О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
София, 26.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 213/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Е. Д. Я. и И. Д. В. чрез пълномощника си адвокат Й. С. са обжалвали в срока по чл. 283 ГПК въззивното решение № 150 от 17.10.2016 г. по в. гр. д. № 136/2016 г. на Силистренския окръжен съд като неправилно.
Ответницата М. Д. И. счита, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С решение № 73 от 15.04.2016 г. по гр. д. № 531/2014 г. Дуловският районен съд допуснал делба на нива с площ от 81.010 дка , находяща се в местността „Ст. л.” и съставляваща имот № 030001 по плана за земеразделяне на [населено място], между съделители и при квоти: 2/4 ид. ч. за М. Д. И. и по 1/4 ид. ч. за Е. Д. И. и И. Д. В..
По делото не е спорно, че делбеният имот произхожда от Д. И. Д., починал през 1984 г. Не е спорно, че негов син и наследник по закон е Д. Д. И., починал през 2012 г. и оставил за наследници по закон две дъщери – ответниците по делото.
Искът за делба на възстановения по реда на ЗСПЗЗ с решение № 06 от 01.08.1994 г. имот е предявен от М. Д. И., която твърди, че също е наследник по закон на бившия собственик – негова дъщеря. Оспорила е правото на собственост върху делбения имот, признато само в полза на наследодателя на ответниците с констативен нотариален акт по наследство № 155 от 25.03.1998 г., с твърдението, че същият е издаден въз основа на невярно удостоверение за наследници.
С отговора на исковата молба ответниците са оспорили произхода на ищцата от баща и са поискали тя да представи акт за раждане, от който да е видно, че е биологична дъщеря на Д. И. Д.. Оспорили са представеното от ищцата удостоверение за наследници, в което същата е вписана като дъщеря на бившия собственик. В хода на делбеното дело ищцата е инициирала производство по реда на чл. 542 и сл. ГПК и с влязло в сила на 20.08.2015 г. решение № 368 от 24.07.2015 г. по гр. д. № 879/2015 г. е признато за установено, че М. Д. И. е родена от родители Е. В. Д. и Д. И. Д.. Съдебното решение е послужило като основа за съставяне на акт за раждане № 0224 от 31.08.2015 г., а въз основа на последния е съставено удостоверение за раждане на ищцата.
Първоинстанционният съд разгледал повдигнатото пред него оспорване на произхода на ищцата от баща и след като обсъдил всички представени доказателства – писмени и гласни, от гледна точка правната регламентация на произхода съобразно Закона за лицата от 1907 г., приел, че са налице всички законови предпоставки за произхода на М. Д. И. от Д. И. Д., а въведеното от ответниците възражение е неоснователно и недоказано.
С обжалваното въззивно решение първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивният съд приел, че при наличието на влязъл в сила съдебен акт за произхода на ищцата не съществува правна възможност въпросът отново да бъде пререшаван в делбеното производство. Затова и делбата на спорната земеделска земя, останало в наследство от Д. И. Д., следва да се допусне между наследниците на неговия син Д. Д. И. – ответници по делото, и неговата дъщеря М. Д. И., при квоти, определени съгласно чл. 5 ЗНсл. Съобразно този изход на спора констативният нотариален акт, с който за собственик е обявен само синът на общия наследодател, се явява неверен до размер от 1/2 ид. ч., за което е постановен и отменителен диспозитив.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили въпроса за приложението на чл. 343 ГПК, според който в производството за делба се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения. Поддържат, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовават се на решение № 594 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 1289/2009 г. на ВКС, І-во г. о., в което е прието, че в първата фаза на съдебната делба се разрешават спорове за произход; че когато на някоя от страните в делбеното производство се противопоставя охранителен акт, свързан с произхода, възникналият във връзка с това спор може да се разреши в делбата, тъй като охранителният акт няма сила по отношение на неучаствалите в това производство заинтересовани лица.
Налице е основание за допускане на касационното обжалване по следните съображения:
Поставеният въпрос по прилагането на чл.343 ГПК, уточнен съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и във връзка с конкретния правен спор, се състои в това дали влязлото в сила решение по чл.546 ГПК за установяване на произход прегражда възможността въпросът за произхода да бъде пререшаван в делбеното производство. Въпросът е обуславящ за изхода на делото, поради което е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Решение № 594 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 1289/2009 г. на ВКС, І-во г. о., на което се позовават жалбоподателките, в частта по чл.280, ал.1 ГПК дава отговор на по-общ въпрос за възможността за оспорване на произхода в делбеното производство, ето защо касационното обжалване следва да се допусне не по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 150 от 17.10.2016 г. по в. гр. д. № 136/2016 г. на Силистренския окръжен съд.
Указва на касаторите Е. Д. Я. и И. Д. В. да внесат в едноседмичен срок по сметка на Върховния касационен съд на РБ държавна такса за касационното обжалване в размер на 25 лв. / двадесет и пет / лева и в същия срок да представят доказателства за внасянето й, в противен случай жалбата ще бъде върната.
При изпълнение на указанията в срок делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: