1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
гр.София, 13.05. 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ гр.д. № 4 по описа за 2019 г., приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Витамина Тевекелиев“ ООД срещу решение № 3395 от 29.05.2018 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-Д състав, постановено по гр.д. № 14522/2017 г., с което е потвърдено решение № 159500 от 29.06.2017 г. по гр.д. № 26646/2016 г. на Софийски районен съд, II ГО, 66 състав за отмяна на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ на уволнението на З. К. М., извършено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ със заповед № 1-10-12-15/10.12.2015 г., издадена от управителя на „Витамина Тевекелиев“ ООД; за възстановяване на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ на З. К. М. на заеманата преди уволнението длъжност „технолог“ и за осъждане на касатора да заплати на З. М. сумата от 4703,40 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 11.01.2016 г. – 11.07.2016 г. включително, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.02.2016 г.- датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното ? изплащане на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Желае да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, като твърди, че решението е постановено въз основа на фалшив документ, без да формулира конкретен въпрос.
Ответникът по жалбата З. К. М. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 1050 лева адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По въпросите за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът е работил по силата на сключен с ответното дружество трудов договор от 29.06.2015 г. като технолог в предприятие за преработка и сушене на плодове и зеленчуци в [населено място], но със заповед № 1-10-12-15/10.12.2015 г., издадена от управителя на „Витамина Тевекелиев“ ООД/ с предишно наименование „Ес Ти Ди фууд“ ООД/, трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Спорът между страните се отнася до наличието на клауза за срок за изпитване съгласно чл. 70, ал. 5 от КТ. Такава клауза липсва в представения с исковата молба от ищеца трудов договор № 7 от 29.06.2015 г., но е включена в представен от ответника в първото открито съдебно заседание в първоинстанционното производство трудов договор с друг номер- № 2 от 29.06.2015 г. и с различно съдържание, сключен между страните. В същото съдебно заседание работодателят е оспорил истинността на представения от ищеца трудов договор № 7 от 29.06.2015 г., което процесуално действие е счетено за преклудирано поради извършването му след изтичане на преклузивния срок по чл. 131 ГПК. Съдилищата са приели, че с отговора на исковата молба е направено единствено възражение за недействителност на трудовия договор на основание противоречие със закона съгласно чл. 74 КТ поради липса на ищеца на необходимото за заемане на процесната длъжност технолог висше образование по специалността „технолог на хранителни продукти“, а не и други правоизключващи и правоунищожаващи възражения. В тази връзка при формиране решаващите изводи на съдилищата не е взето предвид заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-графическа експертиза, назначена във връзка с оспорването на автентичността на трудов договор № 7 от 29.06.2015 г., с която е установено, че подписът, положен за работодателя на този договор, не е на управителя на ответното дружество. Не е обсъдено като преклудирано и възражението за унищожаване на договора поради измама на работодателя, направено за първи път с въззивната жалба.
Затова Софийският районен съд е приел, че страните са обвързани от представения от ищеца трудов договор № 7 от 29.06.2015 г., в който няма клауза за срок за изпитване, поради което извършеното с процесната заповед уволнение на основание чл. 71 КТ е незаконно, а въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отмяна на уволнението, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, изчислено съобразно безспорния по делото размер на последното получавано преди уволнението от ищеца нетно трудово възнаграждение.
В изложението си ответникът е повторил оплакванията си от допуснатите според него от въззивния съд процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, които могат да бъдат основания за касационно обжалване, а не за допускането му. Следователно не е формулирал правен въпрос, свързан с правилността на обжалваното решение по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Правният въпрос определя обективните рамки на селекцията на касационната жалба. Върховният касационен съд не е длъжен и не следва служебно да извежда правния въпрос от твърденията на жалбоподателя или от фактите и обстоятелствата, сочени от него. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна, а може да доведе до влагане в правния въпрос от съда на съдържание, различно от това, което е вложил жалбоподателят/ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
От решаващо значение за изхода на делото е дали съдилищата е следвало да разгледат възражението на касатора за неавтентичност на представения с исковата молба трудов договор. Като са приели това възражение за преклудирано, съдилищата са разрешили този въпрос в съответствие с чл.133 и чл.193, ал.1 от ГПК и практиката на ВКС, която се съдържа в мотивите на т.1 на ТР № 5 от 14.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК на ВКС и в по-общите указания на т.4 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според тази практика възраженията на ответника, включително възможността да оспори истинността на документ, се преклудират, ако не са своевременно повдигнати. Правото да се оспори истинността на представен по делото документ чрез процедурата по чл. 193 ГПК може да се упражни в предвидения в чл. 193, ал. 1 от ГПК срок – най-късно с отговора на процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила. В отговора на исковата молба ответникът следва да оспори представения при предявяване на иска документ, а ищецът следва да оспори представения с отговора документ в първото заседание. Представеният в съдебно заседание документ може да бъде оспорен най-късно до края на това заседание. Пропускането на срока по чл. 193, ал. 1 ГПК лишава страната от правото да оспори истинността на документа. Това е правната последица от неупражненото в срок процесуално право. Целта на тази преклузия е да обезпечи разглеждане на делото в разумен срок и да стимулира страната да прояви процесуална активност и дисциплина.
Ако обжалваното съдебно решение е постановено въз основа на неистински документ, съставен в резултат на престъпно деяние, каквото е твърдението в касационната жалба, тогава би било налице основание за отмяна на въззивното решение на основание чл.303, ал.1, т.2 от ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата сторените разноски за касационното производство. По делото обаче липсват доказателства за заплащане на уговореното с представения договор за правна помощ от 14.11.2018 г. адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителство на ищеца пред ВКС, поради което на З. К. М. не следва да бъдат присъждани разноски за настоящото производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3395 от 29.05.2018 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-Д състав, постановено по гр.д. № 14522/2017 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: