О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
гр. София, 18.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 92 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „М” А. , гр. С. чрез процесуалния му представител адв. Д срещу решение № 1* от 05.10.2009г. по гр. д. № 1135/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 5 състав. С обжалвания съдебен акт е отменено решение № 10 от 11.03.2009г. по т. дело № 861/2006г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-3 състав в осъдителната част, отхвърлен е иска, предявен от „М” А. , гр. С. срещу „Застрахователно акционерно дружество А. ” А. , гр. С. за изплащане на застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 04 100 1402 А0000010284/16.06.2005г. до размер на 6 225 щ. д., първоинстанционното решение е оставено в сила в отхвърлителната му част до пълния предявен размер 10 375 щ. д. и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 180 лв. – разноски по делото.
Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в писмено изложение към касационната жалба допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Касаторът поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които се решават противоречиво от съдилищата: 1/ прекратяването на действието на рамкова полица № 0* от 28.04.2004г. води ли до прекратяване на действието на сключените въз основа на нея добавъци и конкретно на застрахователна полица № 04 100 1402 А0000010284/16.06.2005г.; 2/ дали неизпълнението от застрахования на т. А.3.7. от Общите условия е основание за отказ на застрахователя да въпроси са решени в противоречие с решение № 109/16.02.2009г. по т. дело № 91/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 138/19.11.2009г. по т. дело № 367/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., а по въпроса за действието между застрахования лизингодател и застрахователя на рамкова полица № 0* от 28.04.2004г. и издадените въз основа на нея добавъци, вкл. и застрахователна полица № 04 100 1402 А0000010284/16.06.2005г. съществува противоречива съдебна практика – в обжалваното решение този въпрос е решен в противоречие с влезли в сила решение № 240/28.10.2008г. по гр. д. № 3273/2007г. на СГС, ГО, ІІ-Д въззивен състав във връзка с решение от 22.01.2007г. по гр. д. № 15491/2006г. на СРС, ГК, 64 състав и решение от 05.06.2009г. по гр. д. № 2712/2007г.на СГС, ГК, ІV-Г въззивен състав във връзка с решение от 05.06.2007г. по гр. д. № 19472/2006г. на СРС, ГК, 60 състав.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество А. ” А. , гр. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване – касаторът не е посочил материалноправният или процесуалноправният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а посочването на противоречива съдебна практика като основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК при твърдяното противоречие с практиката на ВКС се явява излишно. По същество излага доводи за правилност на решението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е констатирал, че между страните въз основа на застрахователна полица № 0* от 16.06.2005г. е възникнало правоотношение по договор за застраховка, с който застрахователят е приел да обезщети застрахования при посочените условия и срок за риска неплащане на лизингови вноски по договор за лизинг, сключен на 01.06.2005г. между ищеца и лизингополучателя К. Р. С. за лек автомобил марка АУДИ, модел А8, с рег. № С* За да направи извод, че ответникът не дължи заплащане на застрахователно обезщетение, решаващият съдебен състав е приел, че е налице хипотезата на специален изключен риск съгласно клаузата на А.4.4. от Общите условия – връщане на вещта /лекия автомобил/ на застрахования лизингодател от неизправния лизингополучател. Според САС възражението на ответника за прекратяване действието на договора едностранно с предизвестие от застрахователя е неоснователно, тъй като писмото се отнася до рамковата полица от 28.04.2004г., а процесната застрахователна полица не препраща към нея и не представлява добавък. Изложени са и евентуални съображения, че дори да се приеме, че процесната полица е добавък към полицата от 28.04.2004г., отговорността на застрахователя не следва да се ангажира въпреки спирането на плащанията поради обстоятелството, че МПС е върнато на застрахования собственик – изключен риск по раздел V, т. 5.15. на рамковата полица. За да отхвърли иска, въззивният съд е приел също, че ищецът не е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от клаузите на А.3. на специалните условия – не е изпращал на лизингополучателя предупредително писмо за забавата, а на застрахователя уведомление за нея, с изключение за първата вноска, съгласно т. А.3.6., и не е доказал изпращане на предизвестие до съконтрахента си за едностранно прекратяване на договора поради неплащане на третата поредна вноска, съгласно т. А.3.7. Решаващият съдебен състав е изложил и съображения, че при приемане на тезата за приложимост на рамковата полица и прекратяването й с предизвестие съобразно клаузата на чл. 44, застрахователно обезщетение не се дължи, тъй като прекратяването на застрахователния договор предхожда настъпването на застрахователното събитие по т. 5 от Общите условия.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора, обусловил е решаващите правните изводи на съда по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора материалноправни въпроси са релевантни за спора и са решени в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 109/16.02.2009г. по т. дело № 91/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 138/19.11.2009г. по т. дело № 367/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В цитираните съдебни актове ВКС е приел, че прекратяването на рамковата полица не води до прекратяването на всички издадени въз основа на нея полици, респективно до непредоставянето занапред на застрахователно обезщетение за събития след датата на прекратяването, както и че изтичането на едномесечния срок има за последица само на рамковата полица, защото отделният добавък не е част от фактическия състав за валидността на застрахователния договор от 28.04.2004г. по отношение на конкретен лизингов договор. По отношение на втория, посочен в изложението към касационната жалба въпрос, становището на ВКС в постановените на основание чл. 290 ГПК решения е, че задължението на застрахования по т. А.3.7. от Общите условия за застраховка срещу неплащане на дължими вноски по договори за лизинг и договори за продажба на изплащане при неплащане на трета поредна вноска да изпрати известие за прекратяване на договора би могло да се разглежда като насочено към ограничаване на вредите по чл. 389, ал. 2 /отм./ ТЗ, но неизпълнението му не рефлектира върху дължимия размер на застрахователното обезщетение. Поради изложените съображения въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен, тъй като противоречивата съдебна практика на съдилищата по посочените от касатора въпроси към настоящия момент е преодоляна с цитираните решения на ВКС, които са задължителни съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК, т. 2.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 05.10.2009г. по гр. д. № 1135/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 5 състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 203,21 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.