Р Е Ш Е Н И Е
№ 371
гр.София,27.04. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2840 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. И. срещу решение от 10.03.2008 г. на К. окръжен съд, ГК, 4 състав по гр.д. № 479 от 2007 г., с което е оставено в сила решението от 18.05.2007 г. по гр. д. № 1066/2006 г. на К. районен съд, ГК за установяване на основание чл.21 от СК по отношение на Д. С. И., че Г. А. К. е изключителен собственик вследствие на частична трансформация на лични средства на 2787/6287 идеални части от придобит по време на брака между страните двустаен апартамент № 55, ет.4, вх. „В”, бл.61, кв. „З” в гр. К..
В жалбата са твърди, че решението е неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Пълномощникът на ответника по касационната жалба Б. А. А. , конституиран като наследник на починалия в хода на делото пред ВКС ответник Г. А. К., оспорва същата като неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 17 от 19.01.2009 г. на ВКС.
За да уважат предявения от Г. А. К. иск за собственост върху 2787/6287 ид.ч.от процесния апартамент поради трансформация на лични средства на К. при закупуването на този апартамент по време на брака му с касаторката Д. И. , съдилищата са приели въз основа на свидетелските показания на брата на ищеца и на още двама свидетели, че преди брака между страните, през 1964 г. ищецът е получил по дарение от родителите си 3000 лв. и е спестил лични средства в размер на 3000 лв., които са били предназначени за закупуване на жилище. Въпросът, дали именно събраните от ищеца още през 1964 г. парични средства са били използвани за закупуване на жилището 26 години по-късно /на 02.10.1990 г./ или междувременно са били използвани за покриване на други нужди на семейството, не е бил обсъден от въззивния съд.
Така постановеното решение на въззивния съд противоречи на съдебната практика на ВКС по съществения процесуален въпрос за тежестта и начина на доказване на трансформация на лични средства в имущество, придобито по време на брака. Според решение № 865 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о., ищецът, който твърди трансформацията, трябва да я установи чрез пълно и пряко доказване. Според посоченото от касаторката решение № 1* от 16.05.1996 г. по гр.д. № 2* от 1995 г. на ВКС, Четвърто г.о., съдът е длъжен да събере и обсъди доказателства за продължителността на брака между страните, затова колко време след сключването на брака е придобито имуществото, какви доходи са получавали съпрузите и имали ли са възможност с тях да придобият имуществото, какво е било материалното положение на родителите им и др. Едва след цялостен анализ на тези обстоятелства, съдът може да се произнесе дали е налице трансформация.
Настоящият състав на ВКС счита за правилна практиката, обективирана в горепосочените решения на ВКС поради следното: Съгласно чл.19, ал.1 и 3 от СК от 1985 г. /отм./, придобитите по време на брака на страните имущества по презумпция са тяхна съпружеска имуществена общност. Оборването на тази презумпция и доказването, че придобито по време на брака имущество е лична собственост, тъй като е придобито с лични средства на един от съпрузите /чл.21 от СК от 1985 г. /отм./, е изцяло в тежест на този съпруг. Същият следва да докаже, не само че е притежавал лични средства от преди брака, но и че именно тези лични средства са вложени при закупуването на имота, за който се спори.
С оглед на това разрешение на съществения за делото въпрос, обжалваното решение е неправилно. Признавайки трансформацията въз основа на непълно доказване от страна на Г. К. на влагането на лични средства в покупко-продажбата на процесното жилище, въззивният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено.
Тъй като не се налага извъшването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество от ВКС. Твърдението на Г. К. , че е вложил лични средства в закупуването на апартамента- съпружеска имуществена общност, не е пълно доказано. Действително, по делото са събрани показания на свидетели, от които се установява, че ищецът е притежавал от преди брака си с Д. И. лични средства в размер на 3000 лв. и че още преди сключването на брака му с И. родителите му са му дарили още 3000 лв. Липсват писмени доказателства, а и никой от разпитаните по делото свидетели не твърди категорично, че именно спестените от К. преди брака му и дарени от родителите му през 1964 г. средства са били вложени от него при закупуването на процесния апартамент цели 26 години по-късно /на 02.10.1990 г. /. Свидетелите В. Л. и Б. К. свидетелстват само затова, че парите, които родителите на К. са казвали, че ще дадат за закупуване на жилище, действително са му били дадени и то още през 1964 г. и че Г. К. е имал спестени от преди брака си с Д. И. около 3 000 лв. Никой от тези свидетели не свидетелства, че именно тези пари са били вложени при покупката на жилището 26 години по-късно и че през периода от 22.08.1965 г. /датата на сключването на брака/ до 02.10.1990 г. /датата на закупуването на жилището/ съпрузите не са успяли да спестят никакви парични средства и не са вложили такива средства в закупуването на апартамента. Предвид голямата продължителност на периода от получаването на извънсемейните средства до закупуването на жилището /1964 г.- 1990 г./ по-достоверни са показанията на свидетелките С. В. и Т. Г. , според които разликата между цената на закупеното през 1990 г. жилище в размер на 12 574 лв. и получения заем за изплащане на това жилище в размер на 7 000 лв., съпрузите са изплатили със спестени от тях по време на брака им средства, внесени в жилищноспестовен влог.
Поради това следва да се приеме, че презумпцията за съвместен принос на двамата съпрузи при закупуването на процесния апартамент не е оборена от Г. К. , чиято е била и доказателствената тежест затова и съответно, че след прекратяване на брака му с Д. И. двамата са останали съсобственици на процесният апартамент при равни квоти. Поради това следва да се постанови ново решение, с което искът по чл.21 от СК да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и исканията на Д. И. за присъждане на разноски, направени пред първоинстанционния и въззивния съд и в касационната жалба, на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК ответникът по жалбата дължи и следва да бъде осъден да заплати на И. направените от нея разноски по делото пред трите съдебни инстанци в размер на 629,92 лв, представляващи 88,44 лв. държавна такса за подаване на въззивна жалба, 30 лв. държавна такса за допускане на касационно обжалване, 111,48 лв. държавна такса за самото касационно обжалване и 400 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 10.03.2008 г. на К. окръжен съд, ГК, 4 състав, по гр.д. № 479 от 2007 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Б. А. А. ЕГН ********** от с. Г., К. област, конституиран като единствен наследник на починалия в хода на делото ищец Г. А. К.- ЕГН ********** срещу Д. С. И.- ЕГН ********** от гр. Б., ул.”П” № 39 иск с правно основание чл.21 от СК от 1985 г. /отм./ за признаване за установено по отношение на Д. С. И., че Г. А. К. е изключителен собственик вследствие на частична трансформация на лични средства на 2787/6287 идеални части от придобит по време на брака им апартамент № 55, находящ се в гр. К., кв.”З”, бл.61, вх. В, ет.4.
ОСЪЖДА Б. А. А. с горепосочения адрес да заплати на Д. С. И. на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК разноски по делото пред трите съдебни инстанции в размер на 629,92 лв./шестстотин двадесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.