1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
гр.София, 13.04.2016г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1478 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 01.12.2015г. по гр.д.№3006/2015г. на АС София, с което частично е отхвърлен иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД.
Жалбоподателката О. Н. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението съдът се е произнесъл по материално правен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС и който е разрешаван противоречиво от съдилищата .
Ответникът А. М. К., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил като неоснователен иска, предявен от О. Н. срещу А. М. за отмяна на договор за дарение на недвижим имот, сключен от 17.09.1991г., с н.а.№8а, н.д.№11302/1991г. на Нотариус при Софийски районен съд, по отношение на ? ид.ч. от дарения с него недвижим имот, представляващ : ап.№29, находящ се в [населено място],[жк], [улица], сега [улица]Със същото решение съдът е прекратил като недопустимо производството по делото в частта му за отмяна на същото дарение за останалана 1/2идеална част от подарения имот.
Установено е по делото, че с договор за дарение от 17.09.1991г. ищцата и съпруга й, починал на на 30.05.1995г., са прехвърлили на сина си А. М. правото на собственост върху недвижим имот, като са си запазили пожизнено правото на ползване.
Представено е извлечение от банкова сметка, титуляр на която е ответника А. М. , която считано от м.12.2014г. е била захранвана със сумата от 150лв. месечно, като основанието за това е било : „издръжка на родител”. Установено е, че с пълномощно рег.№6045/10.12.2014г. ищцата е била упълномощена да тегли неограничено суми от посочената банкова сметка за подпомагане на ежедневните си нужди и потребности, като е прието по делото извлечение, от което се установява, че посочената по-горе сума постъпва ежемесечно по банковата сметка.
От заключение на вещо лице съдът е приел, че ищцата се намира в увредено общо състояние, с видим задух, компенсирана сърдечна дейност и забавено движение, придвижва се прегърбена с помощта на една патерица с накуцваща походка на ляво, нуждае се от придружител, който да и помага при извършване на ежедневните дейности с тоалет, хранене и лечение. Посочено е, че същата следва да спазва диета , която изисква намаляване на мазнини и въглехидрати.
При тези данни съдът е приел, че правото да се иска отмяна и за дарението, направено от починалия дарител, до ? ид.ч. се е погасило, тъй като от момента на настъпване на неговата смърт до образуване на исковото производство е изминал период, който е по-голям от една година, поради което предявеният иск за отмяна на договора за дарение за ? ид.ч. е недопустим и е прекратил производството по делото в тази му част.
Съдът е посочил, че за да възникне в полза на дарителя правото да претендира издръжка, е необходимо не само да настъпи такова обективно състояние, но и да бъде направено искане за това до надареното лице, което да достигне до адресата /надарения/.Такъв е процесния случай, в който искането за плащане на издръжка е било обективирано в исковата молба, която е била връчена на ответника на 20.02.2014г.
Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извода, че дарителят е изпаднал в състояние, което не му позволява да покрие разходите си, съобразно конкретните му индивидуални потребности. Посочил е, че средномесечния размер на необходимата за покриване нуждите на ищцата издръжка е в размер на около 800лв., като получаваната от дарителката пенсия е от 320лв., а изплащаната от надареното лице в хода на процеса месечна издръжка е от 150лв. Приел е, че получаваните суми и възможността да се реализира доход от отдаването под наем на тристаен апартамент в [населено място], доколкото ищцата има запазено пожизнено ограничено вещно право на ползване върху имота, следва да обосноват извода, че същата не се нуждае от издръжка за да покрие своите нужди. Прието е, че е без значение е обстоятелството, че ответникът живее в дарения имот от 1995г., тъй като ищцата би могла да защити по исков ред ограниченото си вещно право на ползване и да придобие фактическа власт върху него. При теди данни съдът е отхвърлил предявеният иск за отмяна на договора за дарение до дарената от ищцата ? ид.ч. от недвижимия имот.
В изложение по чл.284, ал.3, ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора, а именно за точното тълкуване на разпоредбата на чл.227, б.”в” ЗЗД. Поддържа, че са налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Представя решения на въззивни съдилища без отбелязване да са влезли в сила, поради което не следва да се съобразяват при допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че е налице основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за точното приложение на разпоредбата на чл.227,,б.”в” ЗЗД, с оглед даденото разрешение на същия в решението в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за отмяна на дарението до размер на 1/2идеална част от подарения имот, в противоречие с тълкуването му в ТР№1/2013г. ОСГК на ВКС.
Що се касае до решението в частта му, с която производството по иска е прекратено, настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като поставения в изложението въпрос не е от значение за изхода на спора в тази му част и е неотносим към преценката на съда за недопустимост на производството по иска за отмяна на процесното дарение до размер над 1/2идеална част от подарения имот.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.12.2015г. по гр.д.№3006/2015г. на АС София, в частта му , с която е отхвърлен иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД за отмяна на дарение до 1/2идеална част от същото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото решение в частта му, имаща характер на определение, с която производството по иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД за отмяна на дарение за разликата над 1/2идеална част от същото, е прекратено.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: