Р Е Ш Е Н И Е
№ 372
гр.София, 29.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2942/ 2015 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 812/ 22.06.2015 г., постановено по настоящето дело, по жалба на В. Й. М. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1961/ 19.12.2014 г. по гр.д.№ 2049/ 2014 г. (допълнено с решение № 201/ 09.02.2015 г.), в частта му, в която В. Й. М. е осъден да заплати на М. П. Б. 3 000 лв обезщетение за неимуществени вреди със законната лихва върху тази сума от 14.06.2013 г. до окончателното й изплащане. В частта, в която е отхвърлен предявеният от М. П. Б. против В. Й. М. иск за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 3 000 лв до предявения размер от 6 000 лв (частично от вземане в общ размер 12 000 лв), въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.
По жалбата на ответника обжалването е допуснато по материалноправния въпрос възниква ли отговорност за обезщетяване на вреди от деликт от заповед за уволнение, отменена впоследствие от съда като незаконна, ако издателят й не е бил недобросъвестен и не е използвал служебното си положение за постигане лични или други цели, вън от упражняване на служебните си правомощия. По въпроса е налице задължително за всички съдилища тълкуване, обективирано в Постановление № 4/ 1975 г. на Пленума на ВСРБ. В т.1 от същото е посочено, че издалият заповед за уволнение ръководител, чиито акт впоследствие е отменен като незаконосъобразен, не дължи заплащане на обезщетение за непозволено увреждане на възстановения на работа работник или служител, защото законодателство изрично предвижда и ограничава по размер обезщетението за оставане без работа (чл.225 ал.1 от действащия КТ). Обезщетение за вреди от деликт ръководителят ще дължи само ако недобросъвестно е ползвал служебното си положение, за да постигне лични или други неслужебни цели, когато му е било известно, че липсват основания за уволнение на работника или служителя и въпреки това е издал уволнителна заповед.
В обжалваното въззивно решение съдът е дал противоположен отговор на този въпрос и е приел като достатъчна предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника отмяната на извършените от него уволнения на ищеца. Изводът е направен в нарушение на материалния закон, защото е налице задължителна съдебна практика, че поначало ръководителят не дължи обезщетение, а само при наличие на допълнителни предпоставки, сочещи на умишлено негово поведение, целящо увреждане на уволнения работник. Поради това и при наличие на касационното основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК, обжалваният акт следва да бъде отменен. Не се налага извършването на други съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция (арг. чл.293 ал.3 ГПК).
Установява се от фактическа страна и не се спори между страните, че ищецът е работил по трудово правоотношение с [фирма], [населено място], на което дружество ответникът е бил прокурист. В това си качество, на 03.11.2010 г., В. М. издал заповед за уволнение на М. Б. поради невъзможност да изпълнява възложената му работа поради здравни противопоказания. Уволнението било оспорено и с решение на Варненски окръжен съд по гр.д.№ 623/ 2012 г. било признато за незаконно и отменено по съображения, че работодателят е имал подходяща за състоянието на работника длъжност и последният е приел да бъде преместен на нея. Работникът бил възстановен на длъжността „инспектор екология”, но когато се явил да я заеме, му била връчена нова заповед издадена от ответника, с която трудовото правоотношение било прекратено поради това, че ищецът не притежавал необходимото образование за заемане на длъжността. Тази заповед е отменена с решение на Варненски окръжен съд по гр.д.№ 1899/ 2013 г., в сила от 22.01.2014 г., по съображения, че изискванията за образование, на които работникът не е отговарял, са били налице още към момента на назначаването му.
От свидетелските показания е видно, че ищецът приел много тежко и първото, и второто уволнение и изпитвал съществени терзания. Той е споделил пред съпругата си (свидетелката Я. Б.), че е бил използван от ответника М., след което последният побързал „да се отърве” от него. Никакви обективни факти в подкрепа на тези факти не са установени по делото. Дори свидетелката М. С., която е страна по други дела с дружеството и с негови ръководители, не съобщава прокуристът М. да е използвал ищеца Б. и това да е било мотив за уволнението му. Според нея, уволнението на Б. е извършено заради синдикалната дейност на Б. и защото в негово отсъствие прокуристът по-лесно би злоупотребил със средства на предприятието. Това обаче са факти, които самият ищец не твърди. Той извежда вземането си от поведение на М., което е унизително, накърнява честта и достойнството му, умишлено уронва професионалния му авторитет. В исковата молба не са изложени нито твърдения, че ответникът се е възползвал от ищеца, след което бързал „да се отърве” от него; нито твърдения, че синдикалната дейност на М. Б. е мотивирала издаването на уволнителните заповеди. Такива факти се изнасят единствено в показанията на горепосочените свидетелки, но те, освен че са заинтересовани, си и противоречат по въпроса какви са мотивите на В. М. за уволнението на Б.. Напротив, показанията на свидетелите Ж. Т. и В. Х. са логични, кореспондиращи си и безпротиворечиви, а от тях не се установява какъвто и да е личен мотив за ответника да уволни ищеца. Както съобщават свидетелите, преди първото уволнение, отношенията между двамата били много добри и дори приятелски. М. се вслушвал в мнението на Б. и го зачитал, а решението да го премести на друга длъжност взел след консултация с юристи и въз основа на решение на ТЕЛК, което признавало на М. Б. 60 % трайно намалена работоспособност. Дори след това ищецът получавал материални стимули като награди за свършената работа, каквито получавали не всички служители в дружеството. Свидетелят Х. изрично заявява, че В. М. е имал уважително отношение към М. Б. и се е съобразявал със становището му. Тези обстоятелства не сочат на недобросъвестно ползване от ответника на служебното му положение при двукратното уволнение на ищеца, насочено към постигане на лични или други неслужебни цели. Не е извършен деликт, съответно за ищеца не съществува вземане за обещетяване на неимуществените вреди, търпяни от обявеното за незаконно уволнение. Предявеният иск за заплащане на такова е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1961/ 19.12.2014 г. по гр.д.№ 2049/ 2014 г. (допълнено с решение № 201/ 09.02.2015 г.), в частта, в която В. Й. М. е осъден да заплати на М. П. Б. 3 000 лв обезщетение за неимуществени вреди със законната лихва върху тази сума от 14.06.2013 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. П. Б., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], против В. Й. М., Е. [ЕГН], [населено място], иск по чл.45 ал.1 ЗЗД за сумата 3 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени в периода 2010 г. – 2013 г. от издаване на незаконна заповед за уволнение.
ОСЪЖДА М. П. Б. да заплати на В. Й. М. 540 лв (петстотин и четиридесет лева) разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: