Р Е Ш Е Н И Е
№ 372
гр.София, 24.04.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в публично съдебно заседание
на шестнадесети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря: Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Б. И. гр.д. № 1493/ 2008 г.
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а и сл. от ГПК (отм.) вр. пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. Т. и Г. С. Т. против въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 573 от 18.10.2007 г. по гр.д. № 519/ 2007 г. С обжалваното решение частично е отменено решение на Пазарджишки районен съд по гр.д. № 884/ 2003 г. и са отхвърлени предявените от касаторите против Е. И. К., В. Б. К. и Д. Б. К. искове по чл.108 от ЗС за признаване на правото на собственост на касаторите върху ливада от 1,7 дка, находяща се в землището на с. С., обл. Пазарджик, м. Чаира и по чл.109 от ЗС за осъждане на касаторите да преустановят незаконните си действия върху този имот и да премахнат построените върху него огради и постройки.
В жалбата се твърди, че изводът на въззивния съд относно нищожността на решението на ОбПК – Б. , с което собствеността върху процесния имот се възстановява на наследниците на И. А. В. , поради подаване на заявлението за възстановяване от нелегитимирано лице, е неправилен. Г. Т. бил упълномощен от наследниците на И. В. да подаде такова заявление, а дори на нямало упълномощаване, действията му можело винаги да бъдат потвърдени впоследствие. Освен това ищците извеждали легитимацията си от съдебно решение, с което собствеността е възстановена, а не от решението на ОбПК. Евентуално излагат доводи, че законосъобразното протичане на производството по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ не била от значение, тъй като се касаело за имот, който не е внесен в ТКЗС, а е завзет без законово основание – собствеността върху този имот се възстановявала по силата на ЗВСОНИ, без да е необходимо издаване на административен акт за това. Поради това касаторите молят решението на въззивния съд да бъде отменено. Претендират за присъждане и на разноските по делото.
Ответниците по касация Д. и Е. К. оспорват жалбата. Считат изводите на съда за липса на представителна власт на Г. Т. да поиска възстановяване на процесния имот на наследниците на И. В. за обосновани и правилни. Такава власт според тях не можело да се учредява постфактум, а и Т. не бил от кръга лица които съгласно чл.20 от ГПК (отм.) могат да бъдат процесуални представители. Заявяват, че правилно решението на ОбПК е счетено за нищожен административен акт, водещ до липса на активна легитимация у ищците. Поради това молят обжалваното решението да бъде оставено в сила.
Ответникът по касация Т. П. също оспорва жалбата.
Ответниците по касация В. К. , М. на з. и Р. у. по г. – Пазарджик не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима, а разгледана по същество – за основателна.
Процесният земеделски имот е бил заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ от Г. С. Т., като наследник на И. А. В. (Горгов) със заявление от 27.05.1992 г. С решение от 13.04.1993 г ОбПК – П. е отказала да възстанови собствеността поради застрояване на имота. С решение на Пазарджишки районен съд от 04.11.1994 г по гр.д. № 1675/ 1993 г. отказът на поземлената комисия е отменен и съдът е постановил, че възстановява правото на собственост на наследниците на И. А. В. върху ливада от 1 700 кв.м. в м. Чаира, землището на с. С.. С допълнително решение по същото дело от 11.11.1997 г. съдът е посочил границите на имота, собствеността върху който е възстановил. На 15.11.1995 г. ОбПК Б. е издала ново решение за възстановяване на собствеността върху същия имот, за който е постановено горепосоченото съдебно решение.становено е, че имената И. А. В. и И. А. Г. са на едно и също лице.
Със съдебна спогодба от 09.07.2001 г. по гр.д. № 775/ 2001 г на Пазарджишки районен съд наследниците на И. А. В. поделили горепосочения имот, собствеността върху който им е възстановена, като същият бил възложен в изключителна собственост на наследницата Е. Последната, с нотариален акт от 02.08.2001 г, продала имота на И. Н. Т..
На 05.07.1998 г Б. К. (чиито наследници по закон са ответниците Е, В. и Д. К. ) бил признат за собственик по документи на вилна сграда в м. Чаира, землището на с. С., застроена на 59 кв.м., под № 59. Не е посочено в кой имот е построена сградата.
За местността, в която се намира имота, няма одобрени кадастрална карта и регистри.
С решение от 27.04.2000 г по гр.д. № 2853/ 1998 г Пазарджишки районен съд е отхвърлил предявените от „Г” против наследниците на И. А. В. за приемане за установено, че стопанството е собственик на процесния имот. В това производство ответниците по настоящето дело не са участвали.
От свидетелските показания е установено, че в процесният имот е построена дървена вила от Б. К. , като е заградена част от него. В северозападната част на имота няма постройки, но тази част е била оградена от Т. П. и се ползва от него. Имотът е бил внесен в ТКЗС около 1958 г. от И. А. В. Вилата на Б. К. била строена към 1952 г, преди внасяне на имота в ТКЗС и била ползвана само от К. и от наследниците му. От заключението на техническа експертиза е установено, че в процесния имот има дървена барака (вила), две пристройки към нея, бетонова масивна ограда с метална входна врата, ограда от оградна мрежа и метални тръби с каменна зидария, ограда от оградна мрежа и метални бургии, метална входна врата, склад, оджак, бетонова настилка, дървена беседка, чешма. Част от този имот се владее от Т. П. , като откъм пътя за с. С. същият е ограден с бетонова масивна ограда и метални тръби с височина 1 м и метална решетка, монтирана е метална врата. В частта от имота, ползвана от Б. К. , са изградени дървената барака с пристройките, оджак, барака и чешма, като съответната част е оградена и е поставена метална входна врата.
При тези факти исковете са основателни. За да постанови обратното въззивният съд е приел, че решението на ОбПК – Б. , с което се възстановява собствеността върху процесния имот, не легитимира наследниците на И. А. В. като собственици на същия, тъй като заявлението за издаване на административния акт е подадено от нелегитимирано лице. Този извод е незаконосъобразен, тъй като възстановяването на собствеността е станало не с решение на ОбПК – Б. , а с решение на Пазарджишки районен съд по гр.д. № 1675/ 1993 г. Съдебното решение е постановено в производство по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ – по жалба срещу отказа на ОбПК да извърши възстановяването. В редакцията към 1995 г посочената правна норма задължава съда да реши спора по същество – това означава, че съдебното решение замества исканият административен акт. След като съдът е постановил, че възстановява правото на собственост, поземлената комисия няма правомощия да издава административен акт по същия въпрос. Ефектът на възстановяването настъпва по силата на съдебното решение, поради което ново решение на административния орган, което да води до същия ефект, е напълно безпредметно. Собствеността на наследниците на И. В. е възстановена от момента на влизане на съдебното решение в сила, а то не е нищожно. Дори да е постановен по искане на нелегитимирана страна, съдебният акт се явява валиден и предизвиква означените в него последици, щом не е отменен по реда на чл.231 от ГПК (отм.). При това положение разсъжденията на въззивния съд по въпроса дали административният акт е действителен нямат никакво значение за спора, тъй като легитимацията на ищците (като приобретатели на наследниците на И. А. В. ) следва не от решението на ОбПК – Б. , а от влязлото в сила съдебно решение.
Неоснователни са доводите на ответниците, че ищците не са доказали правото си на собственост върху процесния имот и че същият е част от държавния горски фонд. Ищците се легитимират с нотариален акт, с който собствеността върху процесния имот им е прехвърлена от правоприемник на И. А. В. , а той се легитимира като собственик на имота с решение на съд, възстановяващо собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ и последваща делба. Съгласно чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ и тъй като това съдебно решение замества административният акт, чието издаване ОбПК е отказала, то има силата на нотариален акт. Ответниците не са провели доказване, което да опровергава удостоверителната сила на решението, съответно ищците са придобили процесния имот от собственик и притежават собствеността. Относно твърденията, че имота е част от държавен горски фонд, по делото има представено влязло в сила съдебно решение, с което по отношение на държавата тези твърдения са отхвърлени. Вярно е, че ответниците не са били страна по въпросното дело (т.е. решението по него не съставлява пресъдено нещо за тях), но и в настоящето производство ищците доказаха правото си на собственост върху имота. Ответниците не заявяват свои права, които да изключват вещните права на ищците, а чужди права (включително право на собственост на държавата) те не могат да предявяват в своя защита.
Неоснователни са и доводите на ответниците К, че могат да противопоставят на ищците право на собственост върху изградената в процесния имот сграда. Тези си права ищците основават на констативен нотариален акт от 1988 г, обаче същият не би могъл да има никакво значение с оглед разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ. Цитираната норма дерогира ефекта на изтеклата до 1997 г. давност, щом като се касае за земеделски земи, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ. А че процесният имот е земеделски и че подлежи на реституция по делото е установено с влязло в сила решение на съд. Касателно доводите на жалбоподателите, че собствеността им е възстановена не по реда на ЗСПЗЗ, а по ЗВСОНИ и то „екс леге”, съдът не е компетентен да се произнася, тъй като такова основание на претенцията ищците не са въвеждали като предмет на делото до подаването на касационната жалба, а навеждането на нови основания едва пред касационния съд е недопустимо. Следва да се отбележи, че ако имотът е земеделски, то той подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, независимо от това дали е включван в ТКЗС или в други производни селскостопански организации, дали е отнет законно или без основание и т.н. – чл.10 ал.1 от ЗСПЗЗ. За земеделски земи ЗВСОНИ не се прилага.
Възражението на ответниците, че за местността, в която се намира процесният имот, няма изготвена кадастрална карта, няма нищо общо със спора. Допустимостта на исковете за защита на вещни права не зависи от това, дали имотът, по отношение на който правоимащият търси защита, е заснет в кадастрални карти и регистри. Същото и важи и за доводите, че ищците не са въведени по административен ред във владение на имота. Това не е пречка те да потърсят защита на правата си от съда.
Доводите, че не са установени границите на имота, правата върху който се релевират от ищците, също са неоснователни. За тези граници е постановено допълнително решение от съда, възстановил собствеността и същите са установени от вещото лице, изготвило техническата експертиза по делото. Заключението не се опровергава от други доказателства, ответниците не са искали назначаването на тройна експертиза, поради което възраженията им срещу заключението остават голословни.
По тези съображения предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени. Налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение в частта, в която ищцовите претенции са отхвърлени. В тази част следва да се постанови ново решение по същество на спора от касационната инстанция, тъй като делото е изяснено и при разглеждането на спора не са допуснати нарушения на правилата на ГПК.
В частта, в която е оставен без разглеждане предявеният от ответниците К против ищците инцидентен установителен иск, решението на въззивния съд е влязло в сила като необжалвано.
С оглед изхода на спора разноските по производството във всички инстанции следва да се възложат в тежест на ответниците.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението на Пазарджишки окръжен съд № 573 от 18.10.2007 г. по гр.д. № 519/ 2007 г. в частта, в която е отменено решение на Пазарджишки районен съд по гр.д. № 884/ 2003 г. и са отхвърлени предявените от И. Н. Т. и Г. С. Т. против Т. Б. П., Е. И. К., В. Б. К. и Д. Б. К. искове по чл.108 от ЗС и по чл.109 от ЗС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. Н. Т., ЕГН ********** и Г. С. Т., ЕГН **********, двамата с адрес гр. П., ул.”В” № 13 а, против Т. Б. П., ЕГН **********, гр. С., ул.”В”, бл.27, вх. А, ап.35, иск с правно основание чл.108 от ЗС, че И. Н. Т. и Г. С. Т. са собственици на следния недвижим имот: ливада от 1,7 дка, находяща се в землището на с. С., местност „Ч”, при съседи път, от две страни гора, наследници Г и ОСЪЖДА Т. Б. П. да предаде на И. Н. Т. и Г. С. Т. владението върху част от този имот, очертана на скица към заключение на техническа експертиза на вещо лице Г. Б. от 05.01.2004 г., по точки В-А-Г-В, която скица да се счита неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Т. Б. П. по предявения от И. Н. Т. и Г. С. Т. иск с правно основание чл.109 от ЗС да премахне незаконно построените в северозападната част на ливадата от 1,7 дка, находяща се в землището на с. С., местност „Ч”, при съседи път, от две страни гора, наследници Г, телена ограда с бетонови колове и метална врата, очертани по същата скица.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. Н. Т., ЕГН ********** и Г. С. Т., ЕГН **********, двамата с адрес гр. П., ул.”В” № 13 а, против Е. И. К., ЕГН **********, В. Б. К., ЕГН ********** и Д. Б. К., ЕГН **********, тримата с адрес с. С., обл. Пазарджик, иск с правно основание чл.108 от ЗС, че И. Н. Т. и Г. С. Т. са собственици на следния недвижим имот: ливада от 1,7 дка, находяща се в землището на с. С., местност „Ч”, при съседи път, от две страни гора, наследници Г и ОСЪЖДА Е. И. К., В. Б. К. и Д. Б. К. да предадат на И. Н. Т. и Г. С. Т. владението върху част от този имот, очертана на скица към заключение на техническа експертиза на вещо лице Г. Б. от 05.01.2004 г., по точки В Г К И Ж Д В, която скица да се счита неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Е. И. К., В. Б. К. и Д. Б. К. по предявения от И. Н. Т. и Г. С. Т. иск с правно основание чл.109 от ЗС да премахнат незаконно построените в северозападната част на ливадата от 1,7 дка, находяща се в землището на с. С., местност „Ч”, при съседи път, от две страни гора, наследници Г, паянтова дъсчена постройка и дървена ограда от западната до източната граница на имота, които обекти са обозначени с номера 2, 3 и 4 на скица към заключение на техническа експертиза на вещо лице Г. Б. от 05.01.2004 г., която скица да се счита неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Т. Б. П., Е. И. К., В. Б. К. и Д. Б. К. да заплатят на И. Н. Т. и Г. С. Т. сумата 508 лв (петстотин и осем лева) разноски по делото на основание чл.64 ал.1 от ГПК (отм.).
Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на ответниците: М. на з. , гр. С., бул.”Х” № 55 и Р. у. на г. – Пазарджик, гр. П., ул.”А” № 50.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: