” в резултат на лишаването им от възможността да се защитят срещу тези нови правни изводи, макар и от същите факти (вж. повече за съобразяването в тоя смисъл с правото на защита в р.624а/1993-І, Бюл.4/94, което съобразяване не се влияе съществено от промените, настъпили в НПК). За възникването на такава процесуална „изненада” в случая въобще няма място поради съотношението между правните изводи по обвинението и дължимите правни изводи според законосъобразната правна квалификация по чл.278б, ал.1 НК. Особеност на случая е, че всъщност предишните правни изводи с ъ д ъ р ж а т в с е б е с и или о б у с л а в я т и новите правни изводи, след като археологическите р а з к о п к и са немислими фактически без и з- к о п н и работи, а т е р и т о р и я т а на археологическите паметници е определяща за съществуването на тяхната о х р а н и- т е л н а з о н а. При това положение едва ли би могло да се спори, че онзи, който се е защитавал (имал е възможност да се защити), по обвинение за неразрешени археологически разкопки на територията на археологически паметник, е осъществил на практика правото си на защита и по обвинението за неразрешени само изкопни работи в охранителната зона на археологическия паметник.
Ръководен от всичко изложено, ВКС – І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 19 от 14 април 2008 год. по внохд № 330/2008 год. на Софийския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази инстанция от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: