Решение №375 от 9.7.2009 по гр. дело №1004/1004 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                    РЕШЕНИЕ
 
                                                             N 375
 
София, 09.07.2009 година
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и девета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
 
 
при секретар Даниела Никова  изслуша докладваното от председателя (съдията) Ж. Силдарева гражданско дело N 1004/2008 год.
 
Производството е по чл. 218а, б. „а“ ГПК (отм.) във вр. с §2, ал. 3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Й. Н. от гр. С. срещу решение № 20 от 11.04.2007 г. по гр. д. № 296/2006 г. на окръжен съд гр. С., с което е отменено решение по гр. д. № 2898/01 г. на Сливенски районен съд, в частта, с която исковете на Б. Ц. и С. Ч. срещу Х. Н. са били отхвърлени за разликата над 2250 лв. до 4490 лв. и вместо него е постановено друго, с което Х. Н. е бил осъден да заплати сумата 2240 лв. представляваща разликата над 2250 лв. (платеното обезщетение от застрахователя от 1350 лв. и присъденото от първоинстанционния съд от 900 лв.) до размерът на причинените вреди от 4490 лв., установени с приета тричленна експертиза.
Развит е доводи за необоснованост на извода, че е налице виновно поведение от страната на касатора за причиняване на пътно транспортно произшествие (п т п ), след като в протокола за констатирането му е отразено, че причина за катастрофата е липсата на пътен знак № Б*“С” в посоката на движение на лекия автомобил управляван от касатора.
Третото лице помагач “Д” А. , гр. С. е подало касационна жалба срещу същото решение в частта, с която то е осъдено да заплати на Х. Й. Н. сумата от 2250 лв., представляваща разликата над 2240 лв. (от които 1350 лв. платени от застрахователя и 900 лв. присъдени с първоинстанционното решение) до пълния размер на действително причинените вреди от 4490 лв. Поддържа че решението в тази част е недопустимо, тъй като обратният иск не е станал предмет на разглеждане от въззивния съд, след като делото му е било върнато от ВКС. По обратния иск съдът се е произнесъл с решението постановено по гр. д. № 2898/2001 г., което като необжалвано е влязло в сила.
Върховният касационен съд разгледа жалбите и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК.
Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и са допустима. Разгледани по същество са неоснователни.
І. По жалбата на ответника по иска Х. Н.
Неоснователен е първият довод, че касаторът не е нарушил правилата за движение по пътищата, поради което настъпилото п т п не е в резултат на виновното му поведение.
С приета тричленна експертиза е установено, че той се е движел по бул. “И” и е навлязъл в кръстовището с бул. Ст. К. ”, където бул. “С” е урегулиран със знак № Б* път с предимство.вреденият автомобил марка “Ф” се е движел по бул. “С” и е бил навлязъл в кръстовището, поради което касаторът е следвало да му осигури предимство, независимо, че е бил дясностоящ на него, при условие че е липсвала маркировка. На следващо място при навлизане в кръстовище, водачът е длъжен да се съобрази с обстановката на движение и знаците, с които то е урегулирано, дори и по посоката на неговото движение такива да не са поставени или видимостта до тях да е намалена. След като бул. “С“ е бил урегулиран със знак Б3 – “П”, то съгласно чл. 50, ал. 1 ЗДП, когато един от пътищата е сигнализиран с този знак, водачът на пътно превозно средство (ППС) от другите пътища (в случая от бул. “И”) е длъжен да пропусне ППС, които се движат по пътя с предимство. При тези данни презумпцията за виновно поведение, установена в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена и изводът, че е налице основание за ангажиране отговорността на касатора за възмездяване на вредите, е обоснован на фактите по делото и законосъобразен.
Не намира опора в данните по делото и вторият касационен довод, че не е установен размерът на имуществените вредите, причинени на пострадалото ППС. Видовете увредени части, тяхната стойност и разходите за труд са установени с приета тричленна техническа експертиза. Констатациите на експертите съответства на тези на застрахователя ”О” А. , който също е извършил оглед и описал щетите след настъпване на п т п . При повторното разглеждане на делото от въззивния съд е приета нова тричленна експертиза, която въз основа данните по делото, фотоалбума съставен за увредения автомобил, каталога “Ш” и действащите методики и указания за оценяване на щети, е определила остатъчната стойност на МПС на сумата 4810 лв. С приети технически експертизи при първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд (гр. д. № 725/03 г.) експертите са оценили щетите, описани в съставения опис, както и трудът за отстраняване на повредите и са определили, че вредата възлиза на сумата 4490 лв., който сума е възприета от въззивния съд като стойност на причинената вреда. Това е и размерът на присъденото обезщетение.
Констатациите относно увредените части не са опровергани от касатора с други доказателствени средства, поради което обосновано съдът въз основа на експертизата, която не е оспорена, е определил стойността на причинената имуществена вреда.
Въззивното решение следва да се остави в сила, тъй като при проверката му не се установи да са налице релевираните основания за касирането му.
ІІ. По жалбата на третото лице помагач “Д” А. , гр. С.
Неоснователен е доводът за недопустимост на въззивното решение, в частта, с която е уважен предявения срещу касатора обратен иск до размер на 4490 лв. обоснован с твърдението, че първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен, е влязло в сила и то не е било обжалвано.
С решение по гр. д. № 2898/2001 г. районния съд е отхвърлил първоначалния иск като неоснователен. При този изход на делото съдът правилно не се е произнасял по обратния иск, тъй като изхода по него е обусловен от изхода по главния иск. Съединяването на двата иска е при условие на евентуалност – ако бъде уважен първоначалния иск. Не се ли сбъдне това условие, съдът не се произнася в решението си по този иск.
Съобразно тези императивни процесуални правила първоинстанционният съд не се е произнесъл в решението си по евентуалния иск и по него не е формирана сила на пресъдено нещо.
Въззивния Сливенски окръжен съд с решение по гр. д. № 725/03 г., след като е отменил първоинстанционното решение, е уважил частично първоначалния иск и обратния до размер на 900 лв., като за разликата до предявения размер исковете са отхвърлени.
С решение по гр. д. № 2681/2004 г. тричленен състав на ВКС, ІV г. о. е отменило решението на въззивмния съд, в частите, с които първоначалния и обратния искове са отхвърлени за разликата над 900 лв. до 4490 лв.
С това решение е очертан предмета на второто въззивно производство и по този предмет въззивния съд се е произнесъл по гр. д. № 296/2006 г. при повторното разглеждане на спора от него. Постановеното решение е допустимо. Произнасянето на съда е в пределите на предмета на спора.
 
Не намира опора в закона и доводът, че застрахователя носи отговорност до размера на действителната пазарна стойност на увреденото моторно превозно средство, а не и за възстановителната му, каквато е присъдено от съда.
С договора за застраховка „Гражданска отгонорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования виновен водач на МПС за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. По данни от представената застрахователна полица, сключена от собственичката на моторното превозно средство, при управление на което е причинена вредата, застрахователната сума е 70000 лв., от което следва, че присъденото обезщетение не надвишава размера на застрахователната сума.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г. о.
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20 от 11.04.2007 г. по гр. д. № 296/2006 г. на окръжен съд гр. С.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
2.

Scroll to Top