5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1010/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
гр.София, 19.06.2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1010/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. кооперативна банка АД, [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адвокат Зв.Д. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 1730/05.11.2012 год., постановено по гр.дело № 1739/2012 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 05.03.2012 год. по гр.дело № 4661/2011 год., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца касатор установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК относно дължимостта на сумата 37 145,05 лева, представляваща неиздължен остатък по предсрочно изискуем кредит по издадената на основание чл.417 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по гр.дело № 23451/2010 год. на СРС срещу солидарно отговорните Ч. Г.-кредитополучател и поръчителите В. Б. и В. Р., който е ответник по иска.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че в противоречие с данните по делото апелативният съд е приел, че банката не е спазила предвидените в договора изисквания за уведомяване на страните относно промяната на базовия лихвен процент по кредита от 4% на 6%, с което е новирано задължението на кредитополучателя и неговите поръчители.
В допълнително изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставените въпроси, касаещи клаузите на договора за кредит, които регламентират уведомяването на страните относно изменението на лихвения процент и обявяването на кредита за предсрочно изискуем, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба В. Г. Р. от [населено място] чрез пълномощника си Г. Р. Г. изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото с обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу ответника В. Г. в качеството му на поръчител на кредитополучателя по договор за банков кредит иск по чл.422 ГПК за установяване дължимостта на сумата по издадената на основание чл.417 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение в размер на неизплатения остатък от кредита, обявен от банката-кредитодател, за предсрочно изискуем. По делото е безспорно установено, че задължението по отпуснатия кредит е обезпечено с поръчителство, като двамата поръчители, единият от които е ответник по делото, подписвайки инкорпорираната в договора за заем клауза за поръчителство, са поели задължение да отговарят солидарно със заемополучателя за изплащане на сумата при същите условия. Съгласно клаузата на чл.6 от договора, запазвайки правото си да променя размера на лихвения процент или други разходи по кредита, банката е поела задължение да уведомява кредитополучателя и поръчителите за извършените промени чрез писмено съобщение, по телефон или електронна поща. В ал.3 на текста е предвидено, че при уведомяване за промяната кредитополучателят и поръчителите са длъжни да сключат анекс, регламентиращ издължаването съгласно променените условия, като в противен случай банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем. По делото, обаче, липсват данни, че банката е уведомила по предвидения в договора начин ответника-поръчител за извършената от нея едностранна промяна на базовия лихвен процент по кредита, както и за обявяването му за предсрочно изискуем. При тези фактически данни, анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал и съдържанието на договорните клаузи съдът е направил решаващия извод, че при липсата на редовно уведомяване на ответника-поръчител за промяната в договорните условия банката неправомерно е обявила кредита за предсрочно изискуем, тъй като не са налице предвидените за това условия, поради което предявеният установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК се явява неоснователен.
Съгласно указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационно обжалване, поставеният материалноправен или процесуален въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и приложението на материалния закон въз основа на тях. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение предвидени в чл.281, т.3 ГПК.
Формулираният в т.1 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос следва ли при последваща промяна на базовия лихвен процент в договора на кредит кредитополучателят или поръчителят, които не са съгласни с тази промяна да отговарят само до размера на главница и лихви, за които първоначално са се договорили е относим към предмета на спора, но отговорът му е изцяло в зависимост от установените факти и събраните доказателства по конкретното дело. Предвидената в клаузата на чл.6 от процесния договор в полза на банката възможност едностранно да променя лихвения процент по кредита е поставена в зависимост от спазването на определени изисквания, най-важното от които е задължението на кредитодателя за незабавно уведомяване както на кредитополучателя, така и на поръчителите за тази промяна с оглед сключване на съответен анекс, регламентиращ издължаването на остатъка от кредита съгласно новите условия. Посочените изисквания са в съответствие със заложения в чл.20а, ал.2 ЗЗД принцип, че договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания предвидени в закона. В случая, с оглед данните по делото, посочените в ал.2 от цитираната договорна клауза изисквания не са изпълнени от страна на банката по отношение на поръчителя-ответник по делото, който не е бил уведомен както за промяната на условията, така и за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Това е мотивирало съда да направи решаващия извод, че банката неправомерно е обявила кредита за предсрочно изискуем, поради което поръчителят не дължи сумата по издадената на това основание заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК.
Поставеният от касатора въпрос може ли промяната на договорна клауза във връзка с увеличаването на базовия лихвен процент да доведе до новиране на договора и отпадане на отговорността на кредитополучателя и поръчителя е ирелевантен, тъй като в случая въобще не се касае за новация – за поемане на ново задължение, а за изменение на вече съществуващото. Страните не извършват подновяване, когато се променят сроковете, условията, лихвите, или мястото на изпълнението, в който смисъл е и константната съдебна практика. Новацията има за последица прекратяване на старото правоотношение с всички акцесорни за него права и задължения – лихви, поръчителства, залози, ипотеки. Обезпеченията на старото задължение осигуряват кредитора по новираното правоотношение само ако лицата, които са ги дали, ги поемат отново – чл.107, ал.1, изр.второ ЗЗД.
Поставеният в изложението въпрос необходимо ли е уведомяване на страните по договор за банков кредит за промени или за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, въпреки липсата на такава договореност, е релевантен по делото. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в т.18 на ТР по т.дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, съгласно която, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. Обжалваното решение е в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика.
По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 1730/05.11.2012 год., постановено по гр.дело № 1739/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ