2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 375
С., 07.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 861/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. Т. срещу решение № 462 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1852/2009 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решението на Софийски градски съд от 06.04.2009 г. по гр.д.№ 2941/2008 г. в уважената му част за разликата от 20 000 лв. до 30 000 лв. и е отхвърлен предявения от касатора срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.407 (отм.) ТЗ за сумата 10 000 лв.
В касационната жалба се излага доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, а допустимостта на касационното обжалване е обоснована с приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът ЗК [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване, като излага доводи и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол въззивен акт и е процесуално допустима.
Налице са и основания за допускане на касационното обжалване, но по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд приел, че за периода от процесното ПТП до предявяването на иска са изтекли 5 години, през които набраната лихва, която не е мораторна, а също компенсаторна е в размер на 19 752 лв., която с оглед изискването за справедливост следва да се намали от присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 30 000 лв.
Същественият по делото материалноправен въпрос за размера на дължимото на пострадалия при ПТП обезщетение за неимуществени вреди е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД, дадени с ППВС № 4/1968 г. Доколкото присъденото обезщетение не е обусловено единствено от спецификата на отделните обективни факти, относими към определянето му, а от различно спрямо даденото в т. 11 от ППВС № 4/1968 г. тълкуване на чл. 52 ЗЗД, то е налице противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което искането за допускане касационно обжалване следва да бъде уважено въз основа на посочения селективен критерий.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 462 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1852/2009 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната му част.
Да се докладва делото на председателя на Второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2