Р Е Ш Е Н И Е
№ 371
гр.София, 08 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ИВЕТА АНАДОЛСКА
със секретар Румяна Виденова
и с участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 291/2008 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалба от името на подсъдимата З. М. Л. срещу потвърждаването от апелативния съд-Бургас на осъдителната присъда спрямо нея, постановена от окръжния съд-Сливен.
Първоинстанционната присъда – № 28 от 15 ноември 2007 год. по нохд № 332/2007 год., е по обвинението в убийство, извършено от Л. на 6 май 2006 год., като смъртта на С. С. Д. е настъпила на 13 май с.г. – престъпление по чл.115 НК, за което подсъдимата е наказана 8 години лишаване от свобода при строг режим, при условията и на чл.55 НК (под минимално предвиденото в закона, колкото е било наложено по реда на съкратеното съдебно следствие с първоначалната присъда, отменена впоследствие по жалба от подсъдимата!). Гражданският иск, предявен от майката на убития за причинените й вреди, неимуществени – за 15 000 лева, имуществени – за 1 000 лева, е уважен изцяло.
Второинстанционното (въззивно) решение – № 11 от 27 март 2008 год. по внохд № 241/2007 год., е постановено по жалба от същата страна. Съдебният акт е втори поред след отмяна на първоначалната присъда и ново разглеждане на делото в окръжния съд.
В касационната жалба има само позоваване на това, че решението на апелативния съд е „неправилно, незаконосъобразно и явно несправедливо”, както и искане за неговото отменяне и връщане на делото за ново разглеждане с цел отстраняването на „допуснатите съществени процесуални нарушения”, или за изменение на решението със смекчаване на наказателната отговорност (чрез прилагане на по-лек закон и намаляване на наложеното наказание, включително с условно осъждане).
Жалбата не е допълнена от подателя й след изготвяне на мотивите към въззивното решение, както сам той се е задължил в нея, но е поддържана в съдебното заседание на касационната инстанция с конкретизация за преквалификация на извършеното по чл.118 или 119 НК и наказване на подсъдимата по-ниско от средния размер на предвиденото в тях наказание.
Прокурорът и пострадалата по уважения граждански иск са на мнение, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила.
ВКС намери жалбата за основателна, макар и не във всичко, изложено в нея или в нейна подкрепа.
Въззивната инстанция незаконосъобразно е потвърдила отказа на окръжния съд да приложи чл.119 НК, потвърждавайки така незаконосъобразното тълкуване на признаци на неизбежната отбрана.
Потвърдено изрично е разбирането на окръжния съд, че „за да…е налице неизбежна отбрана или превишаване на пределите й, едно такова нападение от страна на пострадалия следва… да не е приключило. Самата подсъдима заявява, че пострадалият се е бил обърнал към свид. Любенов и в този момент тя го е ударила с кола по главата, т.е. … дори да е имало нападение…, то … вече е било преустановено към момента на причиняване на уврежданията от … подсъдимата (присъда, мотиви, с.9; срвн. и мотивите на обжалваното решение, с.3). Съдилищата не са съобразили задължителното тълкуване в тази насока на В(К)С, че „Нападението е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, когато нападателят сам се е отказал да го завърши, завършил го е и др.” (П. 12/73-Пл., т.5). Простото извръщане за момент на пострадалия към друг участник в сбиването е приравнено на приключване на собственото му нападение, още по-недопустимо с оглед на втората част от цитираното задължително тълкуване: „Кратковременното прекъсване на нападението, което може бързо да се възобнови, не означава прекъсване на нападението” (пак там).
Апелативният въззивен съд не се е занимал изрично с правилността на другото, по-радикално разбиране на първата инстанция, че пострадалият изобщо не е нападал подсъдимата, тъй като „такова намушкване с вилата от него спрямо нея не е било осъществено” (мотиви към присъдата, с.9). Незаконосъобразно този път е приравняването между „нападение” и „увреждане на нападнатия”, защото „Нападението е непосредствено не само когато е започнало увреждането, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на … личността или законните права на гражданите” (цит. пост., т.4).
Ръководени от обсъдените дотук погрешни тълкувания на уредбата относно неизбежната отбрана, съдилищата са оставили без внимание факти, които иначе правилно са приели за установени. И в тази насока апелативният съд се е съгласил с приетото от окръжния съд (макар при това положение да е било по-уместно да не предлага свой, различен вариант на изложеното в мотивите към присъдата, от една страна – за да не се пропускат важни епизоди от инцидента, който е протекъл усложнено, а, от друга страна – да се избегнат досадни разминавания при посочване на имена, въоръжение на лицата и т.н.). Така например, описвайки решителния за отговорността на подсъдимата последен, пети етап от случилото се на 6 май 2006 год., окръжният съд е посочил: „Ядосани от поведението на св. Любеноввключил се на страната на подсъдимата в четвъртия етап от инцидента, свид. Дормушев и постр. Драганов братя, дотогава в ролята на нападани в първия и четвъртия етап подгонили него и придружаващите го свид. Гергинов и подс. З. Л. Свид. Дормушев взел кол, а постр. Драганов-вила. Т е н е с а м о и з г о н и л и т р и м а т а о т д в о р а н а к ъ щ а т а [на Д. , който домакинствал заедно със съпругата си при празнуването на Гергьовден, на което присъствали още семейства, включително на пострадалия], н о и г и п о д г о н и л и и п о у л и ц а т а. Там станало сбиване между двамата братя…, от една страна, и преследваните и застигнати от тях. При това сбиване участниците в него започнали да си разменят удари. В хода на схватката свид. Любенов нанесъл удар с дърво по главата на свид. Дормушев и последният паднал на земята. В това време постр. Драганов се занимавал с подс. Л. , к а т о с е о п и т в а л д а й н а н е с е у д а р с в и л а т а, к о я т о д ъ р ж а л. По същото време свид. Любенов ударил два пъти пострадалия в гърба и последният се обърнал към него, за да се предпази. Възползвайки се от обстоятелството, че вниманието на пострадалия е ангажирано с друг участник в сбиването, подсъдимата взела едно парче дърво…и с него нанесла няколко… силни удара в областта на главата на пострадалия…”(мотиви към присъдата, с.3/4). Привеждането на подробния цитат с поясненията към него цели единствено да илюстрира, че съдилищата са имали достатъчно основания да разискват института на неизбежната отбрана не само по повод критикуваното по-напред; цитираното и особено подчертаното в него недвусмислено подкрепят защитната теза, че в края на развитието на инцидента ролята на подсъдимата е била вече на нападната, докато пострадалият и неговият брат са се проявили този път като нападатели (ВКС е имал и друг път възможността да обръща внимание върху усложненото протичане на инциденти, което изисква по-голямо внимание – вж. например р.476/03-І, Бюл.1/04). Изобщо ако съдилищата бяха преди всичко правилно тълкували уредбата на неизбежната отбрана, а после бяха и правилно определили предмета на доказване, който произтича от това тълкуване, не би била наложителна отмяната на въззивното решение с ново разглеждане на делото, както се постъпва поначало при отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила. Поради отражението на нарушението на закона върху предмета на доказване той се е оказал по-нататък стеснено преценяван относно поведението на пострадалия и неговия брат още след изгонването от дома на последния на групата на подсъдимата (не е ли то противоправен отговор на друго противоправно деяние, което обаче вече „е завършило, за саморазправа, отмъщение” – срвн. П. 12/1973-Пл., т.5), през използваните оръдия при размяната на удари между двете групи (основен показател за съответствието по смисъла на чл.12, ал.2 НК между нападението и защитата), до неутрализирането на пострадалия при опита му да увреди участник от групата на подсъдимата (нямала ли е подсъдимата право да защити от нападение не само себе си, но и всеки друг – срвн. уводната част от цит. постановление). Именно фактическият (доказателствен, процесуален) аспект на последиците от нарушението на закона (сходни хипотези вж. в р.160/99-І, Бюл. 1/00 и р.111/00-І, Сб., с.276) налага това нарушение да бъде отстранено така, както се отстранява прякото нарушаване на съответните процесуални правила: по реда на чл.354, ал.3, т.2 НПК, какъвто например е случаят при нарушаването на чл.157, ал.3 НПК във вреда било на защитата (вж. и р.131/99-І, Сб., с.86), било на обвинението.
Накрая, при новото разглеждане на делото трябва да бъде отстранен и недостатъкът в гражданската част на обжалваното решение, потвърждаваща 1 000 лева обезщетение за имуществени вреди, въпреки че искът за тях до размера им на 500 лева е бил отхвърлен при първоначалното разглеждане на делото в окръжния съд и това отхвърляне е влязло в сила, след като пострадалата не го е оспорила по въззивен ред (вж. и р.435/04-І, Бюл.4/04).
Ръководен от всичко изложено, ВКС – І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 11 от 27 март 2008 год. по внохд № 241/2007 год. на Бургаския апелативен съд и ВРЪЩА делото в тази инстанция за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ