О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
София, 01.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 3956/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Кмета на О. В. чрез процесуален представител юрисконсулт В. Д. Б. против въззивно решение на Варненски окръжен съд № 855/17.07.2008 г. по гр. д. № 1996/2006 г., с което в производство по чл. 218з ГПК е обезсилено решение на Районен съд-Варна от 14.07.2004 г. по гр. д. № 1958/2002 г., поради липса на правен интерес от предявения установителен иск и е прекратено производството по делото.
С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен предявения на основание чл. 97, ал.1 ГПК вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбС и придобивна давност от О. В. против Н. В. Н. положителен установителен иск за собственост на имот с площ от 1930 кв. м. в землището на гр. В., м. „В” № 55, представляващ имот пл. № 1* по КП на местността, при посочени граници.
С жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на въззивното решение по отношение на извода за липса на правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./. Твърди се, че е налице противоречива практика на ВКС по въпроса за правния интерес от установителния иск и като е цитирал решения в посока на недопустимост на иска въззивният съд е допуснал процесуално нарушение. В подкрепа на тезата за допустимост на иска се позовава и представя решение № 41/97 г. на 5-членен състав на ВКС, решение № 11/19.01.1979 г. по гр.д. № 782/78 г., ВС, ІІІ г.о. и решение № 369/13.02.1980 г. по гр. д. № 2448/79 г., ВС, І г. о.
Касационна жалба срещу посоченото въззивно решение е подадена и от адвокат Г, в качеството на процесуален представител на ответника Н. В. Н.. С жалбата са изложени оплаквания относно валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение-основания за отмяна по чл. 281 ГПК. С изложение на основанията за допускане на касационното обжалване е посочен съществен процесуален въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно: законосъобразно ли въззивният съд се е произнесъл, че на ищеца липсва правен интерес от воденето на настоящия иск с решение, постановено в производство по чл. 218з ГПК /отм./ – повторно въззивно разглеждане на делото, след отменително решение на ВКС, с което изрично е прието, че в случая е налице правен интерес за ищеца от воденето на настоящия иск. Счита, че по този начин въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовава на ППВС № 1/1953 г., т. 8; ТР № 1/17.07.2001 г. ОСГК, т. 4 и представя р. № 201/13.03.2003 г. по гр. д. № 854/2002 г., ВКС, V г.о., р. № 822/30.12.2003 г. по гр. д. № 372/2003 г., ВКС, І г.о. Произнасянето по посочения съществен процесуален въпрос е от значение и за точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Процесуалният представител на касатора-ответник адвокат Г е представил писмен отговор по касационната жалба на ищеца. Счита, че касационната жалба на ищеца не следва да се допусне до касационно разглеждане, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. приема следното:
С решение на Върховния касационен съд, гражданска колегия, ІV-то „а” отделение № 1114/30.10.2006 г. по гр. д. № 1798/2005 г., в производство по чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ е отменено въззивното решение на Варненския окръжен съд № 440/18.04.2005 г. по гр. д. № 1743/2004 г., с което е отменен първоинстанционния съдебен акт и делото е решено по същество, като е уважен положителен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК и е признато правото на собственост на О. В. върху процесния недвижим имот пл. № 1* по кадастралния план на м. „В” № 55 с площ от 1930 кв.м., при посочени граници и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, като касационният съд е дал конкретни указания по приложението на материалния и процесуален закон, касаещи съществото на спора, вкл. и че е налице правен интерес от предявения иск.
При новото разглеждане на делото в производство по чл. 218з ГПК въззивният съд е приел, че на ищеца липсва правен интерес от предявения установителен иск и че спорното право следва да се защити чрез ревандикационен иск. Поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратирл производството. В подкрепа на възприетото разрешение въззивният съд се е позовал на съдебна практика на Върховния касационен съд, а именно: решение № 240/7.02.1970 г. по гр. д. № 1582/1969 г., ВС, І г.о.; решение № 1019/10.05.1996 г. по гр. д. № 519/1995 г.,ВС, ІV г.о.; решение № 1812/1.11.1995 г. по гр. д. № 2134/1994 г., ВС, ІV г.о.; решение № 1942/1995 г. , ВС, ІV г.о.; решение № 4* г. на петчленен състав; решение № 1109/9.07.2003 г. по гр. д. № 1980/2002 г., ВКС, V г.о.
Според разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Касаторите са поставили съществен процесуален въпрос, касаещ наличието на правен интерес на О. В. от предявения установителен иск за собственост на процесния недвижим имот, развили са конкретни доводи относно основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, позовали са се и са представили съдебна практика на ВКС, в противоречие с която е постановено въззивното решение.
При наличие на предпоставки за допускане касационно разглеждане на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. счете, че следва да се допуснат до касационно разглеждане и двете касационни жалби,поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд, гражданско отделение-трети състав № 855:17.07.2008 г., постановено по гр. д. № 1996/2006 г. по касационни жалби от Кмета на О. В. и от Н. В. Н. от гр. В..
УКАЗВА на страните да представят документ, въз основа на който да се определи дължимата за разглеждане на касационната жалба държавна такса съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /обн., ДВ, бр. 22/28.02.2008 г., в сила от 1.03.2008 г./, а именно – 50% от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес, както и платежен документ за внасяне на дължимата от всяка от страните държавна такса.
След представяне на посочените документи делото да се докладва на Председателя на ІІІ г. о. при Върховния касационен съд, за насрочване.
Копие от определението да се връчи на двете страни, за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: