Р Е Ш Е Н И Е
№372
София, 20 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело № 389/2008 година
Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия А. С. В. срещу въззивно решение №108 от 09.06.2008г. по внохд № 113/2008г. по описа на Апелативен съд гр. В. Търново.
В жалбата се поддържа,че при определяне на наказанието е допусната явна несправедливост. Прави се искане наказанието пробация да бъде намалено,а наказанието глоба-да бъде изцяло отменено.
Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното:
С присъда № 40 от 07.04.2008г. по нохд № 42/2008г. Русенският окръжен съд е признал подсъдимия А. С. В. за ВИНОВЕН в това,че на 05.07.2007г. на територията на област Русе,на главен път 1-5 в района на км 30 в посока Русе-Бяла,дал дар-пари в размер на 100 лева/1 бр.банкнота с номинал 100 лева/ на длъжностни лица-полицай първа степен Т. Г. Д. на длъжност младши автоконтрольор втора степен в „Пътен контрол”,и на полицай втора степен П. И. П. на длъжност полицай в „Охрана на обществения ред”,и двамата при РПУ Две могили,за да не извършат действие по служба-да не му съставят акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП-неспиране на посоченото място от контролен орган при подаден своевременен и ясен сигнал със стоп-палка по образец и електрическо фенерче и нарушение на забраната за изпреварване на МПС,въведена с пътен знак В-24 и пътна маркировка М-1,поради което и на основание чл.304,ал.1 пр.3 НК и чл.55,ал.1 т.2 б”б” НК му НАЛОЖИЛ наказание ПРОБАЦИЯ,при следните задължителни пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящия адрес- за срок от ДВЕ ГОДИНИ. 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител-за срок от ДВЕ ГОДИНИ 3 . Безвъзмезден труд в полза на обществото-за срок от 200 ЧАСА за ДВЕ поредни години/по 100 часа годишно/,както и ГЛОБА в размер на 2 500 лева.
С горното решение Апелативен съд- В. Търново е ПОТВЪРДИЛ присъдата.
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА:
Същата се основава на допуснато нарушение по чл.348,ал.1 т.3 НПК.
Поддържа се,че наказанието не е съобразено с изискванията на чл.36 НК,както и с принципа за съответствие на наказанието с тежестта на престъплението. Освен това,се сочи,че и двете инстанции неправилно са приложили разпоредбата на чл.55 НК,без да отговорят на въпроса,дали и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко при конкретно установената степен на обществена опасност на деянието и на дееца.
Преценката на съдилищата за наказание в атакувания размер е правилна.
Производството е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие по глава двадесет и седма,при която процедура,като последица от предварителното изслушване на подсъдимия по чл.372,ал.4 вр.с чл.371,ал.2 НПК,при постановяване на осъдителна присъда,съдът определя наказанието при условията на чл.55 НК. Съгласно чл.373,ал.2 НПК в тези случаи,съдът прилага посочената разпоредба,без да обсъжда наличието или не на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Следователно,съдът определя наказанието под законовия минимум или го заменява с друго по-леко по вид наказание по силата на закона. Затова за съдът не съществува задължението да преценява всички онези обстоятелства визирани в чл.55,ал.1 НК от значение за индивидуализиране на наказанието,които се вземат предвид при разглеждане на делото по общия ред.
В този смисъл възражението за липса на мотиви досежно приложението на чл.55 НК е лишено от правно основание.
Неоснователно е възражението за нарушение допуснато при определяне размера на наказанието пробация и глоба.
Пробацията е съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода,които се налагат заедно или поотделно. В чл.42а,ал.3 НК максималният срок на пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител ,както и безвъзмезден труд в полза на обществото е до три години.
Видно е от санкционната част на присъдата,потвърдена от въззивния съд,че наложените на осъдения пробационни мерки са за срок от две години,което означава,че при индивидуализиране на същите по вид и по време,съдилищата са отчели степента на обществена опасност на деянието и тази на дееца. В същото време,правилно е преценено противоправното поведение на осъдения предхождащо деянието по чл.304 НК-неспирането на подаден полицейски сигнал и последващите го упорити опити да избегне проверката от полицейските служители,мотивът за подкупа-желание за избягване на административно-наказателна отговорност за извършените от него нарушения по ЗДвП.
Оценена е и високата степен на обществена опасност на деянието по чл.304 НК,с което се увреждат обществените отношения,свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществен апарат,с точното,еднакво и безкористно осъществяване на правата и задълженията,произтичащи от компетентността и функциите на длъжностните лица или от конкретно възложените им служебни задачи,подронва техния авторитет и доверието на гражданите в управлението./ППВС №8 от 30.11.1981г. по н.д. №10/81г./.
При така изложените обстоятелства,наказанието пробация с посочените пробационни мерки по вид и продължителност се явява съответно на тежестта на деянието,с което е спазен принципа визиран в чл.35,ал.3 НК, постигната е максимална справедливост и са изпълнени целите на наказанието визирани в чл.36 НК.
Наказанието не е явно несправедливо и в частта за наложената глоба.
Правната норма на чл.304,ал.1 НК предвижда освен наказание лишаване от свобода,и наказание глоба в размер до 5 000 лева.
Наложената в размер на 2 500 лева глоба също е съобразена с високата степен на обществена опасност на деянието. Определена е в средния предвиден в закона размер,като е индивидуализирана съобразно имотното състояние на осъдения,положителната характеристика и семейното му положение. В чл.304,ал.1 НК наказанието глоба няма фиксиран най-нисък предел,което изключва определянето й при условията на чл.55,ал.2 и ал.3 вр.с ал.1 т.1 НК. В този смисъл,искането за отменяване на глобата е неоснователно.
По изложените съображения потвърждавайки присъдата,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.5 т.1 вр.с ал.1 т.3 НПК.
Решението като законосъобразно и справедливо следва да се остави в сила.
Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд,трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 108 от 09.06.2008г. по внохд № 113/2008г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново,с което е потвърдена присъда № 40 от 07.04.2008г. на Русенския окръжен съд по нохд № 42/2008г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: