РЕШЕНИЕ
N 374
София, 21.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ж. Силдарева гражданско дело N 996/2008 год.
Производството е по чл. 218а, б. „а“ ГПК (отм.) във вр. с §2, ал. 3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на третото лице помагач в процеса З. “Л” АД гр. С. срещу решение № 228 от 15.11.2007 г. по гр. д. № 311/2007 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е оставено в сила решение от 19.03.2006 г. по гр. д. № 604/2006 г. на Великотърновски окръжен съд, с което К. И. С. от гр. С. е осъден да заплати на М. М. К. сумата 35000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени й при пътнотранспортно произшествие настъпило на 06.07.2005 г., осъществено при управление на лек автомобил марка “Р” с д. к. № Т* както и законната лихва върху тази сума считана от 06.07.2005 г. до окончателното й изплащане.
Развити са доводи за необоснованост на извода за наличие на застрахователно правоотношение, което да е основание за ангажиране отговорността на касатора. Поддържа се и неправилно прилагане на материалния закон при определяне размера на обезщетението, което справедливо да възмезди вредага – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. „в“ ГПК.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна по делото е установено, че на 06.07.2005 г. ответникът по иска К. С. е управлявал собствения си лек автомобил марка “Р” с д. к. № Т* по главен път І-4 София-Варна със скорост от 112 км./ч, която е била несъобразена с указаната със знак В26 и по непредпазливост е причинил смъртта на Б. Я. , дъщеря на ищцата.
Управлявания от ответника автомобил е бил застрахован при касатора по риск гражданска отговорност за срок от една година до 31.12.2005 г., за което е била съставена полица № 2* Това е било основание касаторът да бъде конституиран по искане на ответника като трето лице помагач.
Касаторът твърди, че не е налице основание за конституирането му като трето лице помагач, тъй като не е възникнало валидно застрахователно правоотношение със собственика на лекия автомобил, с който е причинена при пътнотранспортно произшествие вредата. Развива довод за необсъждане на събраните доказателства относно това, че в застрахователната полицата вместо името на собственика е посочено името на П. И. С. , която към датата на съставяне на полицата, не е развивала дейност като застрахователен агент на касатора, тъй като е била в отпуска по майчинство. Съдът не е обсъдил представените доказателства, че в дадено обяснения от С. пред застрахователя, същата е заявила, че почеркът, с който е попълнена застрахователната полица, не е нейн, както и положеният подпис за застраховател.
Касационният довод е неоснователен.
Обосновано съдът е приел, че вписването на името на С. в застрахователната полица вместо името на собственика на колата, не е основание да се приеме нищожност на сключения договор поради липса на един от елементите на договора установени в чл. 381, ал. 2, т. 1 ТЗ (в сила към датата на сключване на застрахователния договор – 20.12.2004 г.). В полицата е посочен единния граждански номер на собственика на автомобила, който е един от съществените идентификатори на българските граждани – чл. 8, ал. 1, т. 5 Закона за гражданската регистрация, описани са и данните на автомобила. Не се поддържа от касатора, че подписът в полицата срещу “застраховател” е на лице, което не е натоварено от него с дейност по сключване на застрахователни договори, както и че платената застрахователна премия не е постъпила в касата на касатора. След като са се осъществили всички елементи от фактическия състав по възникване на застрахователното правоотношението, то доводът за нищожност е неоснователен.
Следва да се има предвид и това, че в писменото становище което касаторът е представил на 15.09.2006 г. по делото (л. 31 по гр. д. № 604/2006 г. на ВТ РС), след конституирането му като трето лице помагач, той е заявил, че при представяне на застрахователната полиза по щета № 1510010035/2006 г. е отказал плащане на застрахователно обезщетение поради това, че собствеността върху автомобила е била прехвърлена на трето лице П. С. , с което договорът се счита прекратен. В това производство касаторът не е оспорил валидността на застрахователния договор като сключен от лице без представителна власт, а е въвел твърдение за прекратяването му поради прехвърляне правото на собственост върху автомобила по време действието му – основание за прекратяване на застрахователното правоотношението уговорено в общите клаузи на застрахователния договор. От това следва, че касаторът не се е противопоставил на действията, извършени от лицето, което го е представлявало при сключване на застрахователния договор, поради което тези действия се считат потвърдени. В този смисъл е разпоредбата на чл. 301 ТЗ. Недоказано е останало и твърдението за прекратяване на правоотношението поради прехвърляне собствеността на автомобила по време действието му.
При извършената проверка на решението не се установи да са налице релевираните основания за касирането му, поради което касационното жалба следва да се остави без уважение, а въззивното решение в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 228 от 15.11.2007 г. по гр. д. № 311/2007 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.