7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 375
гр. София, 16 декември 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря…………..Мира Недева……….……и в присъствието на прокурора……..…………….Тома КОМОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 924 по описа за 2015 г.
Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия И. И. Л. срещу въззивно решение № 114 от 03.04.2015г., постановено по внохд № 93/15г. на Софийски апелативен съд, НО, 4 с-в.
В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като алтернативно се настоява за оправдаване на подсъдимия; връщане делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложеното наказание. Конкретни аргументи се излагат само относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, като се твърди, че изводите за виновността на подсъдимия се базират на негодни доказателствени средства.
Пред касационния съд защитникът на подсъдимия Л. – адв. М. поддържа жалбата със същите аргументи.
Срещу въззивното решение е подадена жалба и от защитниците на Л. – адвокати М. и Д., която с разпореждане на съдията – докладчик от 05.05.2015г. била върната на основание чл.351, ал.4, т.2 от НПК като просрочена. Предвид липсата на данни това разпореждане да е било обжалвано, се налага извод, че е влязло в сила, поради което жалбата на защитниците на подсъдимия не подлежи на разглеждане в настоящото касационно производство.
Представителят на ВКП намира подадената жалба за неоснователна. Дава становище, че не са допуснати нарушения на процесуални правила при оценката на доказателствата, като фактът на държането на наркотични вещества с цел разпространение е доказан. Намира, че с квалифицирането на отделните деяния като елементи на едно продължавано престъпление, законът е приложен правилно. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила.
Подсъдимият Л. заявява, че не е извършил престъпление и моли да бъде признат за невинен.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 297 от 25.11.2014г., постановена по нохд № 2362/14г., на Софийски градски съд НО – 23 с-в, подсъдимият И. И. Л. бил признат за виновен в това, че :
1. На 11.06.2013г., в [населено място], пред кооперация, находяща се в[жк]ул.’’Х.” № 5, без надлежно разрешително разпространил високорисково наркотично вещество, като продал на С. О. С. растителна маса, представляваща коноп (марихуана), с нето тегло 1.20 грама, с процентно съдържание на активно действащия компонент тетрахидроканабинол 20.9%, на стойност 7.20 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.5, алт.1 във вр. с чл. 54 от НК му било наложено наказание от две години и шест месеца „лишаване от свобода” и „глоба” в размер на 5 500 лева;
2. На 11.06.2013г., в [населено място], на кръстовището на [улица]с площад „П. в.”, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – растителна маса, представляваща коноп (марихуана), разпределена в 5 броя самозалепващи се полиетиленови пликчета, с общо нето тегло 3.28гр., с процентно съдържание на активно действащия компонент тетрахидроканабинол 22.5%, на стойност 19.68 лв. и кокаин, с нето тегло 0.09грама, с процентно съдържание на активно действащия компонент кокаин – 20.1 %, на стойност 8.10лв., като общата стойност на всички наркотични вещества е 27.78лв. поради което и на основание чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 във вр. с чл. 54 от НК му било наложено наказание от две години и шест месеца „лишаване от свобода” и „глоба” в размер на 5 500 лева;
3. На 11.06.2013 година, в [населено място],[жк], [улица], в гаражна клетка, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – растителна маса, представляваща коноп (марихуана), разпределена в 4 броя самозалепващи се полиетиленови плика, с общо нето тегло 60.90 грама, с процентно съдържание на активно действащия компонент тетрахидроканабинол 20.5%, на стойност 365.40лв. и растителна маса, представляваща коноп (марихуана), разпределена в 13 броя самозалепващи се полиетиленови пликчета, с общо нето тегло 8.27грама, с процентно съдържание на активно действащия компонент тетрахидроканабинол 22.3%, на стойност 49.62 лв., с общо нето тегло на всички наркотични вещества 69.17 грама, на обща стойност 415.02 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 , изр.1, пр.4, алт.1 във вр. с чл. 54 от НК му било наложено наказание от три години „лишаване от свобода” и „глоба” в размер на 6 000 лв.
На основание 23, ал.1 от НК съдът наложил на подсъдимия общо наказание в размер на три години „лишаване от свобода” и „глоба” в размер на 6 000 лв.
На основание чл. 66, ал.1 изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” било отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.354а, ал.6 от НК иззетите като веществени доказателства наркотични вещества били отнети в полза на държавата.
В тежест на подсъдимия Л. било възложено заплащането на разноските по делото.
По жалба на защитниците на подсъдимия било образувано внохд № 93/15г. по описа на Софийски апелативен съд, НО – 4 с-в. С решение № 114 от 03.04.2015г. въззивният съд :
– изменил първоинстанционната присъда, като преквалифицирал трите деяния, за извършването на които И. Л. бил признат за виновен в едно продължавано престъпление по чл.354а, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което му било наложено наказание от две години и шест месеца „лишаване от свобода” и „глоба” в размер на 6000 лв., като отменил приложението на чл.23, ал.1 от НК;
– на основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила;
– потвърдил присъдата в останалата част.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното:
Жалбата на подсъдимия Л. е подадена в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.
Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК
Изтъкнатото в жалбата несъответствие между часа, посочен от св. П., в който е проведено наблюдение на адреса на жилището на подсъдимия и часа на заповедта за задържане, не се отразява нито върху правото на защита, нито върху правилното установяване на обстоятелствата от значение за делото. Това е така, тъй като последователността на събитията във времето – наблюдението на жилището на Л., осъществената среща между него и С. и задържането на двамата поотделно след преустановяването на срещата, е отразена в обвинителния акт, като за тези обстоятелства са събрани доказателства в рамките на първоинстанционното производство.
За прилагането на специални разузнавателни средства спрямо подсъдимия – подслушване и проследяване са събрани доказателства чрез разпита на св. П.. Тезата на защитата, че прилагането на такива средства е било нерегламентирано, не може да бъде споделена, тъй като не се основава на наличните доказателства по делото. Съгласно чл.31, ал.3 от ЗСРС, информацията, получена от експлоатацията на СРС, която не се използва за изготвяне на ВДС, се унищожава по предвидения в същия закон ред. Фактите, свързани с наблюдението над подсъдимия и проследения разговор по мобилен телефон между него и св. С., съобщени от св. П., косвено потвърждават обстоятелството, че такива СРС са били прилагани, както е приел и първостепенния съд. Предвид липсата на доказателства, които да опровергават в тази насока показанията на св. П., основателно инстанционните съдилища са ги ценили като годни доказателствени средства. Следва да се отбележи, че показанията на последния свидетел възпроизвеждат негови лични възприятия по предаването на две пликчета с вещество от Л. на С., за което впоследствие е установено, че е наркотик. Показанията на П. в тази насока са първични, а не вторични, както се твърди в жалбата, тъй като се касае до непосредствено възприемане на обстоятелства, свързани с предмета на доказване, а не до „преразказ” на резултати от експлоатацията на СРС.
Съображенията в жалбата за наличие на забрана по чл.118 от НПК за служителя на МВР С. К. да бъде свидетел по делото са принципно основателни. Във въззивното решение апелативният съд е коригирал допуснатото нарушение на първостепенния съд в тази насока, като правилно е отбелязал, че К. е действал като разследващ орган към 01 РУП – СДВР, назначавайки в това си качество няколко експертни изследвания, независимо, че са били обозначени като експертни справки. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че може да изключи извършените процесуални действия от С. К. и да ползва само свидетелските му показания. Такъв подход е принципно недопустим, тъй като съдът няма избор да прецени кое процесуално качество да приеме за меродавно, при наличие на изрична регламентация в процесуалния закон, който забранява лице, извършило действия по разследването, да бъде свидетел. С приобщаването на показанията на св. К. (макар и по различни съображения) към доказателствената маса, двете инстанционни съдилища са допуснали нарушение на процесуалните правила. В случая обаче това нарушение не се явява съществено. Това е така, тъй като съдържащите се в показанията на К. обстоятелства са идентични с възпроизведените от св. П. П., поради което изключването на първите показания от доказателствения материал не би довело до различни изводи по отношение на предмета на доказване.
Неоснователни са възраженията срещу кредитирането на показанията на свидетелите Р., П. и И. (по отношение на които страните са постигнали съгласие по чл.371, т.1 от НПК да не бъдат разпитвани непосредствено пред първостепенния съд). Тезата, че е възможно у останалите лица, возещи се автомобила БМВ заедно със С., да е имало наркотични вещества е спекулативна, тъй като почива изцяло на предположение. Доброволно предадените от св. С. две найлонови пликчета и хартиена сгъвка, съдържащи тревна маса, кореспондират с показанията на св. П., който забелязал предаването на две найлонови пликчета от подсъдимия на С. С.. Твърдението в жалбата, че според експертната справка само в едното найлоново пликче имало наркотично вещество, не отговаря на действителното положение (експертна справка № 1146-Х/13г., установила части от растението коноп и в трите обекта).
Неоснователни са също съображенията относно липсата на процесуална годност на протоколите за личен обиск на подсъдимия и претърсване и изземване от гараж на [улица].
Протоколът за обиск и изземване на л.27 от ДП съдържа изискуемите от нормата на чл.129, ал.1 от НПК реквизити и е одобрен по надлежния процесуален ред от съдия от съответния първоинстанционен съд. В съдържанието на протокола е описана носена от подсъдимия кафява кожена чанта, от която последният е предал найлонов плик, съдържащ пет самозалепващи се пликчета с растителна маса. Същите обстоятелства са потвърдени при разпита като свидетел на поемното лице А.. Както правилно е отбелязал в мотивите си първоинстанционният съд, не прилагането впоследствие на кожената чанта като веществено доказателство не е обстоятелство, което да доведе до негодност на протокола за обиск и изземване, който се ползва с доказателствената сила по чл.131 от НПК. Възраженията по отношение депозирането на показанията на двете поемни лица пред ненадлежен орган на ДП са били направени във въззивната жалба и на тях е бил даден отговор в мотивите на въззивното решение (л.53 от внохд), с който касационният съд се солидаризира.
Възраженията за негодност на протокола за претърсване и изземване от гаражна клетка на [улица]са били направени последователно пред двете инстанционни съдилища, които са ги отхвърлили като неоснователни. С изложените в тази насока съображения се съгласява и настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е констатирал, че разследващите органи са осигурили поемни лица за извършването на това процесуално – следствено действие; то е било проведено в тяхно присъствие и това на подсъдимия и са имали видимост към гаражното помещение. Протоколът за претърсване и изземване е бил подписан от двете поемни лица без възражения и забележки. Различията в показанията на свидетелките Д. и С. относно мястото на намиране на наркотичното вещество (според първата в гаража, а според втората в автомобила) са били съответно анализирани от въззивния съд, който е изложил съображения относно кредитирането на показанията на първата свидетелка относно това обстоятелство. С това съдът е изпълнил процесуалните си задължения по чл.14 от НПК. Принципно вярно е, че по делото не се съдържат сведения за собствеността на гаражната клетка, в която е било осъществено претърсването. Налице са обаче достатъчно доказателства, че последната е била ползвана от подсъдимия Л.. В показанията си поемните лица Д. (л.74 от ДП, прочетени на основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 и 2 от НПК) и С. (в разпит, проведен по делегация) са заявили, че гаражът е бил заключен и отворен в тяхно присъствие, като подсъдимият е бил лицето помолено от полицаите да го отключи. Според св. С. гаражът бил собствен на Л.. В показанията си дадени пред въззивния съд св. П. е заявил, че при осъщественото наблюдение над подсъдимия, той е възприел единствено Л. да влиза в този гараж. Така събраните доказателства са послужили като основание за въззивния съд да приеме за установено, че гаражът, в който е намерено наркотичното вещество е ползван от подсъдимия Л., който извод не се опровергава от други доказателства.
Валидно извършените и надлежно документирани обиск и претърсване не пораждат съмнение, че иззетите в резултат на тези следствени действия наркотични вещества, са именно тези, които са били предоставени за експертно изследване. Незначителната разлика в процентното съдържание на тетрахидроканабинол в изследваните обекти, съдържащи части от растението коноп, не представлява обстоятелство, оневиняващо подсъдимия, както се твърди в жалбата.
С оглед изложеното касационният съд намери за неоснователни доводите за допуснати съществени нарушения на процесуални правила при анализа и оценката на доказателствата от страна на инстанционните съдилища.
Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК
От правна страна въззивният съд е направил извод, че действията на подсъдимия осъществяват различни форми на изпълнителното деяние по чл.354а, ал.1 от НК и за които се налице предпоставките по чл.26, ал.1 от НК, поради което е преквалифицирал отделните деяния в единно продължавано престъпление. В рамките на приетите за установени факти, законът е приложен правилно. В жалбата не се излагат конкретни доводи за наличието на това касационно основание, на които настоящият състав да даде отговор. Предвид на това оплакването за нарушение на закона също се явява неоснователно.
Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК
С касационната жалба се иска намаляване на наложеното наказание, което се поддържа и в пледоарията на защитника на подсъдимия. В подкрепа на това искане не се сочат аргументи. Наложеното наказание на И. Л. е малко над предвидения за престъплението по чл.354а, ал.1 от НК минимален размер както на лишаването от свобода, така и на кумулативното наказание „глоба”. Същото е съобразено с превеса на смекчаващите отговорността му обстоятелства, като изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК. Така наложеното наказание не може да се приеме за несправедливо, поради което жалбата е неоснователна и в тази й част.
Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 114 от 03.04.2015г., постановено по внохд № 93/15г. на Софийски апелативен съд, НО, 4 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: