Р Е Ш Е Н И Е
№ 375
гр.София, 18 октомври 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 1046/2012 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по протест на зам.-апелативния прокурор във Великотърновската апелативна прокуратура против решение № 61/05.04.2012 год. по въззивно нохд № 45/2012 год. на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение. Поддържа се, че оценката на установените индивидуализиращи обстоятелства за подсъдимия С. Н. П. е неправилна, а решението в изменителната му част е постановено при касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане в частта относно наказанието.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения.
Подсъдимият С. Н. П. не е направил възражение и не е изразил отношението си по основателността на протеста.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Великотърновският окръжен съд с присъда № 4/10.01.2012 год. по нохд № 681/2011 год. признал подсъдимия П. за виновен в това, че на 21.01.2011 год. на пътя между село К. и гр. Г.о. при управление на МПС нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 ЗДвП, и причинил смъртта на пострадалия З. С., който се движил в нарушение на чл.108, ал.2, т.1 ЗДвП. На основание чл.343, ал.1, б.В вр.чл.55, ал.1, т.2, б.Б НК го осъдил на пробация за срок от 1 година с пробационни мерки по чл.42А, ал.2, т.1, т.2 и по т.5 – поправителен труд по местоработата му при 15% удръжка от трудовото възнаграждение в полза на държавата като времето, през което изтърпява мярката, не се зачита за трудов стаж – всички за срок от 1 година от влизане на присъдата в сила.
Приложил чл.343Г вр.чл.37, ал.1, т.7 НК и лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 5 месеца от датата на отнемане на свидетелството за управление на МПС.
Произнесъл се по въпросите за размера на дължимите разноски и за веществените доказателства по делото.
Великотърновският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 45/2012 год. изменил присъдата в частта относно срока на пробационната мярка „поправителен труд” и размера на удръжките, намалил съответно на 3 месеца и на 10%.
Потвърдил присъдата в останалата обжалвана от подсъдимия част.
В протеста се поддържа, че въззивният съд не е оценил правилно обществената опасност на деянието и престъпния резултат – смъртта на пострадалия, в противоречие с изискванията по чл.107, ал.3 НПК и че след като вече е ползвана възможността, предвидена в чл.55 НК с изменението в благоприятен за подсъдимия резултат са накърнени целите на специалната и преди всичко изцяло тази на генералната превенция. Тези възражения са неоснователни. Въззивният съд е направил задълбочена оценка на целия доказателствен материал, включително и на приетия във въззивното производство, от значение за установяване на относимите към индивидуализацията на наказанието обстоятелства. Изложил е подробни съображения за решението си да възприеме като законосъобразен направения извод, че са налице предпоставките за приложение на предвидената от законодателя правна възможност на чл.55 НК. Определил е като вярна оценката, че смекчаващите обстоятелства по своята тежест и значение са многобройни и между подробно изброените е отчел високата степен на съпричиняване на резултата от пострадалия, поведението на подсъдимия след произшествието – изпълнил задълженията си, предписани в чл.123 ЗДвП. Отчел е последиците от нарушението на правилата за движение, но смъртта на пострадалия е обстоятелство, което не може да се оцени с по-голяма тежест, каквото е искането в протеста, след като е взето предвид от закона при определяне на квалификацията.
Намаляването само на срока на пробационната мярка „поправителен труд” и на размера на удръжките до предвидения минимум е намерило своето основание в данните за семейното положение и имотното състояние на подсъдимия, оценени и съобразени с индивидуалните особености на случая, което съдът подробно е мотивирал. Определянето на някоя от предвидените различни по вид санкции в по-нисък размер не е задължително да се оцени като нарушение на правилата за индивидуализация, ако, какъвто е и настоящият случай, наложената санкция като цяло за конкретното престъпление и особеностите на личността на дееца съответстват на извършеното и на целите по чл.36 НК. Нито „предварителното ползване възможността, предвидена в чл.55 НК”, нито някоя от целите-на специалната или на генералната превенция, могат да послужат като самостоятелно основание за определяне на наказанието като явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 НПК за да се обоснове извода, че съдебният акт подлежи на отмяна. В този смисъл протеста е неоснователен и решението следва да бъде оставено в сила.
Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 61/05.04.2012 год. по въззивно нохд № 45/2012 год. на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/